10 април – V Неделя на Великия Пост, четива

V Неделя на Великия Пост, четива

Четива:

 

Йезекиил 37, 12-14

 

Псалм 129

 

Римляни 8, 8-11

 

Йоан 11, 1-45

 

 

Четиво от Римския Бревиарий за V Неделя на Великия Пост

 

Из «Пасхални послания» на Свети Атанасий Александрийски, Епископ и Църковен Учител

 

(14 Послание, 14, 1-2; Patrologia Graeca 26, 1419-1420)

 

Словото, Христос Господ, отдал изцяло Себе Си за нас, ни дарява със Своето посещение. Обещава да бъде винаги близо до нас. Затова казва: „Ето, Аз съм с вас през всички дни, чак до свършека на света” (Мат. 28,20). Той е Пастир, Върховен Първосвещеник, Път и Врата – и като Такъв ни се разкрива в честването на Неговото тържество. Сред нас идва Онзи, Когото сме очаквали, Онзи, за Когото Свети Павел казва: „Христос, нашата Пасха, бе заклан” (1 Кор. 5,7). Потвърждава се и казаното от псалмиста: Радост моя, освободи ме от онези, които са ме обкръжили (ср. Пс. 31,7). Истинската радост и истинското тържество е Онзи, Който ни освобождава от злото. Но за да получи това добро, нека всеки води свят живот и да размишлява в себе си в мир и в страх Божи.

Така са правели и светците. Докато са били на този свят, те са изпитвали радост като от непрестанен празник. Един от тях, блаженият Давид, ставал през нощта не само веднъж, а седем пъти и с молитва прославял Бога. Друг пък, великият Мойсей, ликувал с химни и пеел Богу хвала заради победата, нанесена на фараона и на онези, които потискали евреите. И други още с непрестанна радост извършвали светото служение – като Самуил и пророк Илия.

За този си начин на живот те са постигнали свободата и сега тържествуват в небето. Там си спомнят с радост за земното си странстване и вече са способни да разграничат онова, което е било само образ, от онова, което най-накрая е станало реалност.

Но какво трябва да правим, за да се подготвим както трябва за великото тържество? Кого да изберем за водач? Не някой друг, разбира се, скъпи мои, а Онзи, Когото самите вие наричате, като мен, „наш Господ Исус Христос”. Именно затова Той казва: „Аз съм Пътят” (Йоан 14,16). Той е, Който, както казва Свети Йоан, „отнема греха на света” (Йоан 1, 29). Той очиства душите ни, както утвърждава пророк Йеремия: Спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте къде е добрият път, вървете по него и ще намерите покой за душите си (вж. Йер. 6,16).

Някога кръвта на козли и пепелта на телец служеше за поръсване на нечистите. Но тя беше само за очистване на тялото. Сега обаче, по благодатта на Божието Слово, всеки ще бъде очистен изцяло в Духа.

Ако следваме Христа, ще можем да се почувстваме още сега в дворите на небесния Йерусалим и да преживеем още сега, и да предвкусим вечния празник. Така правеха апостолите, поставени за учители на техните съвременници, както и на нас. Те не правеха нищо друго, освен да следват Господа: «Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме» (Мат. 19,27).

Да следваме и ние Господа, тоест – да Му подражаваме. Този е начинът да честваме празника не само външно, а по най-действен начин – не само с думи, но и с дела.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com