1 октомври – Света Тереза на Младенеца Исус, Девица и Църковна Учителка (Възпоминание)

Тереза Мартен е родена на 2 януари 1873 г. в Алансон, Франция. Произхожда от дълбоко религиозно семейство – родителите й Луи и Зелия са провъзгласени от Църквата за блажени, а 4-те й сестри посвещават живота си на Бога като монахини. Самата Тереза открива съвсем малка призванието си за богопосветен живот и 16-годишна постъпва в Кармела на Лизийо, като приема името Тереза на Младенеца Исус и на Светия Лик. Забележителен е мистичният й опит, както и животът й в святост и молитва, основан на „малкия път“ към Бога. През 1898 г. под заглавие „Историята на една душа“ излизат духовните й записки, които ще помогнат на мнозина да открият пътя към вярата. Умира от туберкулоза в Лизийо на 30 януари 1897 г. Канонизирана е от Папа Пий XI през 1925 г., а Папа Йоан Павел II я провъзгласява за Църковна Учителка.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 6 април 2011 г.

Скъпи братя и сестри,

Днес бих искал да ви говоря за Света Тереза от Лизийо – Тереза на Младенеца Исус и на Светия Лик, която живее на този свят едва 24 години в края на XIX век и води съвсем обикновен и скрит живот, но която след смъртта си и след публикуването на написаното от нея става една от най-познатите и обичани светици. „Малката Тереза“ никога не е преставала да помага на най-обикновените души, на бедните и страдащите, които й се молят, но също така озарява и цялата Църква с проникновеното си духовно учение до такава степен, че Достопочтеният Папа Йоан Павел II пожела през 1997 г. да й даде титлата „Църковна Учителка“, наред с титлата „Покровителка на Мисиите“, с която я удостоява преди това – през 1927 г. – Пий XI. Моят обичан Предшественик я определи като „опитна в scientia amoris“ („науката на любовта“) (Novo Millennio ineunte, 27). Тази наука, която разкрива в любовта блясъка на цялата истина на вярата, Тереза изразява най-вече в разказа за своя живот, публикуван година след смъртта й под заглавието „История на една душа“. Това е книга, която има изключителен успех, преведена е на много езици и е позната по целия свят. Бих искал да ви приканя да преоткриете това малко-голямо съкровище, този светъл коментар на Евангелието, живяно в пълнота! „Историята на една душа“ е една прекрасна история на Любовта, разказана с толкова искреност, простота и свежест, че читателят не може да не остане запленен! Но каква е тази Любов, изпълнила целия живот на Тереза – от детството чак до смъртта й? Скъпи приятели, тази Любов има Лице, има Име, и то е Исус! Светицата говори непрекъснато за Исус. Затова бихме желали да проследим важните етапи от живота й, за да навлезем н същността на нейното учение.

Тереза се ражда на 2 януари 1873 г. в Алансон, град в Нормандия, във Франция. Тя е най-малката дъщеря на Луи и Зелия Мартен – образцови съпрузи и родители, беатифицирани заедно на 19 октомври 2008 г. Те имат много деца; четири от тях умират много малки. Остават им пет дъщери, които и петте стават монахини. Тереза, 4-годишна, остава дълбоко наранена от смъртта на майка си (Ms A, 13r). Тогава бащата се премества заедно с дъщерите си в град Лизийо, където ще протече целият живот на Светицата. По-късно, поразена от тежко нервно заболяване, Тереза оздравява по Божия благодат, която определя като „усмивката на Мадоната“ (ibid. 29v-30v). След това приема Първо Причастие – събитие, което преживява много силно (ibid., 35r), и оттогава поставя Исус – Евхаристията в центъра на своето съществуване.

