Валентин, син на благородния римлянин Леонций Леони от аристократичния квартал Via Lata, е роден през 800 г. Съвсем млад постъпва на църковна служба. Благочестието и добродетелите му са познати на всички и той е много обичан от римския народ. През 825 г. Папа Пасхалий I го ръкополага за субдякон, а скоро след това – за дякон и архидякон. След смъртта на Папа Евгений II е избран с пълно мнозинство, според правилата на Constitutio Romana от 824 г. за Римски Епископ (30/31 август 827) и интронизиран на 9/10 септември. Легендата разказва, че след смъртта на предшественика му римският народ се събира в Базиликата „Санта Мария Маджоре“, където в това време се моли Валентин. Тогава един гълъб – символизиращ Светия Дух, проговаря с човешки глас: „Валентин, светият архидякон, е достоен за апостолическия трон“. След този знак римляните в пълно съгласие помежду си го провъзгласяват за Наследник на Свети Петър.
Понтификатът на Папа Валентин е много кратък. Той умира на 9/10 октомври 827 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
Коментари
Няма добавени коментари!