Тереза Мартен е родена на 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция. Произхожда от дълбоко религиозно семейство: родителите й Луи и Зелия са провъзгласени от Църквата за Блажени, а четирите й сестри посвещават живота си на Бога като монахини. Самата Тереза открива като съвсем малка призванието си за богопосветен живот и 16-годишна постъпва в Кармела на Лизийо, където приема името Тереза на Младенеца Исус и на Светия Лик. Забележителен е мистичният й опит, както и животът й в святост и молитва, основан на „малкия път“ към Бога. През 1898 г. под заглавие „Историята на една душа“ излизат духовните й записки, които ще помогнат на мнозина да открият пътя към вярата. Умира от туберкулоза в Лизийо на 30 януари 1897 г. Канонизирана е от Папа Пий XI през 1925 г., а Папа Йоан Павел II я провъзгласява за Църковна Учителка. Покровителка е на мисиите.
Проповед на Блажения Папа Йоан Павел II на Светата Литургия за провъзгласяването на Света Тереза на Младенеца Исус за Църковна Учителка – Площад „Свети Петър“ във Ватикана, 19 октомври 1997 г.
1. „И народите ще дойдат към Твоята светлина“ (Ис. 60, 3).
В думите на пророк Исаия вече отеква като нетърпеливо очакване и светла надежда ехото на Богоявление. Именно връзката с това тържество ни позволява по-добре да усетим мисионерския характер на днешната неделя. Защото пророчеството на Исаия разпростира над цялото човечество перспективата на спасението, и по такъв начин антиципира пророческия жест на Мъдреците от Изтока, които, като отиват да се поклонят на божествения Младенец, роден във Витлеем (ср. 2, 1-12), възвестяват и поставят началото на приемането на Христовото послание от народите.
Всички хора са призвани да приемат с вяра Евангелието, което спасява. Църквата е изпратена при всички народи, във всички земи и култури: „Идете … и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28, 19-20). Тези думи, произнесени от Христос преди да се възнесе на небето, заедно с обещанието, дадено на Апостолите и на техните наследници, че ще бъде с тях до свършека на света (ср. Мат. 28, 20), са в основата на мисионерския призив: в лицето на Своите служители Сам Христос е Този, Който отива ad gentes („при народите“), при онези, които все още не са получили благовестието на вярата.
2. Тереза Мартен, Боса Кармелитка от Лизийо, е желаела горещо да бъде мисионерка. И наистина става такава – дори е провъзгласена за Покровителка на мисионерите. Сам Исус й показва по какъв начин може да осъществи това призвание: като практикува в пълнота заповедта на любовта, тя ще може да се посвети изцяло на мисията на Църквата, подкрепяйки с тайнствената сила на молитвата и на общението благовестителите на Евангелието. Така тя осъществява онова, което по-късно подчертава Вторият Ватикански Събор, който ни учи, че Църквата по природата си е мисионерска (cfr Ad gentes, 2). Не само онези, които избират мисионерския живот, а всички кръстени са по определен начин изпратени ad gentes.
Затова пожелах да избера днешната Неделя на Мисиите, за да провъзглася за Учителка на Вселенската Църква Света Тереза на Младенеца Исус и на Светия Лик: жена, девойка, съзерцателка.
3. За всички е ясно, че днес става нещо изключително. Света Тереза от Лизийо не е могла да посещава Университет, нито да получи систематично образование. Умира на млада възраст: и все пак от днес нататък ще бъде почитана като Църковна Учителка – квалифицирано признание, което в очите на цялата християнска общност означава повече от всяка „академична титла“.
Когато Магистериумът провъзгласява някого за Църковен Учител, той желае да покаже на всички верни, и по-специално на онези, които осъществяват в Църквата служението на проповедта или изпълняват деликатната задача на богословските изследвания и преподаването, че учението, изповядвано и прокламирано от дадена личност, може да бъде отправна точка: не само защото отговаря на истината на откровението, а и защото хвърля светлина върху тайните на вярата, прави по-задълбочено познанието на Христовата Тайна. Съборът ни напомня, че с помощта на Светия Дух, в Църквата постоянно нараства разбирането на „depositum fidei“ („съдържанието на вярата“), и за този процес на нарастване допринася не само изпълненият със съзерцание научен труд, към който са призвани богословите, нито само Магистериумът на Пастирите, дарени с „определена харизма на истината“, а и онова „дълбоко проникване в духовните неща“, което се достига „по пътя на опита“, с богатство и разнообразие на даровете, по който те позволяват да бъдат водени послушно от Светия Дух (cfr Dei Verbum, 8). „Lumen Gentium“, от своя страна, ни учи, че чрез Светците „ни говори Сам Бог“ (cfr Dei Verbum, n. 50). Затова, с цел да бъде задълбочено разбирането на Божиите Тайни, които при все това си остават винаги много по-велики от нашите мисли, се оценява по особен начин духовният опит на Светците, и не случайно Църквата избира единствено сред тях онези, които желае да удостои с титлата „Учител“.
4. Сред „Църковните Учители“ Тереза на Младенеца Исус и на Светия Лик е най-младата, но нейното духовно пътуване е толкова зряло и пламенно, интуициите за вярата, присъстващи в нейните писания, са така обширни и дълбоки, че тя заслужава място сред великите духовни учители.
