РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 36. ЛИБЕРИЙ, Папа

Либерий, Дякон на Църквата в Рим, е избран за Първосвещеник на 17 май 352 г. По това време Августът на Изтока Констанций II успява да унищожи през 353 г. узурпатора Магненций, господар на Запада, и става единствен император на цялата Римска държава. Убеден привърженик на арианската ерес, той си поставя целта да обедини всички поданици на империята около една умерена форма на арианското учение. Големият защитник на Никейската вяра и противник на арианските заблуждения по това време, когато повечето епископи на Изток изповядват арианството, продължава да бъде Свети Атанасий, възвърнал си междувременно епископския престол в Александрия.

Сигурни в подкрепата на императора, източните епископи ариани бързат да пишат до Папа Либерий като върховен Арбитър в Христовата Църква, за да искат от него осъждане на Атанасий. Либерий обаче потвърждава решенията на Сердикийския Събор, утвърдили Никейското вероизповедание и утвърдил  Атанасий, и отказва да подкрепи еретиците.

Мавзолей на Света Констанция (Константина), дъщеря на Константин Велики, в Рим.

Мавзолей на Света Констанция (Константина), дъщеря на Константин Велики, в Рим.

Папата поема защитата на Свети Атанасий пред императора. Констанций II обаче свиква в Арелат (дн. Арл), в Галия, където се намира, събор на епископи – ариани, които осъждат Александрийския Епископ . Папата не приема тези решения, но е безсилен да се противопостави на волята на владетеля.

Междувременно Свети Атанасий свиква в Александрия събор в своя защита и в края на 353 г. изпраща на Либерий послание, излагащо решенията му, подписано от множество египетски Епископи. Констанций обвинява Папата в подкрепа на врага му, но Либерий се оправдава, че такава е волята на повечето Епископи от Египет.

Мазолино да Паникале. Основаване на Църквата "Блажена Дева Мария Снежна" в Рим

Мазолино да Паникале. Основаване на Църквата "Блажена Дева Мария Снежна" в Рим

Императорът не се отказва от намерението си да отстрани Свети Атанасий и през 355 г. свиква с тази цел в Милано събор на италийските Епископи. Несъгласните с произвола му Епископи и Папските легати са изпратени в изгнание, а останалите от страх са принудени да подпишат осъждането на Александрийския Епископ. Папа Либерий обаче остава твърд защитник на справедливостта. Не приема богатите дарове на Констанций, нито се огъва пред заплахите му, затова по заповед на владетеля тайно една нощ е арестуван и изпратен в изгнание в град Берое (дн. Стара Загора) в Тракия. Римският клир заявява тържествено, че няма да признае друг Епископ освен него, но император Констанций привлича с богати дарове архидякона Феликс, симпатизиращ на арианите, и го провъзгласява за Папа (всъщност Антипапа) под името Феликс II. Народът на Рим обаче не се примирява с този избор и незаконният Папа остава в изолация.

През 357 г. Констанций II посещава Рим. Тогава множество представители на римското гражданство заявяват общото желание на населението да бъде върнат легитимният Първосвещеник. Накрая императорът е принуден да отстъпи, и през 358 г. Либерий се завръща триумфално в Рим. Антипапа Феликс II, изоставен от всички, се оттегля в имението си край Порто, където остава до смъртта си през 365 г. Либерий запазва твърдата си антиарианска позиция и отказва да признае решенията на арианските събори, които продължават да се свикват по искане на владетеля.

Римският град Берое (Августа Траяна), дн. Стара Загора, в Тракия

Римският град Берое (Августа Траяна), дн. Стара Загора, в Тракия

През 361 г. умира император Констанций II. Властта над империята поема братовчед му Юлиан (361-363), таен противник на християнството, който с възкачването си на трона се заема да възстанови езическите вярвания и да отнеме на християнската Църква привилегированото й положение (наречен е „Отстъпник“). Християнството се оказва по-жизнено от очакванията му – то е живата вяра на огромна част от поданиците на империята, а езичеството е осъдено на гибел. След като Юлиан загива по време на похода си срещу персите, неговите наследници Йовиан (363-364) и Валентиниан I (364-375), и двамата християни, възстановяват напълно правото на Църквата да проповядва свободно Евангелието.

Традицията разказва, че през нощта срещу 5 август 364 г. Дева Мария се явява насън на Папа Либерий и иска от него да построи в нейна чест параклис там, където намери навалял сняг. На другия ден на римския хълм Есквилин по чуден начин е заснежен поземлен участък, където Папата изгражда Базиликата „Санта Мария Маджоре“, (наричана в негова чест Basilica Liberiana, както и „Блажена Дева Мария Снежна“). Смятана е за първата Църква в Западна Европа, посветена на Божията Майка.

Папа Либерий умира на 24 септември 366 г. Погребан е в Катакомбите на Присцила.

Не е включен в Каталога на Светците на Римската Църква. Източните Църкви обаче го почитат като Изповедник.