Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 16 октомври 2013 г.
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Когато рецитираме „Веруюто“, казваме: „Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква“. Не зная дали сте се замисляли някога над значението на израза: „Църквата е апостолска“? Може би понякога, когато сте идвали в Рим, сте размишлявали над значението на Апостолите Петър и Павел, които са отдали тук живота си, за да донесат и свидетелстват Евангелието.
Но става дума за нещо повече. Да изповядваме, че Църквата е апостолска, означава да подчертаем градивната връзка, която тя има с Апостолите, с онази малка група от дванадесет мъже, които Исус е призовал един ден при Себе Си, извикал ги е по име, за да останат с Него и за да ги изпрати да проповядват (ср. Марк. 3, 13-19). „Апостол“ е гръцка дума, която означава „изпроводен“, „изпратен“. Един апостол е изпроводен, изпратен, за да направи нещо, и Апостолите са били избрани, призовани и изпратени от Исус, за да продължат Неговото дело, тоест да се молят – това е първата работа на апостола, и втората – да възвестяват Евангелието. Това е важно, защото, когато мислим за Апостолите, можем да решим, че те са тръгнали само да възвестяват Евангелието, да вършат много неща. Но в първите времена на Църквата е възникнал проблем, тъй като Апостолите е трябвало да вършат много неща, и тогава те установяват дяконите, за да имат Апостолите повече време, за да се молят и да възвестяват Божието Слово. Когато мислим за наследниците на Апостолите – Епископите, включително и Папата, защото и той е Епископ, трябва да се запитаме дали този наследник на Апостолите първо се моли, и след това възвестява Евангелието: това означава да бъдеш Апостол, и затова Църквата е апостолска. Всички ние, ако искаме да бъдем апостоли, както ще обясня сега, трябва да се запитаме: моля ли се за спасението на света? Възвестявам ли Евангелието? Тази е апостолската Църква! Тази е градивната връзка, която имаме с Апостолите.
Като тръгна именно оттук, бих искал да подчертая накратко три значения на прилагателното „апостолска“, приложено към Църквата.
1. Църквата е апостолска, защото е основана върху проповедта и молитвата на Апостолите, върху властта, дадена им от Самия Христос. Свети Павел пише до християните в Ефес: „Вие сте … съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на Апостолите и Пророците, имайки Самия Исус Христос за крайъгълен камък“ (Еф. 2, 19-20). Тоест, сравнява християните с живи камъни, които изграждат зданието, което е Църквата, и това здание е основано върху Апостолите като колони, а камъкът, който крепи всичко, е Самият Исус. Без Исус Църквата не може да съществува! Именно Исус е основата на Църквата, фундаментът! Апостолите са живели с Исус, слушали са думите Му, споделяли са живота Му, най-вече – станали са свидетели на Неговата Смърт и Възкресение. Нашата вяра, Църквата, която Христос е пожелал, не се основава на някаква идея, не се основава върху философия, а се основава на Самия Христос. И Църквата е като растение, което е растяло през вековете, развивало се е, давало е плодове, но е дълбоко вкоренено в Него, и фундаменталният опит от Христос, който са имали Апостолите, избрани и изпратени от Исус, достига до нас. От това малко растение – до наши дни: така Църквата е в целия свят.
2. Но да се запитаме: Как е възможно за нас да се свържем с онова свидетелство; как може да достигне до нас онова, което са преживели Апостолите с Исус; онова, което са слушали от Него? Ето второто значение на термина „апостолство“. Катехизисът на Католическата Църква казва, че Църквата е апостолска, защото „пази и предава с помощта на Духа, Който живее в нея, учението, скъпото хранилище, светите думи, чути от Апостолите“ (n. 857). Църквата запазва през вековете това безценно съкровище, което е Светото Писание, доктрината, Тайнствата, служението на Пастирите; така можем да бъдем верни на Христос и да участваме в живота му. То е като река, която тече през историята, нараства, напоява, но водата, която тече, е винаги онази, която е поела от извора – а изворът е Самият Христос: Той е Възкръсналият, Той е Жевият, и Неговите думи не отминават, защото и Той не отминава, Той е жив, Той е днес сред нас тук, Той ни чува и ние говорим с Него, и Той ни слуша, Той е в нашите сърца. Исус е с нас, днес! Това е красотата на Църквата: присъствието на Исус Христос сред нас. Мислили ли сме колко важен е този дар, който Христос ни е направил – дарът на Църквата, където можем да Го срещнем? Мислили ли сме как именно Църквата в своя път през вековете – въпреки трудностите, проблемите, слабостите и греховете ни, – ни предава истинското послание на Христос? Как ни дарява сигурността, че онова, в което вярваме, е наистина онова, което ни е оставил Христос?
3. Последна мисъл: Църквата е апостолска, защото е изпратена да отнесе Евангелието на целия свят. В пътя на историята продължава мисията, която Исус е поверил на Апостолите: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина И Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28, 19-20). Това е, което Исус ни е казал да правим! Наблягам върху този аспект на мисионерството, защото Христос приканва всички да „отидат“ при другите: изпраща ни, иска да тръгнем, за да отнесем радостта на Евангелието! Нека се запитаме още веднъж: Дали сме мисионери с нашето слово, но най-вече с християнския си живот, с нашето свидетелство? Или сме християни, затворени в сърцата си и в нашите църкви, християни от сакристията? Християни само на думи, но живеещи като езичници? Трябва да си задаваме тези въпроси, които не са упрек. И аз си казвам същото: Какъв християнин съм, дали свидетелствам наистина?
Църквата се корени в учението на Апостолите – истински свидетели на Христос, но гледа към бъдещето, има непоколебимото съзнание, че е изпратена: изпратена от Исус, – че е мисионерска, носейки името на Исус с молитва, благовестие и свидетелство. Една Църква, която се затваря в себе си и в миналото, една Църква, съсредоточена единствено върху дребните правила, свързани с нравите, с поведението, е Църква, която изневерява на собствената си същност! Затова да преоткрием днес цялата красота и отговорността на това да бъдем апостолска Църква! И помнете: Апостолска Църква сме, защото се молим – тази е първата ни задача, – и защото възвестяваме Евангелието с живота и думите си.
Коментари
Няма добавени коментари!