21 януари – Света Агнеса, Девица и Мъченица
Света Агнеса е родена в християнско семейство в Рим през III в. Съвсем млада, взема решение да посвети изцяло живота се на Бога. Когато е дванадесетгодишна, започва поредното преследване на християните, организирано от римските власти. Изправена пред съда заради вярата си в Христа, тя е подложена на мъчения и унижения, но от всички тях е предпазена по чуден начин. Накрая е посечена с меч. Претърпява мъченичество или през 249-251 г. по време на гонениятапри император Деций, или през 304 г., при император Диоклециан. Над гроба й в римските катакомби, носещи нейното име, през IV в. е издигната великолепна базилика. Символ на Света Агнеса е агнето – знак на чистота и жертва.
Четиво за Възпоминанието на Света Агнеса от Римския Бревиарий
Из трактата „За Девиците” на Свети Амброзий Медиолански
Днес е рожденият ден за небето на една девица: да вървим по нейните стъпки. Днес е рожденият ден за небето на една мъченица: да поднесем и ние като нея нашата жертва. Днес е рожденият ден за небето на Света Агнеса!
Разказват, че тя претърпява мъченичество, когато е дванадесетгодишна. Колко осъдително е това варварство, не пощадило дори такава крехка възраст! Но, разбира се, много по-голяма е силата на вярата, засвидетелствана от един едва започващ живот. Може ли едно толкова мъничко тяло да бъде посечено с меч? И все пак тя, изглеждаща така несъвместима с желязото, има силата да победи желязото. Момичетата, нейни връстнички, още треперят пред строгия поглед на родителите си, пищят и плачат дори при леко убождане, като че са получили кой знае каква рана. Агнеса обаче е безстрашна в ръцете на мъчителите си, опръскани с кръвта й. Остава непоколебима под тежестта на оковите и после поднася самата себе си под меча на палача. Не знае още какво означава да се умре, но вече е готова за смъртта. Завлечена насила пред олтара на боговете и хвърлена сред горещите въглени, тя протяга ръце към Христа и върху самите светотатствени олтари на идолите издига паметник на Господа Победител. Протяга ръце и шия, за да я оковат с железни вериги, макар да няма верига, която да може да окове толкова крехко тяло.
Това е нов вид мъченичество! Тя не е още готова да търпи болки, но вече е узряла за победата. Борбата е трудна, но прекрасен – победният венец. Крехката й възраст ни дава чудесен урок по смелост. Младоженка не бърза така за сватбеното си тържество, както тази девица бърза към мястото на посичането си: радостна, развълнувана, украсена не с венци, а с благородни добродетели.
Всички плачат, само тя – не. Учудващо е, че макар да не е видяла още нищо от живота, го дарява така, като че вече го е изживяла напълно. Всички се чудят, че вече свидетелства за Бога онази, която поради възрастта си още не разполага със себе си. И накрая, тя кара да повярват на свидетелството й за Бога онези, които не биха й повярвали, ако трябваше да свидетелства за човеци. Наистина онова, което надвишава естеството, идва от Онзи, който е Творец на естеството.
Към какви ужасни заплахи прибягва съдията, за да я сплаши, към какви елейни ласкателства, за да я склони да отстъпи, за колко много кандидати за ръката й говори, за да я накара да приеме предложението му! Но тя: „Ще бъде обида за Жениха, ако търся любовник. Ще ме има Онзи, Който пръв ме е избрал. Защо се бавиш, палачо? Нека загине това тяло: то може да е обичано и желано, но аз не го искам”. Остава неподвижна, моли се, скланя глава.
Виждали ли сте мъчител да трепери, като че сам е осъден? Да се тресе ръката на палача, да бледнее лицето на онзи, от когото всички се боят? А момичето не се страхува от нищо. Виждате, прочее, в нейната жертва двойно мъченичество: на чистота и на вяра. Останала девица, тя заслужи палмата на мъченичеството.
Коментари
Няма добавени коментари!