Свети Мартин е роден в римската провинция Панония (дн. Унгария), в семейството на офицер. Първоначално поема по стъпките на баща си и постъпва в римската армия. Изпратен е в провинция Галия (дн. Франция). Преживял дълбоко обръщане, той приема християнското Кръщение, напуска армията и се посвещава на служба на Църквата. Ръкоположен за свещеник, той основава през 361 г. в Лигюже първата монашеска общност в Западна Европа. през 371 г. е избран за Епископ на Тур. Огромна е заслугата му за евангелизацията на селските райони на Галия. Предава Богу дух в Канд през 371 г.
Проповед на Светия Папа Йоан Павел II на Светата Литургия по повод 1600 години от смъртта на Свети Мартин. Военновъздушна база 705 в Тур, 21 септември 1996 г.
Скъпи братя и сестри,
1. „Милостите Господни вечно ще възпявам“ (Пс. 88, 2). От шестнадесет века във Франция пее химна на любовта. Чрез свидетелството на живи хора Църквата пее химна на любовта, написан от Свети Павел в Посланието му до коринтяни (ср. 1 Кор. 13, 1-13).
Този химн се издига от много краища на вашата страна. Свети Мартин от Тур е важен свидетел на еваангелската любов. Всяка година на 11 ноември Литургията ни припомня благородниия му образ. Неговият живот е разказ за чудесата, които Бог е извършил в него. Събитията, от които е изграден той, са, така да се каже, символични: свързани с фигурата на този Светец, първо воин, след това – Епископ, те са познати в цялата Църква.
Градът, в който той е бил Епископ, днес приема Епископа на Рим – гарант за единството на Църквата, за което се бе трудил Мартин. Благодаря на Монсиньор Жан Оноре, Архиепископ на Тур и наследник на Свети Мартин, за приветствените думи, които отправи към мен, и поздравявам от все сърце Кардиналите и Епископите от Франция и от другите страни, присъединили се към нас. Поздравявам всички вас, скъпи верни от тази Епархия и от близките Епархии. Настоящата Година на Свети Мартин е за вас добър случай да се утвърдите в най-добрата част от вашето духовно наследство. Мисля особено за християните от Блоа и от Лоар-е-Шер, чиято Епархия е била основана преди три века.
Казвам „Добре дошли!“ на членовете на Ръководството на Съвета на християнските Църкви във Франция, които днес пожелаха да се присъединят към нашата молитва. Поздравявав сърдечно представителите на ггражданските власти, които участват в това отслужване в чест на една велика фигура за вашата нация.
2. Роден на стотици километри оттук, в Панония, тоест в Унгария – страна, която посетих неотдавна, – Свети Мартин преодолява значителни разстояния, за да „възвестява Благата Вест на бедните“. Днес благодаря на Кардинал Ласло Паскай, задето извървя същия път. От любов към Свети Мартин. Неговият култ се разпространява не само във Франция, а и в цяла Европа. Трайната сила на неговото влияние изиграва важна роля за обръщането на крал Хлодвиг и за живота на френския народ. Хиляди църкви и енории носят неговото име.
Всички познаваме прочутото събитие от живота на Свети Мартин, станало в живота му, когато, още като войник, той среща един бедняк, гол и зъзнещ от студ. „Мартин взе наметката си, раздра я на две и покри с нея нещастника“. Точно за това ни говори Евангелието според Матей, което току-що чухме: „(Бях) гол и Ме облякохте“ (Мат. 25, 36). По време на Всеобщия Съд, Исус ще отправи тези думи към онези, които ще постави от дясната Си страна – към онези, които са вършили добро. Тогава те ще запитат: „Господи, кога сме Те видели …? Кога сме Те видели … гол, и сме Те облекли?“ (Мат. 25, 38). А Христос ще им отговори: „Истина ви казвам: всеки път, когато сте сторили това само на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили“ (Мат. 25, 40).
Давайки на бедняка от Амиен половината от наметката си, Мартин осъществява чрез този конкретен жест думите на Исус, които възвестяват Всеобщия Съд: когато пред лицето на Сина Човечески ще се съберат „всички народи, и Той ще отдели едните от другите, както пастир разделя овцете от козите, и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата“ (Мат. 25, 32-33). Той ще каже на онези, които са от дясната Му страна: „Дойдете, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено от сътворението на света“ (Мат. 25, 34). Размишлявайки върху живота на Свети Мартин, и особено над ревността му да практикува любовта към ближния, Църквата веднага е стигнала до заключението, че Епископът на Тур се намира сред избраните.
