РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 49. СВЕТИ ГЕЛАСИЙ I, Папа

Свети Геласий I, „natione Afer“ („африканец по народност“), както го нарича „Liber Pontificalis“, произхожда от римска Северна Африка, вероятно от племената на берберите, живеещи около Кабилия (днес в Алжир). Син е на Валерий. В едно свое послание до византийския император Анастасий I пише за себе си, че е „Romanus natus“ („римлянин родом“), но това подчертава по-скоро връзката му с римската общност и цивилизация. Влиятелен член е на римския клир и секретар на Папа Феликс III, за чийто наследник е избран още в деня на смъртта му – 1 март 492 г.

 

Дворецът на Теодорих Велики в Равена. Мозайка от Базиликата
Дворецът на Теодорих Велики в Равена. Мозайка от Базиликата "Сант'Аполинаре Нуово" в Равена

По време на неговия понтификат вождът на остготите Теодорих Велики принуждава крал Одоакър да се предаде заедно със столицата си Равена и го убива (493 г.) . Властта на остготите е наложена над голяма част от Италия, като Теодорих се стреми да не променя в основата им римските държавни институции и да избягва напрежението между своите съплеменници и римските си поданици.

По същото време в Северна Галия утвърждава своето кралство Хлодвиг I (481-511), вожд на салическите франки, от династията на Меровингите. Той налага господството си над гало-римляните, рипуарските франки и тюрингите, а през 493 г., все още езичник, се жени за католичката Клотилда, дъщеря на бургундския крал Хилперик II, която изиграва голяма роля в бъдещото му обръщане в християнската вяра.

 

Sacramentarium Gelasianum от Ватиканската Библиотека. Ок. 750 г.
Sacramentarium Gelasianum от Ватиканската Библиотека. Ок. 750 г.

Големият проблем, наследен от новия Папа, е Акакиевата схизма с Константинополската Църква. Геласий I отстоява твърдо принципите на Вселенските Събори срещу защитаващия монофизитите император Анастасий I, както и първенството на Петровия Наследник в универсалната Църква, в противовес на претенциите на Константинополската Патриаршия. Затова отказва да приеме половинчата договореност с новия Патриарх Евтимий (490-496), макар той лично да е верен на ортодоксията и в крайна сметка бива свален и заточен от императора – монофизит, и настоява категорично името на Патриарх Акакий да бъде изличено от диптисите. В едно свое послание до император Анастасий I и в трактатите си „De anathematis vinculo“ и „De Duabus in Christo naturis“ излага своята доктрина за двете власти на земята. Папата настоява, че духовната и светска власт („auctoritas“ и „potestas“) са две различни власти: „законодателна“ и „изпълнителна“ според терминологията на римското право, като по-висша от тях е духовната. Изразител на духовната власт в универсален мащаб е Римският Първосвещеник, наследник на Свети Петър, който получава тази власт от Христос. Затова е недопустима и вредна всяка намеса на светската власт в делата на Църквата, където компетентна е единствено духовната власт; обратното, духовната власт на Епископите е отговорна пред Бога и за решенията и действията на светската власт на императорите.

 

Липсанотека от Бреша. Ковчеже - реликварий от слонова кост, украсено с библейски сцени. Кр. IV в.
Липсанотека от Бреша. Ковчеже - реликварий от слонова кост, украсено с библейски сцени. Кр. IV в.

Папа Геласий I има голяма заслуга за окончателното утвърждаване на канона на Книгите на Светото Писание. В т. нар. „Decretum Gelasianum“ – паметник от VI в., но отразяващ идеите на този Понтифекс, и включен по-късно в средновековните юридически корпуси, са поместени списък на каноничните книги в състава на Библията, както и каталози на съчинения, които Църквата разрешава и препоръчва на християните, както и на такива, които са вредни за тях и се забраняват за четене. Най-вероятно негова заслуга е изготвянето на оригинала на т. нар. „Sacramentarium Gelasianum“ – един от най-ранните образци на Мисал (Литургийник) на Римската Църква с богослужебни текстове за цялата литургична година. Внася порядък в практикуването на постите в определени дни и установява как да бъдат разпределяни църковните приходи на енориите: за бедните, за поддържането на църковните сгради, за Епископите и за издръжката на клира. Особено държи на добрата подготовка и формация на духовниците, както и на благотворителността на Църквата спрямо бедните, за което дава забележителен личен пример; подтиква към грижа за нуждаещите се и новия владетел Теодорих, когото познава лично и над когото, макар кралят да е арианин, има духовно влияние. Оставя значително литературно наследство, състоящо се от послания, трактати и законодателни документи. Умира на 21 ноември 496 г. Погребан е в преддверието на Базиликата „Свети Петър“ на Ватиканския хълм в Рим. Църковното му възпоминание е на 21 ноември.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *