Клара (Киара) Офредучи е родена през 1194 г. в знатно семейство от Асизи (Италия). Вдъхновена от примера на Свети Франциск, тя съвсем млада напуска дома си и започва монашески живот под неговото духовно ръководство. При църквата „Сан Дамиано“ в Асизи тя поставя началото на Втория Францискански Орден (на Кларисите), за когото пише „Правило“. Умира в Асизи на 11 август 1253 г.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Света Клара, Девица
Из „Послание до Света Агнеса от Прага“ на Света Клара, Девица
(Ed. I. Omaechevarria, Escritos de Santa Clara, Madrid 1970, pp. 339-341)
Щастлив е със сигурност онзи, който може да участва в светото угощение, като с всичките си чувства се свързва с Христовото сърце, на чиято красота не спират да се възхищават блажените воинства в небето, чиято нежност трогва сърцата, съзерцанието на което дава сила, чиято доброта насища, чиято сладост възстановява, споменът за което сладостно озарява, от чието ухание мъртвите получават отново живот и блаженият изглед на което ще направи щастливи всички граждани на небесния Йерусалим.
Тъй като този изглед е отблясък от вечната слава, „отражение на вечната светлина, чисто огледало“ (Прем. 7, 26), вглеждай се всеки ден в това огледало, царице, невесто на Исуса Христа. Съзерцавай постоянно в него лицето си, та така да украсиш себе си вътрешно и външно, да се облечеш и загърнеш в многоцветни везани одежди, да засияеш в премените и цветята на всички добродетели, както подобава на дъщеря и на целомъдрена невяста на всевишния Цар. В това огледало сияе блажената бедност, светото смирение и съвършената любов. Вгледай се във всяка част на огледалото и ще съзреш това.
Разгледай преди всичко горната част на това огледало и ще видиш бедността на Онзи, Който е положен в ясла и повит в скромни пелени. О, забележително смирение, о, прекрасна бедност! Царят на ангелите, Господ на небето и на земята е положен в яслата!
В центъра на огледалото ще забележиш смирението, блажената бедност и безбройните трудове и страдания, които Той е претърпял за изкуплението на човешкия род.
В долната част на огледалото ще можеш да съзерцаваш съвършената любов, поради която Той пожела да страда на кръстното дърво и да умре на него от най-позорна смърт. Затова самото огледало, поставено на кръстното дърво, призоваваше минувачите да погледнат тези неща, като казваше: „Всички вие, минаващи по пътя! Погледнете и вижте има ли болка като Моята болка!“ (Плач 1, 12). Затова да отговорим на Него, Който вика и ридае, единогласно и единодушно: „Крепко помни това моята душа и отпада в мен“ (Плач 3, 20).
Като правиш това, ще пламтиш от една все по-силна любов, царице на небесния Цар.
Съзерцавай освен това своите неописуеми наслади, богатства и вечни почести, въздишай с горещо желание и викай: „Влечи ме след себе си, ще се завтечем след аромата на твоите ухания“ (Песен 1, 3 vulg.), небесни Съпруже! Ще тичам, няма да се чувствам добре, докато не ме въведеш в жилището Си, докато не положиш лява ръка под главата ми, и не ме прегърнеш с десницата Си с любов (ср. Песен 2, 4.6).
Коментари
Няма добавени коментари!