Роден е в Рим ок. 800 г., в благородно семейство. Роднина е на Папа Лъв IV. Баща му Теодор е чиновник в папския двор. Николай израства и е възпитан в Латеранския дворец, където получава много добро образование. Папа Лъв IV го ръкополага за субдякон, а като дякон става доверен съветник на Папа Бенедикт III. След смъртта на последния, на 24 април 858 г. е избран единодущно от римския клир и народ, въпреки енергичната си съпротива, и е интронизиран същия ден, като пръв от Римските Първосвещеници е увенчан с корона. Изборът му е одобрен от император Людовик II, който по това време се намира в Рим.
Папа Николай I има ясна визия за ролята на Римския Епископ като Христов наместник на земята и изразител на идеята за ред и мир в един смущаван от войни и нестабилност свят. Тази роля е на върховен арбитър и гарант на сигурността и доброто, чиято присъда стои над всяко решение на светските власти. Впоследствие тази идея ще бъде доразвита и ще има огромно влияние в отношенията между Църквата и държавата през Средновековието.
Конкретен израз на тези виждания на Николай I е категоричният му отказ да утвърди анулирането на брака на Лотар II, крал на Италия, и бездетната му съпруга Теутберга. Кралят има три деца от любовницата си Валтрада и желае да се ожени за нея и да ги узакони, затова принуждава събор в Мец да се произнесе в негова полза. Папа Ниолай обявява събора за недействителен, и разгневеният крал окупира Рим през 864 г. Въпреки това Първосвещеникът е непреклонен и кралят накрая е принуден да напусне Рим, без да получи нищо.
През 860 г. византийският император Михаил III отстранява от престола му законния патриарх Игнатий и го заменя с Фотий. Папа Николай I взема страната на сваления Патриарх и по тази причина възниква тежка криза в отношенията между Византия и Рим. През 861 г. папата изпраща в Константинопол свои пратеници, но те биват подкупени от императора и Фотий и заемат тяхната страна. Тогава Николай I свиква синод в Латеран, който обявява Фотий за свален от престола. В отговор Фотий обявява Папата за отлъчен.
По същото време българите прииемат светото Кръщение от Константинопол през 864 г. Целта на княз Борис I е организирането на българска автокефална Църква. Затова през 866 г. той преминава под юрисдикцията на Рим в църковно отношение. Пише послание до Папата и получава „Отговорите на Папа Николай I на въпросите на българите“ – изключително ценен исторически извор.
През 863 г., по молба на великоморавския княз Ростислав, византийският император Михаил III изпращ във Велехрад братята Константин (Кирил) Философ и Методий, които започват голяма евангелизаторска дейност срес славяните там, подпомогната от литургията и преводите на богослужебна книжнина на славянски език. Тъй като срещу тяхното дело се появяват много упреци и възражения, особено от страна на немското духовенство, донесло хистиянството във Великоморавия, Папа Николай I кани братята на среща в Рим, но не доживява тяхното пристигане.
Папата умира на 13 ноември 867 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“. Наричайки го „Велики“, Църквата чества паметта му на 13 ноември.
Изобр.: Wikipedia.org
Коментари
Няма добавени коментари!