7 октомври – XXVII Неделя през годината

Четива:
Битие 2, 18-24
Псалм 127
Евреи 2, 9-11
Марко 10, 2-16

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция от 5 октомври 2005 г.

Пвалм 134, 13-21

Само Бог е велик и вечен

Вечерни Молитви – Петък, III Седмица

1. Псалм 134 – една песен с пасхална тоналност, ни се предлага от Литургията на Вечерните Молитви в две отделни части. Това, което чухме сега, е втората му част (ср. ст. 13-21), завършващо с „Алелуя“ – хвалебен възглас към Господа, с който също така започва този Псалм.

След като в първата част на химна бе припомнено събитието на Изхода – сърцето на пасхалното честване на Израил, – сега Псалмистът разглежда по отчетлив начин две различни религиозни виждания. От една страна, представена е фигурата на живия и личностен Бог, Който е в центъра на истинската вяра (ср. ст. 13-14). Присъствието Му е ефикасно и спасително; Господ не е някаква неподвижна и отдалечена действителност, а жива Личност, която „води“ Своите верни, „смилява се“ над тях, подкрепяйки ги със Своето могъщество и любов.

2. От друга страна, появява се идолопоклонството (ср. ст. 15-18) – израз на изопачена и лъжлива религиозност. Защото идолът не е нещо друго, а „дело на човешките ръце“, плод на човешките желания. Следователно, не е в състояние да преодолее ограниченията си на творение. Наистина,  той има човешка форма – уста, очи, уши, гърло, но е неподвижен, няма живот, тъй като всъщност е бездушна статуя (ср. Пс. 113 Б, 4-8).

Участта на онзи, който обожава тези мъртви предмети, е да стане подобен на тях: немощен, уязвим, неподвижен. В тези стихове е представено много ясно вечното изкушение на човека да търси спасение „в делата на ръцете си“, полагайки надеждата си в богатството, във властта, в успеха, в материята. Но с него се случва онова, което много добре е описал вече пророк Исаия: „Той пасе пепел; измаменото му сърце го е довело в заблуда, и той не може да освободи душата си и да каже: Не е ли измама това, което е в дясната ми ръка?“ (Ис. 44, 20).

3. Псалм 134, след това размишление за истинската и фалшивата религия, за правилната вяра в Господа на вселената и за идолопоклонството, завършва с литургичен благослов (ср. ст. 119-21), който извежда на сцената поредица фигури, присъстващи в култа, практикуван в храма на Сион (ср. Пс. 113 б, 9-13).

От цялата общност, събрана в храма, се въздига към Бога – Творец на вселената и Спасител на Своя народ, – хоров благослов, изразен в различните гласове и в смирената вяра.

Литургията е привилегировано място за слушане на Божието Слово, което говори за спасителните дела на Господа, но е също така среда, в която се въздига общата молитва, която прославя Божията любов. Бог и човекът се срещат в спасителна прегръдка, която намира пълното си осъществяване в литургичното отслужване.

4. Коментирайки стиховете на този Псалм, отнасящи се до идолите и до приликата с тях на онези, които се уповават на тях (ср. Пс. 134, 15-18), Свети Августин отбелязва: „Всъщност – повярвайте, братя, – в тях се забелязва определена прилика с техните идоли: не, разбира се, в телата им, а във вътрешния им човек. Те имат уши, но не чуват, когато Бог вика към тях: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Имат очи, но не виждат: тоест, имат телести очи, но не и окото на вярата“. По същия начин, имат ноздри,  но не усещат мирис. Не са в състояние да усетят онзи аромат, за който Апостолът казва: „Ние сме Христово благоухание на всяко място“ (ср. 2 Кор. 2, 15). Каква полза за тях да имат ноздри, след като не успяват да вдъхнат сладостното благоухание на Христа?“

Вярно е, признава Августин, че все още има някои, свързани с идолопоклонството. „Всеки ден обаче има хора, които, убедени от чудесата на Господа Христос, прегръщат вярата. Всеки ден се отварят очите на слепите и ушите на глухите, започват да вдишват запушените преди ноздри, развързват се езиците на немите, раздвижват се ставите на паралитиците, укрепват нозете на хромите. От всички тези камъни произлизат чеда Авраамови“ (ср. Мат. 3, 9). Затова за всички тях нека се каже: „Доме Израилев, благославяй Господа!“ … Благославяйте Господа, всички народи! Това означава „Дом Израилев“. Благославяйте Го вие, водачи на Църквата! Това означава „Дом Ааронов“. Благославяйте Го, Негови служители! Това означава „Дом на Леви“. А какво се казва за другите нации? „Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа“ (Esposizione sul Salmo 134, 24-25: Nuova Biblioteca Agostiniana, XXVIII, Roma 1977, pp. 375.377).