Семейството е надежда за човечеството (беседа)

Църква

2011 г. за нашата Никополска епархия е година, посветена на семейството. Предлагаме Ви беседата на о. Страхил Каваленов на срещата на семействата по време на епархийното поклонничество в светилището на Бл. Евгений Босилков в Белене на 13.11.2010 г.

СЕМЕЙСТВОТО – НАДЕЖДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Братя и сестри в Христа,

Днес, когато сме събрани тук, в светилището на Блажения Евгений Босилков, Никополски Епископ и Мъченик за вярата, Съпокровител на нашата Епархия, бих искал да спра вниманието на темата за семейството, за християнското семейство като надежда за света, за цялото човечество, за всички нас. Не е случайно, че нашият епископ Монс. Петко Христов определи настоящата катехетична година в нашите енории като година, посветена на семейството и на отговорността, която всички ние, свещеници и миряни, имаме за неговата защита, за ролята му на свидетел на Христовото Евангелие в нашето съвремие. В това отношение ние вървим по стъпките на Блажения Евгений, който в своята пастирска дейност винаги е подчертавал значението на завръщането към семейните ценности като към първо училище, където се учим да мислим и като към първа Църква, където се учим да се молим. Но темата е значима не само за нас, верните от Никополската епархия, а и за цялата универсална Църква, за Новия Божи народ, вървящ по пътя на спасението.

Само преди няколко дни Светият Отец папа Бенедикт XVI освети в Барселона, Испания, един архитектурен шедьовър – църквата „Светото Семейство”, дело на дълбоко вярващ християнин – архитекта Антонио Гауди. В своето слово папата отново припомни на всички нас, на цялата Църква, неотменимата, фундаментална стойност на съпружеството и семейството, изградено по примера на Светото Семейство от Назарет. „Огромна е радостта ми, каза Светият Отец, да посветя тази църква на Онзи, Който, бидейки Син на Всевишния, понизи Себе Си, като стана Човек, и, закрилян от Йосиф и Мария, в тишината на Назаретския дом, без слова ни разкри достойнството и първостепенната ценност на брака и семейството”.

Снимка: "prayersbyemail.com"

Семейството е надежда за човечеството, каза папата, защото в него животът бива приет от своето зачатие до естествения си край.

От Исус ние научихме, че цялата Църква, която слуша и превръща в дела Неговото Слово, се преобразява в Негово семейство. Нещо повече, научихме, че наша мисия е да бъдем онова семе на братството между хората, което, посято в човешките сърца, подхранва надеждата в нашето време. Днес, когато условията за живот на хората са дълбоко променени и продължават да се променят, когато сме свидетели на изключителен прогрес в техническата, социалната и културната област, кризите и проблемите, които преживява човечеството, свидетелстват ясно за това, че човекът не може да бъде удовлетворен и щастлив единствено от материалния напредък. За да има смисъл и добри плодове, той трябва да върви винаги ръка за ръка с моралния прогрес, който се изразява във вниманието, защитата и помощта за семейството. Защото всеотдайната и незаменима любов между мъжа и жената, изградили семейство, е основа на човешкия живот в неговото зачеване, раждане, развитие и естествен край. А само където съществуват истинска любов и вярност, пребъдват истинските човешки взаимоотношения.

Християнският брак не е само административна или бюрократична формалност, не е просто форма на съжителство, а нещо много повече, нещо много по-възвишено. Той е призвание. А всяко призвание идва от Бога. В Книгата Битие четем: „И рече Господ Бог: Не е добре за човека да бъде сам. Да му сътворим помощник, нему подобен. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми”. /Бит. 2, 18-24/. В брака Господ предлага на мъжа и жената възможността да изградят заедно микрообщество. И не само да го изградят, но постепенно да израстват в него и да дават плодове. Плодовете на брака са много: това са децата, делата на правдата, мира и любовта, всяко добро нещо, което произлиза от семейството. Бракът е най-важното нещо за двамата съпрузи, по-важно от работата, професионалната реализация, кариерата, от каквото и да е друго задължение. Бог дава на съпрузите средство да отговорят на Неговото призвание и такова средство е благодатта на тайнството на брака. Чрез това тайнство Бог се задължава редом със съпрузите и заедно с тях да осъществи техния житейски проект. Той е винаги верен, затова се задължава изцяло, с цялото Си всемогъшество. Когато едно семейство преживява трудности, Бог е винаги близо до него със Своята сила и Своето милосърдие, защото желае да направи това семейство щастливо, да осъществи в него Своя план на любовта.

