14 май – Свети Апостол Матия (Празник)

14 май – Свети Апостол Матия (Празник)

Четива:

Деяния 1, 15-17.20-26

Псалм 112

Йоан 15, 9-17

След Христовото Възкресение и Възнесението Му при Отца, Апостолите решават да изберат някой от близките ученици на Господа, който да заеме мястото на отпадналия поради предателството си Юда Искариот (Деян. 1, 15-26). Жребият посочва за дванадесети апостол Матия. След Петдесетница Матия проповядва Евангелието сред народите в източните предели на Римската империя. Според преданието претърпява мъченичество в Йерусалим, където е посечен с алебарда. Света Елена, майката на император Константин, пренася мощите му в Трир (Германия), където са почитани до днес.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Свети Апостол Матия

Из „Проповеди върху Деянията на Апостолите“ на Свети Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител

( Проповед 3, 1.2.3; Patrologia Graeca 60, 33-36, 38)

„В онези дни Петър се изправи сред учениците и каза …“ (Деян. 1, 15). Тъй като беше най-ревностен от всички и Христос му бе поверил стадото, и понеже председателстваше събранието, той пръв взема думата: Братя, трябва да изберем един сред нас (ср. Деян. 1, 21.22). Оставя на присъстващите да отсъдят, смятайки достойни за доверие онези, които са били избрани; освен това по този начин предотвратява всяко недоволство, което би могло да възникне. Защото толкова важни решения често слагат началото на многобройни противоречия.

А не можеше ли Петър сам да го избере? Можеше, разбира се, но се въздържа да го направи, за да не изглежда, че взема нечия страна. Освен това още не беше получил Светия Дух. „Тогава предложиха двама: Йосиф, наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия“ (Деян. 1, 23). Не ги представи Петър – предложиха ги всички. той само мотивира избора, показвайки, че не е негов, а вече е извършен от пророчеството. Беше само тълкувател, а не някой, който налага собствената си преценка.

И продължава: И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас …(Деян. 1, 21). Виж колко е голяма вече съобразителността на свидетелите, макар Светият Дух още да не беше дошъл. Той обаче ръководи с голямо умение този избор.

Сред тези мъже – продължава, – които бяха с нас през цялото време, докато Господ Исус живееше сред нас. Той говори за онези, които са живели с Исус, а не за обикновените ученици. В началото Го последваха мнозина; ето защо казва: Беше един от двамата, които чуха думите на Йоан и последваха Исус.

„През цялото време, докато Господ Исус живееше сред нас, откакто беше кръстен от Йоан“ (Деян. 1, 21). Така е, защото никой вече не помнеше точно станалите преди това събития – научиха ги от Светия Дух. „До деня, когато (Исус) се възнесе от нас в небето, един да бъде заено с нас свидетел на възкресението Му“ (Деян. 1, 22 ). Не казва: свидетел на всяко нещо, а само: „свидетел на Възкреението Му“.

Разбира се, много повече щеше да печели доверие някой, който би могъл да твърди: Онзи, Който ядеше и пиеше и бе разпнат, Той е, Който възкръсна. но не беше нужно да се свидетелства за миналото, нито за бъдещото време, нито дори за чудесата, а само за Възкресението. Другите събития бяха познати и явни.  Възкресението обаче стана тайно и бе познато само на малцина.

И се помолиха заедно, казвайки: „Ти, Господи, който познаваш сърцата на всички, покажи … “ (Деян. 1, 24). Ти, не ние. Много правилно Го призоваха като Познавач на сърцата: от Него трябва да бъде извършен изборът и от никой друг. Молеха се с такова голямо упование, защото наистина беше нужно някой да бъде избран. Не се молеха: Избери!, а: Покажи избраника, „онзи, когото си избрал“, като знаеха добре, че Бог вече всичко е установил. „И хвърлиха жребий“. Не смятаха, че са достойни самите те да извършат избора, затова пожелаха да се ръководят от един знак.