Проповед на Архиепископ Януш Болонек, Апостолически Нунций в България, на енорийския празник във В. Търново

Проповед на Архиепископ Януш Болонек, Апостолически Нунций в България, на празника на Енория „Блажена Дева Мария на Броеницата“ във Велико Търново – 6 октомври 2012 г.   „Ваше Високопреосвещенство монсеньор...

Проповед на Архиепископ Януш Болонек, Апостолически Нунций в България, на празника на Енория „Блажена Дева Мария на Броеницата“ във Велико Търново – 6 октомври 2012 г.

 

„Ваше Високопреосвещенство монсеньор Петко Христов, ординарий на Никополската епaрхия, драги братя свещеници и свещеномонаси, сестри монахини и други лица с богопосветен живот, катехисти и всички скъпи братя и сестри – участници в празника на Дева Мария на Броеницата.

 

1. След няколко дни Светият отец Бенедикт ХVІ ще ни въведе тържествено в Годината на вярата. Тя ще започне на 11 октомври, в деня на петдесетата годишнината от откриването на Втория Ватикански събор и ще завърши с тържеството на Христос цар, на 24 ноември 2013 година. Навършват се също 20 години от публикуването на Катехизиса на Католическата църква, който е истински плод на съборното учение за вярата и християнската нравственост (срв. Апостолическо послание под формата на Motu proprio Porta fidei, обявяващо Годината на вярата, 11 октомври 2011 год., n.4).

Преди петдесет години, на 11 октомври 1962 година, блаженият папа Йоан ХХІІІ, наричан „Добрият папа” и също „Българският папа”, откри Втория Ватикански събор. Това беше най-голямото събрание на епископи и богослови в историята на Всеобщата църква. Тогава нашата Църква празнуваше в литургията Божественото майчинство на Пресветата Дева Мария, като спомен за догмата на вярата, установена от Ефеския събор през 431 година. Епископите от Изтока и Запада тържествено провъзгласиха Мария от Назарет за Богородица – Теотокос – Божия Майка. Божественото майчинство на Мария се корени в тайната на Въплъщението на Божия Син.

 

2. Папа Бенедикт ХVІ в апостолическото послание обявяващо Годината на вярата (Porta fidei) ни представя Дева Мария като образцов модел на вярата, призовава Нейното покровителство над Църквата, странстваща към небесното отечество. Поверява на Мария това особено благодатно време, каквото трябва да бъде за всекиго от нас Годината на вярата.

Много се радвам, във връзка с патронния празник на тази католическа общност, да предам на енорийския свещеник скромен дар от Светия отец: литургична наметка и много сърдечни поздрави и апостолическа благословия.

От своя страна бих желал да споделя с всички размишления за Богородица Мария. Всеобщата църква я възприема като памет, присъствие и надежда.

 

3. Памет. Мария не е оставила мемоари и сигурно не е писала писма. Независимо от това апостолите и учениците на Нейния Син ни предават доста писмени сведения за важните събития в животa на Майката на Учителя от Назарет. Апостолите Матей и Йоан и евангелист Лука дават светли примери за вярата на Мария, към които Църквата се обръща през повече от две хиляди годишната история на нашето спасение.

Вярващата и вярна Дева (Virga credens et fidelis) приема думите на архангел Гавраил в Назарет и повярва в благовещението, че ще стане Майка на Бога в послушанието на своето отдаване (срв. Лук. 1:38). Посещавайки своята сродница Елисавета, възнася своята хвалебна песен  към Всевишния за чудесата, които е сторил в онези, които Му се уповават (срв. Лук. 1:46-55). С радост ражда своя единствен Син, запазвайки девството си ненарушено (срв. Лук. 2:6-7). Доверявайки се на своя възлюбен Йосиф, заминава с Исус в Египет, за да го спаси от преследванията на Ирод (срв. Мат. 2:13-15). Със същата вяра върви след Господ по пътищата на Юдея и Галилея, където Той поучава. На сватбата в Кана Галилейска ходатайства пред Него за първото чудо – превръщането на водата във вино (срв. Йоан. 2:1-12). Остава с Него под кръста на Голгота (срв. Йоан. 19:25-27). С вяра се радва на всичко онова, което преживява след възкресението на Исус. Пази в сърцето си всички спомени (срв. Лук. 2:19, 51), предава ги на дванайсетте апостоли, събрани с нея в горницата, за да приемат Светия Дух (срв. Деян. 1:14; 2:1-4). Ние си припомняме всички тези свидетелства на вярата и любовта на Божията майка също и в тайните на Светата броеница.