Снимка: "kansastravel.org"

Същност и мисия на семейството. В плана на Бога, Творец и Изкупител на човека, семейството открива не само своята идентичност, онова, което е: общност на живот и любов, пише папа Йоан Павел II в своята екзортация “Familiaris Consortio”, но и своята мисия – онова, което трябва да прави. Неговата задача, която то трябва да осъществи в историята, е свързана с призванието му, идващо от Бога. Тази задача, тази мисия на семейството е да бъде все повече онова, което е негова същност, а именно общност на живот и любов, за да постигне пълнотата на своето осъществяване в Божието Царство. За да се осъществи тази мисия, между двамата съпрузи е нужно да съществуват взаимоотношения, изградени върху общение и единство, както и върху взаимно сътрудничество при възпитанието на техните деца. Същността и задачата на семейството са свързани с любовта. Затова нужно е всяко семейство да разкрива, да опазва и да предава на другите любовта като реално и живо участие в Божията любов към човечеството и в любовта на Исус Христос към Църквата – Негова Невяста.

Всяко конкретно задължение на семейството е израз и проява на тази фундаментална мисия. В този смисъл папа Йоан Павел II формулира четирите главни задачи на семейството: формиране на общност от личности; служение на живота; участие в развитието на обществото и участие в живота и в мисията на Църквата.

Брачното общение – основа на семейната общност. Както вече бе казано, семейството,основано на любовта и оживявано от нея, е общност, формирана от личности. Главната задача на тази общност е да укрепва между съпрузите върху основата на съгласието, произтичащо от съпружеската любов. В семейството мъжът и жената не са повече двама души, а „една плът” /Бит.2,24; Мат. 19,6/, призвани са да израстват постоянно в общението помежду си, във взаимната си вярност и в пълното си отдаване в дар един на друг.

Снимка: "webshots.com"

Това съпружеско общение се корени в естественото допълване на мъжа и жената и се подхранва от желанието на двама души да споделят във всичко своя житейски проект, т. е. онова, което са и онова, което притежават. В Христос този човешки стремеж бива очистен и възвисен чрез тайнството на брака: в семейството Светият Дух основава нова общност на любов, която е жив и реален образ на единството на Христос и Църквата.

Любовта е вътрешен принцип, постоянна движеща сила и крайна цел на семейното общение. Ако тя отсъства, семейството не е истинска общност на личности, не може да съществува, да се развива и да се усъвършенства. А единството и неразрушимостта на брака произтичат от Божия план, който познаваме от Неговото Откровение: от абсолютната любов на Бога към хората, проявена в Исус Христос.

Бащинството и майчинството – участие в съзидателната мощ на Бога. В Своята мощ на Творец и Баща, Бог усъвършенства сътворението на мъжа и жената, като призовава съпрузите да участват по особен начин в Неговата любов чрез свободното им и отговорно сътрудничество в дара на предаването на човешкия живот. „Бог, четем в Книгата Битие, ги благослови, като им рече: Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” /Бит.1,28/. Затова основна задача на семейството е служението на живота: то е призвано да осъществи в хода на историята този благослов на Твореца, предавайки от поколение на поколение божествения образ на човека. Бащинството и майчинството са това утвърждаване на любовта. То е поверено и на двамата съпрузи. Плод е и знак на съпружеската любов, живо свидетелство на пълното и взаимно отдаване в дар на съпрузите. Структурата на семейния живот, произтичащ от съпружеската любов, води до това съпрузите да са готови да сътрудничат с любовта на Бога – Творец и Създател, която с тяхно участие непрестанно обогатява тяхното семейство.