„Благодатта на Рождество“ през 1886 г. бележи големия обрат, наречен от нея нейно „пълно обръщане“ (ibid., 44v-45r). Тогава е излекувана от детската си свръхчувствителност и започва своята „гигантска надпревара“. На 14 години Тереза се доближава все повече, с голяма вяра, до Разпнатия Исус, и взема присърце на пръв поглед безнадеждния случай на един престъпник, осъден на смърт, без да се покае (ibid., 45v-46v). „Исках на всяка цена да му попреча да попадне в ада“, пише Светицата, сигурна, че нейната молитва го е поставила в общение с изкупителната Кръв на Исус. Това е нейният пръв и фундаментален опит от духовното майчинство: „Толкова голямо доверие имах в Безкрайното Милосърдие на Исус“ – пише тя. Заедно с Пресвета Дева Мария, младата Тереза обича, вярва и се надява с „майчино сърце“ (cfr PR 6/10r).

През ноември 1887 г. Тереза извършва поклонничество в Рим заедно с баща си и със сестра си Селина (ibid. 55v-67r). Кулминационен момент за нея е аудиенцията при Папа Лъв XIII, когото моли за позволение да постъпи, едва 15-годишна, в Кармела на Лизийо. След една година желанието й се осъществява: тя става Кармелитка, „за да спасява душите и да се моли за свещениците“ (ibid. 69v). Едновременно с това започва и болезненото и мъчително заболяване на баща й. Голямото страдание довежда Тереза до съзерцание на Лика на Исус в Неговото Страдание (ibid., 71rv). Затова богопосветеното й име – сестра Тереза на Младенеца Исус и на Светия Лик, – изразява програмата на целия й живот в общение с главните тайни: на Въплъщението и на Изкуплението. Монашеските й обети на празника Рождение на Мария – 8 септември 1890 г., са за нея истински духовен брак в евангелската „малкост“, характеризирана от символа на цветето: „Колко прекрасен бе Празникът на Рождението на Мария, когато станах невяста на Исус! – пише тя. Малката Пресвета Дева, едва на един ден, поднасяше тогава малкото си цвете на малкия Исус“(ibid., 77r). Да бъде богопосветена означава за Тереза да бъде невяста на Исус и майка на душите (cfr Ms B, 2v). Същия ден Светицата пише една молитва, която ни разкрива цялата насока на живота й: тя иска от Исус дара на безкрайната Му Любов, за да бъде най-малката, и най-вече се моли за спасението на всички хора: „Нека нито една душа не бъде осъдена днес!“ (Pr 2). От голямо значение е нейното Поверяване на Милосърдната Любов, направено на празника на Пресветата Троица през 1895 г. (Ms A, 83v-84r] Pr 6): поверяване, което Тереза споделя незабавно със своете сестри, бидейки вече помощник-възпитателка на новициите.

Десет години след „Благодатта на Рождество“, през 1896 г., настъпва „Благодатта на Пасха“, поставила началото на последния период от живота на Тереза, свързан с началото на нейното страдание, в дълбоко единение със Страданията на Исус. Става дума за телесно страдание, предизвикано от болест, която ще я доведе до смъртта – съпроводена от големи болки, но най-вече от страдание на душата, придружено от изключително болезнено изпитание на вярата ((Ms C, 4v-7v). Заедно с Мария при Кръста на Исус, Тереза изживява тогава най-героичната вяра – като светлина в мрака, който обгръща душата й. Кармелитката съзнава, че живее това голямо изпитание за спасението на всички безбожници от съвременния свят, наричани от нея „братя“. Тогава изживява още по-интензивно братската любов (8r-33v): към сестрите от нейната общност, към двамата й духовни братя – мисионери, към свещениците и към всички хора, особено към най-отдалечените. Става наистина „вселенска сестра“! Нейната ведра и усмихната любов е израз на дълбока радост, чиято тайна тя ни разкрива: „Исусе, радостта ми е да Те обичам“ (P 45/7). В този контекст на страдание, живеейки с най-голяма любов най-малките неща на ежедневния живот, Светицата осъществява напълно своето призвание да бъде Любовта в сърцето на Църквата (cfr Ms B, 3v).