 

4. Присъствие. Броеницата, която е синтеза на Евангелието, ни въвежда не само в земния живот на Божията майка, но също така и в небесната слава. Мария завинаги участва в живота на Троичния Бог. Изкупена от първия момент на своето съществуване, непорочната девствена Майка е отнесена в небето с тяло и душа и се радва на живота в славата на своя Възкръснал Син, Победителя на греха и смъртта. Тя е в съвършено общение с Бога, Който я  възвеличава като „Царица на вселената” (Lumen gentium, 59). Затова с право я наричаме Царица на небето и земята, Царица на народите, Царица на ангелите и светците. Нейната царственост се изразява в безгранична любов, смирена служба и непрекъсната помощ. Тя присъства в нашия живот, обичайки ни като братя на своя Син, помагайки ни в нашите нужди и тревоги. Служи ни като „смирена Господня рабиня”, като вярна покровителка и нежна, сърдечна сестра. Нека да пребиваваме в това небесно присъствие на Мария във вселената, когато блуждаем без да можем да намерим правия път към Бога, когато ни притискат страданието и тъгата. Да се доверим на нейната майчинска грижа и застъпничество пред Сина, защото от Него може да ни изпроси всякакви благодати и милосърдие, от които толкова се нуждаем по пътищата на живота си. Бидейки наша духовна Майка в небето, тя винаги присъства между нас. Най-близката на Бога е най-близка на всеки човек, който обича Бога като свой Създател и Господ.

 

5. Надежда. Небето е там, където се обръщаме към Бога в Неговата слава, която Той споделя с Майката на Исус Христос, с ангелите и светците. Небето е и тук, където се обръщаме към ближния в неговите нужди, където изпитваме радост и любов; където се обръщаме и се помиряваме с Бога. Можем следователно да кажем, че небето на земята е навсякъде, където хората са изпълнени с любов към Бога, към другите хора и към самите себе си (св. Хилдегарда от Бинген).

Преживяваме днешният празник на Дева Мария на Броеницата също като наше небе. Защото в тази църква ни свързва любовта към Бога, към Пресветата Майка, побратимява ни приятелството и волята да величаем Трисветия Бог и да почитаме нашата обща Майка. Сигурно всички знаем и често казваме прекрасната молитва Salve Regina – Радвай се, Царице, Майко милостива, живот, сладост и надежда наша, радвай се…” Ние възлагаме надеждата си в Христос и Неговата Майка. Чрез Христовото възкресение в света влязоха радостта и надеждата. Мария, пребиваваща с тяло и душа в небесната радост, ни посочва нашето предназначение, когато размишляваме в тайната на успението тази слава, към която е призван всеки от нас и цялата Църква. Радостта на вечния живот, на живота без край, изисква от нас да уповаваме безрезервно на Бога, да се предадем на Неговата воля, да слушаме Божието Слово и да изпълняваме Неговите заповеди. По пътя към „блаженото отечество”, за нас, като за странстващи братя на Христа, се грижи Неговата и наша най-нежна Майка (срв. Lumen gentium, 62). Тя влива в сърцата ни свръхестествена надежда. Да се надяваш означава да вярваш в силата на любовта, да имаш доверие на хората и да се оставиш изцяло на Бога (св. Августин от Хипон). Надеждата може да се сравни с кораб, който плава в неизвестното и води към откриване на нов свят – светът на вярата, но само любовта може да хвърли котвата.

Да се молим също за това, надеждата да не бъде гост за един ден. Ако паленето на свещи в църквата е знак за религиозност, то колко по-важно е всеки ден да запалваме светилниците на надеждата в сърцата си и на християнската радост в очите си.

 

6. Отправям към всички призива на Светия отец: Нека през Годината на вярата да задълбочим нашето религиозно познание, в което ще ни помогне четенето на документите на Втория Ватикански събор и Катехизиса на Католическата църква. Когато се налага, нека имаме куража да защитим нашата вяра.

Всички разбираме, че обединена Европа се нуждае от християнството. Всеки от нас е отговорен за днешния и утрешния ден на България и Европа. Да не забравяме, че възпитанието и образованието на младото поколение не може да заобикаля християнското наследство, което свидетелства за културното величие на нашия континент. Изкуството и науката трябва да водят диалог с вярата, но без агресия и фундаментализъм; фундаментализмът винаги ще бъде фалшифициране на религията. Освен това ние, католиците сме длъжни да даваме по отношение на другите изповедания свидетелство за нашата вяра чрез милосърдната любов, или действената caritas на отделните хора и общностите. Нека във всичко това да ни подкрепя Божията Майка, чиято вяра е кристална, любовта й – най-гореща, а надеждата – несломима.

Амин. Хубав и благословен празник на всички!“