Снимка: "webshots.com"

Плодовитостта на съпружеската любов, следователно, не се свежда единствено до създаването на деца, а се обогатява с всички плодове на моралния и духовния живот, който бащата и майката са призвани да предадат на децата си и чрез тях – на Църквата и на света. Децата са най-скъпоценният дар на брака и допринасят изключително много за доброто на своите родители. „В началото на всеки човек и оттам – на всяко бащинство и майчинство, казва папа Бенедикт XVI по време на Световната среща на семействата в Мадрид през 2006 г., присъства Богът Създател. Затова съпрузите трябва да приемат детето, което им се ражда, не само като тяхно дете, а и като дете на Бога, Който го обича такова, каквото е и го кани да стане Божие дете. Всяко бащинство и майчинство, всяко семейство води началото си от Бога, Който е Отец, Син и Свети Дух”.

Възпитанието на децата – първостепенно и неотменимо право и задължение. В изначалното призвание на съпрузите да участват в съзидателното дело на Бога се корени и тяхната възпитателна задача. Като родители на нова личност те получават и задължението да помагат на тази нова личност да живее достоен човешки живот. Както напомня Вторият Ватикански събор: „Понеже са дали живот на децата си, родителите имат изключителното задължение да възпитават своето потомство. Затова трябва да бъдат признати за първите и главни възпитатели на децата си. Семейството е първото училище на социални ценности, от което всички общества имат нужда”.

Затова трябва да помним, че правото и задължението на родителите да възпитават децата си е фундаментално. То е незаменимо и не може да бъде прехвърляно на никой друг.

Онзи елемент, който обуславя възпитателното задължение на родителите, е бащинската и майчинската любов, която се осъществява във възпитателното дело. Това дело е в служба на живота. Любовта вдъхновява и ръководи родителското възпитание на децата, обогатява го с дух на постоянство, доброта, служение, безкористност, себеотдаване – все прекрасни плодове на любовта.

Родителите трябва да възпитават децата си в основните ценности на човешкия живот: в свобода спрямо материалните блага, в смисъла на истинската справедливост, в уважение към човешкото достойнство, в любов и безкористно отношение към другите, особено към бедните и нуждаещите се.

Семейството е в състояние да осъществи най-ефикасната педагогика, за да могат децата да придобият представа за най-широките хоризонти на обществото. Това възпитание то трябва да осъществява в тясно сътрудничество с училището, но винаги в духа, от който се ръководят родителите.

Семейството – основна жизнена клетка на обществото. Семейството винаги е било смятано за основен израз на социалната природа на човека, за първоначална и естествена форма на общество. Винаги е притежавало жизнени и органични връзки с обществото, нещо повече – то е негова основа, постоянно го подхранва чрез своята функция на служение на живота. Гражданите на едно общество се раждат в семейството и в него намират първото училище на социални ценности, кито са стимул за общественото развитие. Такъв е изключително важният принос на семейството за обществото. Отношенията в семейната общност, където се срещат различните поколения, възпитават децата като бъдещи граждани, защото са основани върху уважение към личното достойнство на другия, върху приемането му, върху диалога, отговорността, служението и солидарността.

Снимка: "nilesun.com"

В днешното общество, изправено пред реалния риск да става все по-нехуманно поради загубата на личностните измерения на своите членове, където последиците от обезличаването на човека се проявяват в безброй негативни форми – от алкохолизма и наркоманията до тероризма, семейството притежава и е способно да предава онези ценности, които могат да помогнат на човека да запази съзнанието за своето лично достойнство, да излезе от анонимността, да го хуманизира и като такъв да го впише в социалната тъкан. Затова и обществените и държавни институции са длъжни да уважават достойнството на брака и семейството, да ги закрилят и да им помагат, да защитават обществения морал и да допринасят за материалната стабилност на семейния живот.