В Апостолическото Послание, което изпратих по този случай, аз говорих за някои основни аспекти на нейното учение. Но как да не припомним в този момент онова, което може да се определи като негов връх, в светлината на разказа за вълнуващото откритие, което тя прави на своето специфично призвание в Църквата? „Лююбовта – пише тя, – ми даде ключа за моето приизвание. Разбрах, че ако Църквата има тяло, съставено от различни членове, то сред тях не може да липсва най-нужният, най-благородният от тях. Разбрах, че Църквата има сърце, и че това сърце е разпалено от Любов. Разбрах, че единствено Любовта задейства членовете на Църквата: че ако стане така, че Любовта угасне, Апостолите няма да възвестяват повече Евангелието, мъчениците ще откажат да проливат кръвта си … Разбрах, че Любовта включва всички призвания [ … ] Тогава, изпълнена с неописуема радост, възкликнах: Исусе, моя Любов …, най-сетне открих моето призвание! Моето призвание е Любовта!“ (Teresa di Ges? Bambino, Ms B, 3v; in Opere complete, p. 223). Това е една възхитителна страница, която само е достатъчна, за да илюстрира колко добре може да се отнесе към Света Тереза Евангелието, което чухме в Литургията на Словото: „Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци“ (Мат. 11, 25).
5. Тереза от Лизийо не само долавя и описва дълбоката истина за любовта като център и сърце на Църквата, а също така я живее интензивно в краткия си живот. Именно това съответствие между доктрината и конкретния опит, между истината и живота, между учението и практиката, блести особено ясно в тази Светица, правейки я завладяващ пример особено за младежите и за онези, които търсят истинския смисъл на живота.
На празнотата на толкова много думи, Тереза сочи като алтернатива единственото Слово на спасението, което, разбирано и живяно в мълчание, става източник на обновен живот. На една рационалистична и много често доминирана от практически материализъм култура тя противопоставя с обезоръжаваща простота „малкия път“, който, опиращ се на същността на нещата, води към тайната на всеки живот: Божията любов, която обгръща и изпълва всяко човешко съществуване. В епоха като нашата, белязана в много свои аспекти от културата на ефимерното и на хедонизма, тази нова Църковна Учителка застава пред нас, изпълнена с особената способност да озарява ума и сърцето на онзи, който жадува за истина и любов.
6. Представяме Света Тереза като Църковна Учителка в деня, в който честваме Световния Ден на Мисиите. Тя е хранила горещо желание да се отдаде на възвестяване на Евангелието и е желала да увенчае това свое свидетелство с върховната жертва на мъченичеството (cfr Ms B, 3r, in Opere complete, n. 222). Известна е също живата й съпричастност, с която подкрепя апостолското дело на Отците Морис Белиер и Адолф Рулан, мисионери съответно в Африка и в Китай. В този изпълнен с любов порив към евангелизацията, Тереза има само един идеал, както самата тя заявява: „Онова, което искаме от Него, е да работим за Неговата слава, да Го обичаме и да Му позволяваме да ни обича“ (Lettera 220, in Opere complete, 559).
Пътят, изминат от нея, за да постигне този идеал, не е този на великите начинания, запазени за малцина, а е достъпен за всички – „малкият път“, пътят на упованието и на пълното предоставяне на Божията благодат. Това не е някакъв банален път, който е по-малко ангажиращ. Той е взискателен, както винаги е взискателно Евангелието. Но е път, изпълнен с доверчиво упование на Божието милосърдие, който прави леко и най-трудното духовно начинание.
Чрез този свой път, в който всичко се възприема като „благодат“, чрез централното място, което заема в него отношението към Христос и изборът на любовта, чрез мястото, което тя дава на чувствата и усещанията в духовното пътуване, Тереза от Лизийо е Светица, която остава млада въпреки отминаващите години, и ни се предлага като забележителен пример и водач в християнския ни път и в нашето време, на прага на третото хилядолетие.
7. Затова е голяма радостта на Църквата през този ден, като увенчава посланията и молитвите на всички онези, които с искането си тя да бъде провъзгласена за Учителка са доловили специалния й Божи дар, познали са го и са го приели. Желаем да благодарим всички заедно на Господа, особено заедно с професорите и студентите от римските църковни Университети, които в тези дни започват новата Академична Година.
Да, Отче, ние Те благославяме заедно с Исус (ср. Мат. 11, 25), задето си укрил Твоите тайни „от мъдрите и разумните“, а си ги открил на тази „малка“ Светица, която днес предлагаш отново на нашето внимание като пример за подражание.
Благодаря за мъдростта, с която си я дарил, правейки я за цялата Църква особена свидетелка и учителка на живота!
Благодаря за любовта, с която и я изпълнил и която продължава да озарява и да топли сърцата, насочвайки ги към святост!
Желанието, което Тереза изразява, „да остави Небето, за да прави добро на земята“ (Opere complete, p. 1050), продължава да се изпълнява по чудесенн начин.
Благодарим Ти, Отче, задето днес, чрез новата й титла, я приближаваш до нас, за хвала и слава на Твоето име през вековете. Амин!
Коментари
Няма добавени коментари!