Иван Кунцевич е роден през 1580 г. в град Владимир Волински (дн. в Украйна, тогава в границите на Полша), в православно семейство. Присъединява се към Католическата Църква от източен обряд, и през 1604 г. постъпва в Ордена на Отците Василиани, като приема името Йосафат. През 1609 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1617 г. е назначен за Архиепископ на Полоцк (дн. в Беларус). Добър пастир, посвещава се изцяло на християнската формация на своите верни. На 12 ноември 1623 г. е убит жестоко във витебск от противници на единението с Рим. Канонизиран е през 1876 г. Мощите му почиват в Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
Дом Проспер Геранже. Свети Йосафат, Епископ и Мъченик
(dom Prosper Gu?ranger. San Giosafat, Vescovo e Martire. L’Anno liturgico. – II. Tempo Pasquale e dopo la Pentecoste, trad. it. L. Roberti, P. Graziani e P. Suffia, Alba, 1959, p. 1275-1277)Единството на Църквата
В началото на Литургичната Година чествахме един Епископ и Мъченик за свободата на Църквата – Свети Тома от Кентърбъри. „Бог, казва той, не оббича нищо на този свят повече от свободата на Своята църква“ – свобода, която е пълна независимост от каквато и да е светска власт заради спасителната й мисия за всички хора.С пълно право може да се каже също, че „Бог не обича нищо повече на този свят от единството на Своята Църква“.
Несъшитата, а изтъкана изцяло дреха на Христос, която Той не е позволил да бъде разделена между войниците в подножието на Кръста, е символ на това единство, за което Той говори често на Апостолите и на небесния Отец, молейки Го „всички да бъдат едно, както Отец и Той са едно, и всички да бъдат съвършени в единството“.
Защо неприятни недоразумения и низки страсти са успели да нарушат Христовото желание и да попречат на осъществяването на горещата Му молитва? Източните Църкви, които първи са получили Благата Вест за изкуплението и са я разпространили по целия свят, които са блестели със своята святост, с учението на своите Епископи и с мъченичеството на толкова много свои верни, след векове са се отделили отчасти от католическото единство, отказвайки се да признават повече върховенството на Римския Първосвещеник.
Папите никога не са се примирявали с това толкова плачевно състояние на нещата и не са преставали да отправят призиви и да полагат усилия, за да бъде сложен край на схизмата. Особено в лицето на Лъв XIII и след него, можем да кажем, че непрестанно се чува гласът им, призоваващ отделилите се Църкви да се върнат в единството с Рим, за да има едно само стадо и един само Пастир.
Църквата наблюдава с облекчение многобройните завръщания, отбелязва ги всяка година с майчинска радост, и моли своите верни да подкрепят всячески делата, които биха могли да доближат часа, в който всички ще се съберат около нея, в съвършено единство на духа и сърцето, но също знае, че човешките усилия не ще бъдат успешни, ако не бъдат подкрепени от молитвата.
Днешният празник трябва да бъде за нас добър случай да си припомним желанието на Христос да обедини нашата молитва с молитвите на Църквата, нашите жертви – с жертвата, страданието и смъртта на Мъченика на единството Свети Йосафат.
Епископ на русините
Наистина многобройни са заслугите на този свят Епископ за делото на католическото единство. След детство, прекарано в съвършена чистота и героични умъртвления, той става монах и се ангажира с реформата на древния Орден на Василианите. Ревността, учеността, светостта му го правят достоен за епископата. Тогава той увеличава усилията си като истински пастир на душите. Неговата проповед, писания, служение, подкрепяни от молитвата му, са толкова благословени от Бога, че мнозина схизматици се обръщат; с това си навлича омразата на своите врагове,както и заплахи със смърт. Но смъртта, дори и насилствена, не плаши истинските Божи служители. Той не бяга, а чака спокойно палачите си и пада под ударите им, издигайки десница, за да ги благослови и да им прости.
Живот. – Йосафат Кунцевич се ражда във Владимир Волински, от набожни и благородни родители, през 1580 г. Като малък, докато слуша майка си, която му разказва за Господните страдания, една стрела, излетяла от реброто на иконата на разпнатия Христос, го поразява в сърцето, и, разпален от божествената любов, той се посвещава на молитва и на благочестиви дела, така че става пример за всички свои по-големи другари. Двадесетгодишен, той приема монашеското Правило в манастира на Василианите „Пресвета Троица“ във Вилнюс, и има голям напредък в евангелското усъвършенстване. Ходи бос през мразовитите зимни дни в онези много студени райони, никога не яде месо и не пие вино, освен ако не му го наложат като послушание. До смъртта си носи на голо груба власеница, и запазва цвета на чистотата си, която като юноша е посветил на Девата Богородица. Славата на добродетелите и учеността му бързо се разпространява до такава степен, че, въпреки младата си възраст (1613 г.), той застава начело на манастира в Битен и е издигнат за архимандрит във Вилнюс (1614 г.). По-късно, въпреки желанието си и за радост на всички католици, е обявен за Архиепископ на Полоцк през 1617 г.
