1 юли – ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО (Тържество)

Четива:

Второзаконие 7, 6-11

Псалм 102

1 Йоан 4, 7-16

Матей 11, 25-30

Четиво от Римския Бревиарий за Тържеството на Пресвето Сърце Исусово

Из „Творби“ на Свети Бонавентура, Епископ и Църковен Учител

(Opusc. 3, Дървото на живота, 29-30.47; Opera omnia 8, 79)

Помисли и ти, изкупени човече, Кой, колсо велик и с какво естество е Този, Който за тебе виси на кръста. Неговата смърт дава живот на мъртвите, заради смъртта Му плачат небето и земята, твърдите камъни се пропукват.

Освен това, тъй като от реброто на Христос, умрял на кръста, се образува Църквата и се изпълнява Писанието, което казва: „Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“ (Йоан 19, 37), по Божие решение е било позволено едив войник да прободе и да отвори светото ребро. И оттам изтече кръв и вода – цената на нашето спасение. Изтичането от подобен извор, тоест от тайната на сърцето, дава на тайнствата на Църквата способността да дават вечен живот  и е за онези, които живеят в Христа, питие от живия извор, „който тече за вечен живот“ (Йоан 4, 14).

Така че въздигни се, душо, приятелко Христова. Бъди като гълъбица, „която вие гнездо при входа на дълбока пещера“ (Йер. 48, 28). Както „врабче, което си намира жилище“ (Пс. 83, 4), не преставай да бдиш над това светилище. Там, като гургулица, ще родиш малките си, родени от чиста любов. Там ще отвориш устни, за да почерпиш от водите на изворите на Спасителя (ср. Ис. 12, 3). Оттук всъщност тръгва изворът, който слиза от центъра на рая, който се разделя на четири реки (ср. Бит. 2, 10) и накрая, излял се в сърцата, които пламтят от любов, оплодява и напоява цялата земя.

Тичай при този извор на живот и на светлина с горещо желание, която и да си, посветена на Бога душо, и със съкровената сила на сърцето викай към Него: „О, безкрайна красота на всевишния Бог, о, пречист блясък на вечната светлина! Ти си живот, който оживява всеки живот, светлина, която осветлява всяка светлина и запазва във вечния блясък многообразните светила, блестящи пред трона на Твоята божественост още от първата зора.

О, вечно и непрестанно, бляскаво и сладко изтичане от извора, скрит за очите на всички смъртни! Твоята дълбочина е безкрайна, висотата ти – неизмерима, пълнотата ти е безкрайна. От тебе извира реката, „която весели Божия град“ (Пс. 45, 5), та „сред песните на празнуващото множество“ (Пс. 41, 5), да можем да пеем хвалебствени химни, показвайки чрез нашето свидетелство това, което сме изпитали: че „в Тебе е изворът на живота  и в Твоята светлина виждаме светлината“ (Пс. 35, 10).

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Social Media Auto Publish Powered By : XYZScripts.com