3. За да признаем, че Христос присъства във всекиго от Неговите „най-малки братя“ (Мат. 25, 45), трябва да усетим Неговото присъствие чрез вътрешно съсредоточаване. Човек на молитвата, Мартин позволява напълно да бъде взет от Христос. И може да заяви, като Свети Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен“ (Гал. 2, 20). Животът му е бил белязан от търсенето на простотата. Издигнат против волята си за Епископ, той запазва своето смирение и остава монах, какъвто е искал да бъде от младини. Той, който е един от основателите на монашеството на Запад, се погрижва да има до себе си, близо до Тур, една монашеска общност, за да води живот на възхвала на Божията слава и да практикува християнските добродетели, в частност получената и дадена прошка.
4. Евангелизатор на селата и земеделските райони. Мартин е основател, чието дело продължава до наши дни като призив да се разпространява Евангелието до краищата на земята (ср. Мат. 28, 20). Скъпи братя и скъпи сестри, изграждането на Църквата продължава. Оживявайте вашите енории и вашите общности с цялата сила на надеждата! Трябва да се запитаме: как християнската общност може да предложи и да защити евангелските ценности в един свят, който често ги пренебрегва? Чуйте словото, което Църквата ни дава от името на Господа, разберете го и го възвестявайте на другите по разбираем начин!
Получихте различни дарове, но в един единствен Дух (ср. 1 Кор. 12, 4). Някои се посвещават на анимирането на общностите заедно със своите пастири, на първо място, за да направят Литургията жива икрасива; други се отдават спонтанно на смирено и всеотдайно служение на бедните, на странниците, на болните; трети пък умеят добре да предават на своите братя и сестри Благата Вест, за да им кажат как Христос озарява пътищата на живота. Нека всеки приема с молитва онова, което Духът му казва: нека всеки кръстен, на каквато и да е възраст, приема своята част от отговорността и служението в лоното на единните църковни общности, отворени и приятелски настроени! Така ще напредвате все повече по пътя, начертан от Свети Мартин: той е разбрал, че Христос желае да стигне до всички хора и да им каже, че са обичани от Бога и са призвани да Го познаят.Исус е дал живота Си от любов към цялото човечество. А вие, които сте се уподобили на Христос чрез вашето Кръщение, как ще отговорите на любовта Му?
5. Свети Мартин остава до края добър Пастир. До нас е достигнал разказът за смъртта му. Той прави свои думите на Свети Павел: „Христос ще се възвеличи в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт“ (Филип. 1, 20). Онова, което четем в Посланието до филипяни, по определен начин представлява модела, от който той се ръководи. Както Свети Павел може да каже: „За мен животът е Христос, а смъртта – придобивка. Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. Обладават ме и двете: желая да се освободя да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас“ (Филип. 1, 21-24). Близо до смъртта, Мартин, като Апостола, изразява желанието си да умре, за да бъде с Христос, но приема да продължи да служи като Пастир, щом хората се нуждаят от него. Това негово поведение символизира цялата истина на християнския живот.
6. Евангелието е пътят, който води към Христос, и чрез Него – към дома на Отца. Всички Негови ученици желаят да достигнат до този дом: те искат да бъдат с Христа. Такава перспектива обаче не освобождава онези, които изповядват Христа, от тяхната ангажираност в ежедневния живот. Следвайки Христос, хората от типа на Свети Мартин имат съзнанието, че пътят им преминава през различните форми на служението на ближния, започвайки от първата от тях: възвестяването на спасението, извършено от Христос. Това служение ще ви помогне да напредвате към дома на Отца по пътищата, прокарани от Христос.
Братя и сестри, Свети Мартин ви оставя едно изключително свидетелство на принадлежност към Христа. Пълната му всеотдайност е за вас модел и насърчение: продължавайте да възвестявате Евангелието именно както Той е правил това: „при всеки случай, навреме и не навреме“ (2 Тим. 4, 2). Отдайте живота си на Христа с упование и спокойствие: Той ще ви приеме и ще ви помогне да дадете най-доброто от себе си.
Свети Мартин е бил забележителен апостол, но не е достатъчно само да помним това. В различните настоящи ситуации бъдете и вие на ваш ред живи членове на живата Църква, единни и гостоприемни общности, които умеят да осъзнават надеждата, която е в тях (ср. 1 Петър 3, 15). Само няколко години ни отделят от третото хилядолетие: бъдете точни на срещата! Свети Мартин от Тур ще ви придружава.
Блажени сте вие, християните от Франция, които сте били достойни да получите такъв Покровител от самото начало на вашата история!
Благодаря ти, Църкво на Тур! Нека слънцето грее над тебе днес така, както вчера в Сент-Ан-д’Оре! Поздравления!
Коментари
Няма добавени коментари!