Новият му сан не променя начина му на живот. С цялото си сърце работи за божествения култ и за спасението на поверените му овце. Неуморим радетел за католическото единство и за истината, той посвещава цялата си енергия на обръщането на еретиците и схизматиците. Големи грешки и безсрамни клевети са били разпространявани тогава срещу Върховния Първосвещеник и пълнотата на неговата власт, и той не изневерява никога на дълга си да го защитава в своите слова и писания, богати на ерудиция и благочестие. Възвръща епископските права и имуществата на Църквата, узурпирани от миряни, а броят на схизматиците, върнати от него към общата Майка, е невероятен. Той е неподражаем борец за единството на гръцката Църква с латинската Църква – за това свидетелстват ясните му декларации за върховното първосвещенство. Доходите на неговото епископство са използвани от него за възстановяване на божествения култ, за блясъка на храмовете, за обители на богопосветените девици и за хиляди благочестиви дела. милосърдието му към клетниците е толкова голямо, че веднъж, когато му липсват средства, за да помогне на една бедна вдовица, той продава своя омофор (палиум). Виждайки изключителния успех на католическата вяра, безчестни хора организират заговор срещу Христовия воин, за да предизвикат смъртта му – нещо, за което сам той говори в едно свое слово към народа си. По време на негово пастирско посещение, заговорниците нахлуват в дома, където е той, посичайки и ранявайки всички по пътя си, но той се намесва веднага, казвайки им благо: „Защо удряте хората ми, чеда? Ако имате нещо срещу мен, то аз съм тук“. Тогава го обкръжават, удрят, пронизват, накрая го довършват с брадва и го хвърлят в реката. Това става на 12 ноември 1623 г., когато Йосафат е на 43 години. Тялото му, обгърнато от чудна светлина, е изхвърлено на речния бряг. Кръвта му донася веднага полза дори на убийците му, защото, осъдени на смърт, всички те се отричат от схизмата и се разкайват за извършеното престъпление. Смъртта на този велик Епископ е последвана от големи чудеса, които карат Папа Урбан VIII да го провъзгласи за Блажен. На 29 юни 1876 г., по време на тържественото честване на юбилея на Княза на Апостолите, в присъствието на Кардиналската Колегия и на около 500 Патриарси, Архиепископи и Епископи от всички обреди, събрали се от всички краища на света във Ватиканската Базилика, Пий IX включва в списъка на Светците този велик защитник на единството на Църквата. Той е първият от източен обряд, прославен по толкова тържествен начин. Лъв XIII налага на цялата Църква неговото Възпоминане и Служба.
Молитва
„Благоволи, Господи, да ни изслушаш, и нека Твоята Църква бъде въодушевявана от Духа, изпълвал Блажения Йосафат, Твой Епископ и Мъченик“ (Колекта на Литургията). Църквата се моли така, а Евангелието изразява още по-пълно Господнето желание за пастири, подобни на тебе (Йоан 10, 11.16). Свещеният текст ни говори за фалшивите пастири, които бягат, когато виждат, че идва вълкът, но проповедта, която го коментира в Нощната служба, нарича „наемник“ не само онзи, който бяга, но и пазача, който, макар че не бяга, позволява на врага да опустоши кошарата (San Giovanni Crisostomo, LLX). Пази ни, Йосафат, от такива хора – бич за стадото, които мислят само как да угодят на себе си (ibid.). Нека божественият Пастир, Който е пример за тебе, да живее, грижейки се дори до смърт за овцете (ivi 10, 11) във всички, които, като Пастир, е благоволил да направи участници в Своята велика любов! (ivi 21, 15-17).
Подкрепяй, Апостоле на единството, усилията на Върховния Първосвещеник, Който кани в единствената кошара разпръснатите овце (ivi 10, 16). Ангелите, които бдят над славянското ти семейство, аплодират твоята борба: от кръвта ти са се появили нови герои. Нека благодатите – плод на проливането на кръвта ти, – да подкрепят винаги достойния, смирен и беден народ на русините и да надвиват съществуващата схизма. Нека тези благодати, да се излеят над чедата на преследвачите и да ги доведат в Рим, който единствено има за тях обещания за този свят и за вечността.
Коментари
Няма добавени коментари!