Днес нашата Никополска Епархия чества годишнината от освещаването на своята катедрала „Свети Павел от Кръста“ в Русе. Строежът на Катедралата започва през 1890 г. и продължава до 1892 г. Посветена е на Свети Павел от Кръста (1694-1775), основател на Конгрегацията на Отците Пасионисти. Осветена е на 12 октомври 1892 г. от Никополския Епископ Иполито Агосто.
Четиво от Римския Бревиарий за годишнина от освещаването на църква
Из „Проповеди за Исус Навин“ на Ориген, свещеник
(Om. 9, 1-2: SC 71, 244-246)
Всички ние, които вярваме в Христа, сме наречени „живи камъни“, според израза на Писанието: „Вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос“ (1 Петър 2, 5).
И както виждаме, че материалните камъни биват поставяни като най-здрава и устойчива основа, и на тях се разчита да понесат цялата тежест на зданието, така е и при живите камъни: някои от тях биват поставяни в основите на духовното здание. Какви са тези камъни, поставяни като основа? „Апостолите и пророците“. Именно на това ни учи Павел: „Утвърдени върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Исус Христос за крайъгълен камък“ (Еф. 2, 20).
О, слушателю, за да се почувстваш и ти част от строежа на това здание, за да се намериш, като камък, по-близо до основата, трябва за знаеш, че Самият Исус е основата на зданието, което ти описваме. Именно за това говори апостол Павел: „Друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Исус Христос“ (1 Кор. 3, 11). Блажени са, следователно, онези, които изграждат религиозни и свети здания върху толкова благородна основа.
Но в зданието на Църквата трябва да има и олтар. Затова аз мисля, че всеки от вас, живите камъни, който е годен и готов да се моли и да отправя просби към Бога денем и нощем, принадлежи към онези, от които Исус изгражда този олтар.
Погледни обаче какви качества трябва да имат камъните на олтара: Мойсей, законодателят, заповядва олтарът да бъде изграден от цели камъни, необработени с длето. Кои са тези непокътнати камъни? Със сигурност тези цели и недокоснати камъни са светите апостоли, образуващи всички заедно един единствен олтар със своето единодушие и съгласие. Защото се казва, че, молейки се всички заедно и отваряйки заедно уста, са казвали: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички!“ (Деян. 1, 24).
Именно те, прочее, които са се молели единодушно, в един глас и с един дух, са достойни да образуват всички заедно единствения олтар, на който Исус се принася в жертва на Отца.
Ние също трябва се стремим да говирим по един начин, да чувстваме по един начин, да не правим нищо, с което да предизвикваме разпри, нито от тщеславие, но да се утвърждаваме в едно чувство и в една убеденост, за да станем и ние камъни, годни за олтара.
Коментари
Няма добавени коментари!