Марин е роден в Галезе (в Лациум, дн. в провинция Витербо), син е на свещеника Палумбрий от Тоскана. Папа Николай I го ръкополага за дякон. Представлява Светия престол като легат на Папа Адриан II на VIII Вселенски Събор в Константинопол. По-късно е архидякон и ковчежник на Римската Църква, накрая Адриан II го определя за епископ на Цере (Caere) в Лигурия. Папа Йоан VIII го товари с трудни дипломатически мисии: при император Карл III Дебели (880 г.), при Епископа на Неапол Анастасий и в Константинопол, където император Василий I Македонец дори го хвърля в затвора. Избран е за Папа под името Марин I на 16 декември 882 г., а е интронизиран на 23 декември (в средновековните списъци на Римските Първосвещеници неправилно е наричан Мартин II). Той е първият Епископ, избран а Светия Престол (предшествениците му са или свещеници, или дякони).
Папа Марин I се стреми да укрепва добрите връзки на Рим с всички, но поради позициите на Патриарх Фотий, възстановен на престола си, се влошават отношенията с Византия. Папата поддържа добри контакти с император Карл III Дебели и с англосаксонския крал на Уесекс Алфред Велики (871-889). Арабите обаче продължават нападенията си над Папската държава и през 883 г. опожаряват бенедиктинското абатство Монте Касино, възстановено едва през 949 г.
Марин I умира на 15 май 884 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“.
Изобр.: Wikipedia.org
Коментари
Няма добавени коментари!