11 май – Св. Св. Кирил, Монах и Методий, Епископ – Покровители на Европа (Празник)

11 май – Св. Св.  Кирил, Монах и Методий, Епископ

Покровители на Европа (Празник)

Четива:

Деяния 8, 1б-8

Псалм 65

Йоан 6, 35-40

Римокатолическата Църква празнува паметта на Светите Кирил и Методий на 14 февруари, но по предписание на Бл. Папа Йоан Павел II по време на посещението му през 2002 г., Епископската Конференция на България взе решение техният празник да се отбелязва в нашите епархии заедно с Православната Църква на 11 май.

Светите Кирил с кръщелно име Константин и по-големият му брат Методий са родени в Солун, в семейството на висш византийски чиновник. Едно тяхно житие отбелязва, че майка им е била славянка. Методий първоначално е управител на една византийска област на Балканите, населена със славяни, а по-късно се посвещава на Бога в малоазийския манастир Полихрон. Надарен с изключителни дарби, Константин получава най-доброто за времето си образование в Константинопол и след това оглавява важни дипломатически мисии при хазарите в Крим, както и в Арабския халифат. За по-успешна евангелизация на славянските народи ок. 855 г. Константин, с помощта на брат си Методий, създава славянската писменост и започва превод на Библията и на литургичните книги. По молба на великоморавския княз Ростислав братята са изпратени през 863 г. в тази наскоро покръстена страна, която превръщат в център на християнската проповед сред славяните. След много трудности и неразбиране, папа Адриан II кани братята в Рим, където благославя делото им и утвърждава славянското богослужение. Там обаче Константин заболява тежко, приема монашество под името Кирил и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в криптата на римската базилика „Сан Клементе“.

Св. Методий е ръкоположен от папата за Архиепископ на Великоморавия и продължава там започнатото дело. Преживява редица преследвания, но до края на дните си отстоява правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Умира на 6 април 885 г. във Велехрад, столицата на Великоморавия.

С апостолическото си послание „Egregiae Virtutis“ от 31.12.1980 г. Бл. Папа Йоан Павел II провъзгласи Светите Кирил и Методий, заедно със Свети Бенедикт, за Покровители на Европа.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Светите Кирил и Методий

(Гл. 18; Denkschriften der Kaiserl. Akademie der Wissenschaften, 19, Vienna 1870, p. 246)

Уморен от многото трудове, Константин Кирил легна болен и много дни понасяше болестта си. Но тогава бе оживен от Божие видение и започна да пее така: Когато ми казаха: „Ще отидем в дома Господен“, духът ми се зарадва и сърцето ми възликува (ср. Пс. 121, 1).

Когато облече светите одежди, целия ден прекара изпълнен с радост, като казваше: „Отсега не съм вече слуга на императора, нито на който и да е човек на земята, а единствено на Всемогъщия Бог. Досега не бях живял, но сега живея и ще съм жив навеки. Амин“.

На другия ден облече светата монашеска дреха и като прибави светлина към светлината, прие името Кирил. Така облечен остана петдесет дни.

Настъпи последния му час, когато щеше да премине към вечния покой. С вдигнати към Бога ръце той се молеше през сълзи и казваше: „Господи, Боже мой, Който си създал всички ангелски чинове и безплътните духове, Който си разпрострял небесата и си направил твърда земята, и си създал от нищо всичко, което съществува; Ти, Който слушаш винаги тези, които вършат Твоята воля, боят се от Тебе и спазват заповедите Ти: чуй молитвата ми и запази във вярата Твоето стадо, начело на което постави мене, Твоя недостоен и негоден слуга.

Освободи ги от нечистото и езическо зло на онези, които говорят срещу Тебе; стори да расте броят на Твоята Църква и събери всички в едно.

Стори да бъде свят, единодушен в истинската вяра и в истинското изповедание Твоят народ и вдъхнови в сърцето му словото на Твоето учение. Твой дар е това, че си ни избрал да проповядваме Евангелието на Твоя Христос, да насочваме братята към добри дела и да вършим всичко, което Ти е угодно.

Онези, които ми даде Ти, връщам Ти ги като Твои; води ги сега Ти с могъщата Си десница, закриляй ги в сянката на Твоите криле, та всички да хвалят и прославят Твоето име на Отец, Син и Свети Дух. Амин“.

След това, като целуна всички със свята целувка, каза: „Благословен Бог, Който не ни даде за храна на зъбите на невидимите ни врагове, а разкъса мрежата им и ни спаси от тяхното желание да ни погубят“.

И така, четиридесет и две годишен, той заспа в Господа.

Папата нареди всички търци, които се намираха в Рим, както и римляните, да се съберат със свещи и песнопения и да му отдадат погребални почести, не по-различни от онези, които биха отдали на самия Папа. Така и стана.