ІІ Неделя на Великия пост

20 МАРТ – II НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Четива:

Битие 12,1-4а

Псалм 32

2 Тимотей 1,8б-10

Матей 17,1-9

Четиво от Римския Бревиарий за Втора Неделя на Великия Пост

Из «Слова» на Свети Лъв I Велики, Папа и Църковен Учител

(Слово 51,3-4.8; Patrologia Latina 54,310’311.313)

Господ разкрива славата Си пред много свидетели и прави тялото, което у Него е като това на всички хора, да заблести с такъв блясък, че лицето Му става подобно на блясъка на слънцето, а дрехите Му заприличват на белотата на снега.

Без съмнение това преображение има за цел най-вече да прогони от душите на учениците скандала на кръста, та унижението на приетото доброволно Страдание да не разклати тяхната вяра, след като им бъде разкрито дивното величие на скритата божественост на Христа.

Но, според друг не по-малко предвидлив план, Той дава здрава основа на надеждата на Светата Църква, та цялото Тяло Христово да разбере на какво преображение е било подложено, та и членовете да могат да очакват участие в онази слава, която блести в техния Глава.

За тази слава Сам Господ казва, когато говори за величието на второто Си пришествие: „Тогава праведните ще заблестят като слънце в царството на техния Отец” (Мат. 13,43). Същото твърди и Апостол Павел, когато казва: „Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас” (Рим. 8,18). На друго място казва също: „Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога. А когато се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава” (Кол.3,3-4).

Но за да утвърди апостолите във вярата и да ги доведе до съвършеното познание,  това чудо е трябвало да има и друга поучителна страна. Затова Мойсей и Илия, тоест Законът и пророците, се явяват да говорят с Господа, та в присъствието на петима души да се изпълни с точност казаното: „С устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума” (Мат.18,16).

Има ли нещо по-мощно и по-силно от това слово, към чието провъзгласяване се присъединяват в съвършено съзвучие гласовете на Стария и Новия Завет и евангелското учение се покрива изцяло с древните свидетелства?

Страниците и на единия, и на другия Завет са в пълно съгласие помежду си и Онзи, Когото древните символи бяха представили все още като под було, сега се разкрива в блясъка на настоящата Си слава. Защото, както казва Свети Йоан: „Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлезе чрез Исус Христос” (Йоан 1,17). В Него се изпълняват обещанията на пророците и се разкрива смисълът на предписанията на Закона. Присъствието Му показва правотата на пророчествата и благодатта Му  прави възможно съблюдаването на предписанията.

С възвестяването на това Евангелие, прочее, нека крепне вярата на всички нас, и нека никой не се срамува от Христовия кръст, чрез който беше изкупен светът.

И нека никой не отхвърля страданието заради правдата, нека никой не се съмнява, че ще получи обещаната отплата, защото чрез усилието се преминава към отмората и чрез смъртта се достига до живота. Както Той бе приел немощите на нашето човешко състояние, така и ние, ако бъдем постоянни в изповядването на вярата и в Неговата любов, ще победим с Неговата победа и ще получим обещаната награда.

За да можем, следователно, да спазваме заповедите и за да устояваме в нашите борби, нека винаги в ушите ни отеква гласът на Отца, Който казва: «Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение» (Мат.17,5).