Семейството – домашна Църква в служба на евангелизацията. Християнското семейство има едно основно задължение: то е поставено в служба на изграждането на Божието Царство в историята чрез участието си в живота и мисията на Църквата. Бракът на двама кръстени е реален знак на новия и вечен Завет, утвърден с кръвта на Исус Христос. Неслучайно Конституцията на Втория Ватикански събор „Lumen Gentium” /11/ нарича християнското семейство „Домашна Църква”. Майката Църква ражда, възпитава и изгражда това семейство. Чрез Божието Слово разкрива неговата същност, това, което е и което трябва да бъде според Божия план. Чрез отслужването на тайнствата тя го обогатява и подкрепя с Христовата благодат.” Чрез възвестяването на новата заповед на любовта води християнското семейство към служението на любовта по примера на Христос. А от своя страна семейството участва в мисията на спасението, която е мисията на Църквата.  Неговите членове не само получават Христовата любов, за да станат по този начин спасена общност, пише папа Йоан Павел II, а са призвани да предават на братята тази любов и така да станат спасяваща общност.

Това напомня Вторият Ватикански събор, когато казва: „Християнското семейство, което се ражда в брака като образ и съпричастие към съюза на любовта между Христос и Църквата, ще направи видимо за всички живото присъствие на Спасителя в света и съкровената природа на Църквата чрез любовта, щедрата плодовитост, единството и верността на съпрузите, както и с безкористното сътрудничество на всички свои членове” /Gaudium et Spes/. А папа Бенедикт XVI конкретизира: „Християнското семейство предава вярата на следващото поколение, когато родителите учат своите деца да се молят и се молят заедно с тях /Familiaris Consortio, 60/, когато ги доближават до тайнствата и ги въвеждат в живота на Църквата, когато всички се събират, за да четат Библията, като озаряват семейния живот със светлината на вярата, възхвалявайки Бога като Отец”.

Светостта в живота на семейството. Всички Христови последователи са призвани от Бога поради божествения Му план и благодат, и са оправдани в Господа Исуса чрез кръщението – тайнството на вярата. Така са станали истински Божии чеда и участници в божествената природа. Затова са свети.

Това призвание към светостта е призвание и на християнските съпрузи и родители. За тях то се изразява в тайнството на брака и в реалностите, характерни за съпружеския и семейния живот. Чрез тайнството брак Христос – Спасител на света и Жених на Църквата, се среща с християнските съпрузи. И остава с тях, докато те, като даряват взаимно себе си един на друг, се обичат с постоянна вярност, така, както Той обича Църквата и дарява Себе Си за нея.

Когато се представя като Жених, Исус разкрива същността на Бога и утвърждава безграничната Си любов към човека. Но този образ осветлява и дълбоката истина на съпружеската любов. Чрез него Исус показва как бащинството и любовта на Бога се отразяват в любовта на мъжа и жената, обединени в брака.

За да изпълняват добре задълженията, произтичащи от техния статут, християнските съпрузи са осветени от тайнството брак, чрез което, изпълнявайки своята мисия в духа на Христа, целият им живот се прониква от вярата, надеждата и любовта. Така те постигат все по-голям напредък в личностното си развитие и освещаване и въздават заедно хвала на Бога.

Целият живот в брака е взаимен дар, но онова, което е особено видимо, е, че когато съпрузите стават взаимен дар един за друг в любовта, осъществяват Божията повеля, която ги прави „една плът” /Бит.2,24/. Искрената съпружеска любов е възвисена от божествената любов и е подкрепена и обогатена от изкупителната сила на Христа и спасителното дело на Църквата. Така те имат възможността да вървят към Бога и получават подкрепа в своята изключително важна мисия на родители.

Братя и сестри, Учението на Църквата осветлява реалността на съпружеския живот на семейството, за да помогне на всички вас, които сте открили и приели Божието призвание на съпрузи и родители, да благодарите за тази благодат и да се изпълните с надежда. Тайнството брак, казва папа Йоан Павел II, дава на съпрузите духовна мощ, която укрепва брачната им връзка, за да преодоляват всички кризи и да разрешават всички проблеми на съвместния си живот. Но за да се постигне това, съпрузите трябва да се обърнат към Бога, да отворят сърцата си за Него. Трябва да открият скъпоценната перла /Мат.13,46/ на своя брак, а именно присъствието на Бога сред тях, в тяхното семейство. За да бъде едно семейство наистина християнско, то трябва да принадлежи на Бога с цялото си сърце /Йер.2,12/, да се обърне и да повярва в Евангелието.

Съпрузите трябва да се убедят, че Бог е изворът на тяхната любов. Любовта и радостта са дарове на Светия Дух: трябва да се молим за тях със съзнанието, че Бог не отказва нищо на Своите чеда. Тази любов и радост могат да съществуват независимо от житейските изпитания. Да бъдем обичани от Бога не означава, че няма да познаем страдания, трудности, загуби, болки. Страданията на Исус, възлюбенвия Син на Отца, ни обясняват това. Но Сам Исус ни дава сигурност, че радостта, която ни дава Той, не ще ни бъде отнета от никого /Йоан 16,23/. Затова бих искал да завърша тези размисли с един призив към всички вас, християнските съпрузи и родители от нашата епархия, който призив отправя папа Йоан Павел II през 1988 г., но който е актуален и днес. „Вие сте общност, казва той, общност на личности, като Отец, Син и Свети Дух. Вие сте общност на личности, вие сте единство. Вие сте единство и не можете да не бъдете единство. Ако не сте единство, не сте общение. Ако не сте общение, не сте единство. В този така напреднал, богат, благоденстващ свят има много семейства, които губят своето единство, губят общението, губят корените си. Знаем добре, че Тайнството Брак, семейството, всичко това произлиза от тайнството Кръщение, от неговото богатство. Да се израства в Кръщението означава да се израства в пасхалната тайна на Христа. Чрез тайнството на водата и на Светия Дух ние сме потопени в тази пасхална тайна на Христа, която е Неговата смърт и Неговото възкресение. Ние сме потопени, за да преоткрием пълнотата на живота и пълнотата на човешката личност, но в същото време – и измерението на семейството като общение на личности, за да носим, да вдъхновяваме с тази новост на живота онези, които са отдалечени, обществата, народите, културите, социалния живот, икономиката … Всичко това е за семейството. Вие трябва да повтаряте на всички, че всичко е за семейството, не за сметка на семейството. С вашите молитви, с вашето свидетелство вие трябва да подпомагате семейството, да го предпазвате от разрушение. Защото няма друго измерение, в което човекът да може да се изрази като личност, като любов, като живот, може да се каже: няма друго място, друга среда, които да са по-присъщи на човека. За да бъде защитено наистина семейството, ние трябва да навлезем в корените, в дълбоката му реалност, във вътрешната му природа. А тази вътрешна природа се изразява в общението на човешки личности по образа и подобието на божественото общение, на Светата Троица.

Всяко човешко семейство, всяко християнско семейство е в мисия. Това е месията на Истината. Семейството не може да съществува без Истината. Нещо повече, то е място изключително чувствително към Истината. Ако липсва истина във взаимоотношенията, изчезва общението и се разрушава мисията. В семейството е отразена мисията на Светия Дух, която е любов. Тази мисия на християнското семейство е фундаментална за всеки народ, за цялото човечество. Тя е мисията на любовта и на живота, свидетелството на любовта и на живота”.

Отец Страхил Каваленов

Коментари

  1. lilia 09.01.2011 в 23:14

    Има много хубави слова изречени за семейството.За мен ,то се крепи и на сладката дума , и на сговорната работа.Когато се опираш на рамото до себе си света може да преобърнеш.Хубаво е …и грее душата с любов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *