1 октомври – Света Тереза на Младенеца Исус, Девица и Църковна Учителка (Възпоминание)

blog.libero.it

Тереза Мартен е родена на 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция. Произхожда от дълбоко религиозно семейство: родителите й Луи и Зелия са провъзгласени от Църквата за Блажени, а четирите й сестри посвещават живота си на Бога като монахини. Самата Тереза открива като съвсем малка призванието си за богопосветен живот и 16-годишна постъпва в Кармела на Лизийо, като приема името Тереза на Младенеца Исус и на Светия Лик. Забележителен е мистичният й опит, както и животът й в святост и молитва, основан на „малкия път“ към Бога. През 1898 г. под заглавие „Историята на една душа“ излизат духовните й записки, които ще помогнат на мнозина да открият пътя към вярата. Умира от туберкулоза в Лизийо на 30 януари 1897 г. Канонизирана е от Папа Пий XI през 1925 г., а Папа Йоан Павел II я провъзгласява за Църковна Учителка. Покровителка е на мисиите.

„Benedictus Deus“. Проповед на Папа Пий XI при канонизацията на Света Тереза на Младенеца Исус – 17 май 1925 г.

(Benedictus Deus. Omelia di Sua Santit? Pio XI – 17 maggio 1925)

Почитаеми Братя, възлюбени Чеда,

„Да бъде благословен Бог, Господ на нашия Господ Исус Христос, милостив Отец и Бог на всяка утеха“ (2 Кор. 1, 3), Който наред с многобройните грижи на апостолическото служение ни дари с радостта да впишем първи в листата на Светците тази Девица, която освен това е и първата, която в началото на нашия Понтификат издигнахме до почитта на Блажените. Става дума за онази, която направи от себе си дете по дух: това детство не може да бъде отделено от величието а душата й, но нейната слава, съгласно обещанията на Исус Христос, е абсолютно достойна да бъде провъзгласена в небесния Йерусалим и във войнстващата Църква.

Благодарни сме също на Бога, Който ни даде днес възможността като Викарий на Неговия Единороден, да произнеса и отправя към всички вас от тази Катедра на истината и по време на тържествените обреди едно много важно насърчение на Божествения Учител. Когато учениците Го питат кой ще бъде по-голям в небесното царство, Той,  „като повика едно дете, постави го посред тях“ и произнесе следните паметни думи: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18, 2-3).

Тереза, новата Светица, възприела пламенно това евангелско учение, го прилага на практика в ежедневния живот. Нещо повече, със слово и пример тя учи новициите в своя манастир на този път на духовното детство, както и на всички други чрез своите писания, които са разпространени по целия свят и няма такъв, който да ги е прочел и да не иска да ги чете отново и отново с огромна духовна радост и полза. Защото тази толкова чиста девойка, която разцъфтява в затворената градина на Кармела, прибавяйки към името си това на Младенеца Исус, проявява на живо в себе си този образ. Следователно, трябва да кажем, че който почита Тереза, почита и възхвалява божествения пример, който тя проявява чрез себе си.

Затова днес се надяваме, че в душите на верните ще се прояви желанието да практикуват това духовно детство, което се състои в следното: всичко, което детето мисли и прави по природата си, и ние да го мислим и правим чрез упражняването на добродетелта. Защото, както децата, неопетнени от никаква вина и неограничавани от никаква сила на страстта, почиват, сигурни в притежанието на своята невинност, (както и лишени от всякаква измама и двуличие, изразяват искрено мислите си и действат правилно, показвайки какви са на всички), така Тереза проявява повече ангелска, отколкото човешка природа и възприема простотата на детето, съгласно законите на истината и справедливостта.

При възпоменаването на Девицата от Лизийо бяха добре изразени призивите и обещанията на Добрия Жених: „Който е малък, да дойде при мен“ (Притч. 4, 4). „На ръце ще ви носят и на колене ще ви галят. Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз“ (Ис. 66, 12-13), така Тереза, съзнавайки своята слабост, се уповава изцяло на божественото Провидение, та,  опирайки се единствено на неговата помощ, да успее да постигне съвършената святост на живота, макар и чрез изключително големи трудности, решена да се стреми към нея с пълен и радостен отказ от своята воля.

Затова не ни учудва, че в тази Свята сестра се е осъществило онова, което казва Исус: „Който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно“ (Мат. 18, 4). Божията милост е пожелала да я обогати с дара на една изключителна мъдрост. Почерпила обилно истинското учение на вярата от преподаването на Катехизиса, аскетиката – от златната книга „Подражанието на Христа“ и мистиката – от томовете на нейния Отец Йоан от Кръста, подхранвайки освен това ума и сърцето си чрез усърдното четене на Светите Писания, Духът на Истината й предава и й разкрива онова, което е било укрито „от мъдрите и разумните“ и е било открито „на малките“. И наистина, тя  – според свидетелството на нашия Предшественик, – е била надарена с такова познание на небесните неща, че е можела да сочи на другите сигурния път на спасението. И от това толкова изобилно участие на божествената светлина и на божествената благодат, в Тереза пламва огромен пожар на любовта, който, водейки я постоянно като че извън тялото й, накрая я изгаря, и тя, малко преди да напусне този живот, може да заяви ясно, че „не е дала на Бога нищо друго освен любов“. Изводът от това е, че поради тази сила на пламтящата любов, у девойката от Лизийо са съществували намерението и решимостта „да работи от любов към Исус, единствено за да Му се хареса, за да бъде угодна на Пресветото Му Сърце и да се грижи за вечното спасение на душите, които след това да обичат Христос завинаги“: онова, което е започнала да прави и е получила, едва пристигнала в небесното отечество, се разбира лесно благодарение на мистичния дъжд от рози, който, по Божия милост, както тя обещава приживе, е паднал на земята и продължава и до днес.

Ето защо, почитаеми Братя и възлюбени Чеда, ние живо желаем всички християни да станат достойни да участват в това огромно изливане на благодати, поради заслугите на малката Тереза. Но още повече желаем те да гледат към нея с усърдие, за да й подражават, имайки поведението на деца, защото ако не бъдат такива, както казва Христос, ще бъдат изключени от небесното царство. Ако всички извървят този път на духовното детство, всички ще видят колко лесно може да се осъществи подобряването на човешкото общество, което предложихме в началото на нашия Понтификат и особено по време на Великия Юбилей.

Затова нека направим наша молитвата, която новата Светица Тереза на Младенеца Исус включва в скъпоценната си автобиография: „Умоляваме Те, добри Исусе, да погледнеш големия брой на малките души и да Си избереш на земята един легион жертви, достойни за Твоята любов“. Така да бъде.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *