8 май – III Пасхална Неделя

8 май – III Пасхална Неделя

Четива:

Деяния 2, 14а.22-33
Псалм 15
1 Петър 1, 17-21
Лука 24, 13-35

Четиво от Римския Бревиарий за III Пасхална Неделя

Из „Първа Апология на християните“ на Свети Юстин, Мъченик

(Гл. 66-67; Patrologia Graeca 6, 427-431)

На никого другиго не е позволено да участва в Евхаристията, освен на онзи, който вярва, че са истинни нещата, които ние учим, и е бил очистен чрез умиването, установено за опрощение на греховете и за възраждане, както и ако живее така, както Христос ни е научил.

Всъщност ние вярваме, че Исус Христос, нашият Спасител, е станал Човек чрез действието на Божието Слово. Станал е Човек от плът и кръв за наше спасение. Вярваме в това, както и че храната, над която е било благодарено със същите думи, които Той е произнесъл, храната, която, преобразена, храни телата и кръвта ни, е плът и кръв на Исус, станал Човек.

В оставените от тях спомени, наречени Евангелия, Апостолите ни завещаха, че Исус е казал следното: Като взе хляб и благодари, Той каза: „Правете това за Мой спомен. Това е Моето Тяло“. По същия начин, като взе чашата и благодари, каза: „Това е Моята Кръв“, и я даде само на тях.

Оттогава ние винаги възпоминаваме това в нашите събрания и който от нас притежава някакъв имот, помага на всички, които са в нужда. За всичко, с което се храним, благославяме Създателя на вселената чрез Неговия Син и Светия Дух.

Събираме се в деня, посветен на Слънцето. Всички, живеещи в града и на село, идват на определено място, и се четат спомените на Апостолите или писанията на пророците толкова дълго, колкото позволява времето.

След това, когато четецът свърши, председателстващият казва думи на призив и увещание, с които ни подтиква да подражаваме на тези прекрасни дела.

После всички заедно ставаме на крака и отправяме молитви. Когато свършим да се молим, се донасят хляб, вино и вода. Тогава онзи, който е начело, с голям плам отправя молитва на хвала и благодарност, а народът възкликва: Амин! Накрая всеки присъстващ получава и така участва в тях, елементите, над които е била произнесена благодарност; същите биват изпращани на отсъстващите чрез ръцете на дяконите.

Накрая онези, които имат в излишък и желаят да го направят, дават от това, което имат, всеки колкото сметне за нужно. Събраното се оставя пред председателстващия и с него той подпомага сираците и вдовиците, както и онези, които са в затвора, и странниците, дошли отнякъде. С една дума – полагат се грижи за всички нуждаещи се!

Всички се събираме заедно в деня на Слънцето, от една страна, защото това е първият ден, в който Бог,  прогонил мрака и хаоса, е създал света, а от друга – защото Исус Христос, нашият Господ, е възкръснал от мъртвите в този ден. Той е бил разпнат предишния ден, в деня на Сатурн, а сутринта на следващия ден, тоест в деня на Слънцето, се е явил на учениците Си и ги е научил на тези неща, които ви предадохме, за да ги оцените по достойнство.