Тереза умира вечерта на 30 септември 1897 г., произнасяйки простичките думи: „Боже мой, обичам Ви!“, гледайки Разпятието, което стиска в ръце. Тези последни думи на Светицата са ключът към цялото й учение, към нейната интерпретация на Евангелието. Актът на любов, изразяван до последния й дъх, е като последно вдишване на душата, като последен удар на сърцето й. Простичките думи: „Исусе, обичам Те!“, са в центъра на всичко, написано от нея. Актът на любов към Исус я потопява в Пресветата Троица. Тя пише: „Ах, Ти знаеш това, Божествени Исусе – обичам Те, /Духът на любовта ме изгаря със Своя огън, /И като Те обичам, се доближавам до Отца“ (p 17/2).

Скъпи приятели, и ние заедно със Света Тереза на Младенеца Исус трябва да повтаряме всеки ден на Господа, че искаме да живеем в любов към Него и към другите, да се учим в училището на светците да обичаме истински и изцяло. Тереза е една от „малкоте“ от Евангелието, които позволяват на Бога да ги въведе в дълбините на Своята Тайна. Тя е водач за всички, особено за онези, които сред Божия народ изпълняват служението на богослови. Със смирение и любов, с вяра и надежда, Тереза навлиза постоянно в сърцето на Светото Писание, което съдържа Христовата Тайна. И такъв прочит на Библията, подхранван от науката на любовта, не се противопоставя на академичната наука. Науката на светците, за която самата тя говори на последната страница на „Историята на една душа“, е най-висшата наука. „Всички светци са разбрали това, и по особен начин – онези, които са изпълнили вселената с лъчението на евангелското учение. Нима Светите Павел, Августин, Йоан от Кръста, Тома Аквински, Франциск, Доминик и толкова още прочути Божии приятели не са почерпили от молитвата онази божествена наука, която възхищава и най-великите гении?“ (Ms C, 36r). Неразделна от Евангелието, Евхаристията е за Тереза Тайнството на Любовта на Бога, която слиза при нас от висините, за да ни издигне до Него. В последното си „Писмо“, относно изображението, което представя Младенеца Исус в осветената Хостия, Светицата пише следните простички думи: „Не мога да се боя от един Бог, Който заради мен е станал толкова малък ( … ). Аз Го обичам! И наистина, Той е единствено Любов и Милосърдие!“ (LT 266).

В Евангелието Тереза открива преди всичко Милосърдието на Исус, затова може да заяви: „На мен Той даде Своето безкрайно Милосърдие; чрез Него съзерцавам и обожавам всички божествени съвършенства! … ( … ) И тогава всички те ми се струват излъчващи любов – самата Правда (и като че ли тя повече от всички други) ми се струва облечена в любов“ (ms a, 84r). Така се изразява тя и в последните редове на „Историята на една душа“: „Едва отворила Светото Евангелие, веднага вдъхвам аромата на Исусовия живот и знам накъде да тръгна … Не към първото, а към последното място се стремя аз … Да, чувствам това: дори и да имах на съвестта си всички грехове, които могат да бъдат извършени, бих отишла със сърце, сломено от разкаяние, да се хвърля в прегръдките на Исус, защото зная колко обича Той блудния син, който се завръща при Него“ (Ms C, 36v-37r). „Упованието и Любовта“ са, следователно, финалният пункт на разказа за нейния живот – две думи, които като фарове са осветлявали нейния път на святост, за да може да води другите по този свой „малък път на упованието и на любовта“, на духовното детство (cf Ms C, 2v-3r; LT 226). Упование като онова на детето, което се оставя в Божиите ръце, неразделно свързано със силната, радикална отдаденост на истинската любов, която е пълното даряване на себе си, завинаги, както казва Светицата, съзерцавайки Мария: „Да обичаш е да дадеш всичко – да дадеш себе си“ (Perch? ti amo, o Maria, P 54/22). Така Тереза показва на всички нас, че християнският живот се състои в това, да живеем в пълнота благодатта на Кръщението, в цялостното отдаване на себе си на Любовта на Отца, за да живеем като Христос, в огъня на Светия Дух, Неговата Любов към всички хора. Благодаря.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *