Свети Лъв, родом от Тоскана, става Архидякон в Рим през 430 г. Избран е на престола на Свети Петър през 440 г. За да сложи край на разделението на Изток, предизвикано от монофизитската ерес, той свиква през 451 г. IV Вселенски Събор в Халкедон, утвърдил истината за двете природи – божествена и човешка, – на нашия Господ Исус Христос. През 452 г. успява да убеди хунския вожд Атила да се откаже от плановете си за превземане на Рим, а когато през 455 г. вандалите превземат и опустошават Вечния Град, издейства от тях пощада за живота на гражданите му. Автор е на множество богословски произведения, донесли му титлата „Църковен Учител“. Умира в Рим на 10 ноември 461 г.
Четиво от Римския Бревиаарий за Петък, V Седмица на Обикновеното Време
Из „Слова“ на Свети Лъв I Велики, Папа и Църковен Учител (PL 54, 217-218.220-221)Познай достойнството на своята природа!
Нашият Господ Исус Христос, раждайки се като истински Човек, без да престане да бъде истински Бог, със Себе Си постави началото на едно ново творение, и с това рождение постави за човешкия род едно ново начало. Кой ум би могъл да разбере тази тайна, и кой език би могъл да изкаже тази благодат? Греховното човечество възвръща своята невинност, остарялото в злото човечество придобива нов живот; чужденците получават осиновение и странниците влизат във владение на наследството.
Събуди се, човече, и познай достойнството на своята природа! Спомни си, че си бил сътворен по образ и подобие на Бога; че, макар това подобие да е било нарушено в Адам, то е било възстановено в Христос. Служи си с видимите твари по подходящ начин, както си служиш със земята, с морето, с небето, с въздуха, с изворите, с реките. Всичко хубаво и прекрасно, което намираш в тях, превръщай го в хвала и слава на Твореца.
С телесното сетиво на зрението ти възприемаш и материалната светлина, но заедно с това приеми с целия плам на сърцето си и онази истинска светлина, озаряваща всеки човек, който идва на този свят (ср. Йоан 1, 9). За тази светлина пророкът казва: „Обърнете поглед към Него и ще просияете, и лицата ви няма да се посрамят“ (Пс. 33, 6). Защото щом сме храм на Бога и Божият Дух живее в нас, още по-ценно става това, което всеки вярващ носи в сърцето си, от онова, на което може да се възхищава в небето.
С това, възлюбени, не искаме да ви подтикваме или увещаваме да презирате Божиите дела, или да виждате нещо противно на вашата вяра в нещата, които Бога на добротата е създал добри, а искаме само да ви призовем да умеете да си служите с всяко творение и с цялата красота на този свят по мъдър и уравновесен начин. Защото, както казва Апостолът: „Видимото е временно, а невидимото – вечно“ (2 Кор. 4, 18).
Тъй като, следователно, сме родени за настоящия живот, а след това сме възродени за бъдещия, не бива да се отдаваме изцяло на преходните блага, а да се стремим към вечните. Нещо повече, за да можем да видим по-отблизо онова, на което се надяваме, да размислим колко много Божията благодат е дала на човешката природа. Да чуем Апостола, който ни казва: „Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога! А когато се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в славата“ (Кол. 3, 3-4), Който живее и царува с Отца и със Светия Дух през всички векове на вековете. Амин.
Коментари
Няма добавени коментари!