29 септември – Светите Архангели Михаил, Гавриил и Рафаил (Празник)

Четива:
Откровение 1, 7-12а
Псалм 137
Йоан 1, 47-51

 

Santi Arcangeli Michele, Gabriele e RafaeleДнес Църквата чества Празника на Светите Архангели Михаил, Гавриил и Рафаил. Божието Откровение в Светото Писание ни разкрива функциите на тези трима най-висши представители на ангелските чинове. Свети Михаил (евр.: „Кой е като Бог?“) стои начело на небесните воинства, които ще разгромят сатаната и неговите последователи (Откр. 12, 7). Защитник на Божиите приятели и закрилник на Божия народ (Дан. 10, 13.21), той също е покровител на нашата Никополска Епархия. Свети Гавриил (евр.: „Сила Божия“) открива на пророк Даниил Божия план на спасението (Дан. 8, 16; 9, 21-22). Той възвестява на Захария раждането на син – Йоан Кръстител (Лука 1, 11-20) и благовести на Мария, че тя ще зачене и роди на света Спасителя – Сина Божи (Лука 1, 26-38). Свети Рафаил (евр.: „Бог изцерява“) придружава и закриля Товия в пътя му и излекува слепия му баща Товит (Тов. 12, 15).

Проповед на Папа Бенедикт XVI по случай Епископското ръкополагане на шестима висши духовници – Базиликата „Свети Петър“ във Ватиката – 29 септември 2007 г.

Скъпи братя и сестри,

Събрани сме около Господния олтар по един тържествен и радостен повод: Епископското ръкополагане на шестима нови Епископи, призовани да извършват различни дейности в служба на единствената Христова Църква. Те са: Монс. Мйечислав Мокшицки, Монс. Франческо Бруняро, Монс. Джанфранко Равази, Монс. Томмазо Капуто, Монс. Серджо Пагано, Монс. Винченцо Ди Мауро. Към всички тях отправям сърдечен поздрав и братска прегръдка. Специален поздрав за Монс. Мокшицки, който заедно с настоящия Кардинал Станислав Дживиш много години служеше като секретар на Светия Отец Йоан Павел II, а след избора ми за Наследник на Петър работеше с голямо смирение, компетентност и всеотдайност и като мой секретар. Поздравявам заедно с него и приятеля на Папа Йоан Павел II – Кардинал Мариан Яворски, на когото Монс. Мокшицки ще помага като Коадютор. Поздравявам също латинските Епископи от Украйна, които са тук, в Рим, заради посещението си „ad limina Apostolorum“. Мисля също за греко-католическите Епископи, с някои от които се срещнах миналия понеделник, и за Православната Църква в Украйна. На всички тях пожелавам небесния благослов над труда, който извършват в тяхната земя, за да предават на бъдещите поколения оздравителната и подкрепителна сила на Христовото Евангелие.

Santi Arcangeli Michele, Gabriele e RafaeleИзвършваме това Епископско ръкополатане на празника на тримата Архангели, които в Писанието са споменати по име: Михаил, Гавриил и Рафаил. Това ни напомня, че в древната Църква – още в Откровението на Йоан – Епископите са наричани „ангели“ на своята Църква, което изразява непосредствената връзка между служението на Епископа и мисията на Ангела. като се нръгне от мисията на Ангела, може да се разбере служението на Епископа. Но какво е Ангелът? Светото Писание и Преданието на Църквата ни разкриват два негови аспекта. От една страна, Ангелът е създание, което стои пред Бога и с цялото си същество е насочен към Бога. Имената и на тримата Архангели завършват с думата „Ил“ („El“), което означава „Бог“. Бог е вписан в имената им, в природата им. Истинската им природа е съществуване в името на Бога и единствено заради Него. Именно така се обяснява и вторият аспект, характеризиращ ангелите – те са Божии пратеници. Носят Бога на хората, отварят небето и така отварят и земята. Именно защото са при Бога, те могат да бъдат и много близо до човека. Защото Бог е по-близо до всекиго от нас, отколкото ние самите. Ангелите говорят на човека за онова, което е истинската му същност, за онова, което често в живота му е скрито и погребано. Те го призовават да се върне към себе си, като го докосват от името на Бога. В този смисъл и ние, човешките същества, трябва да бъдем винаги един за друг ангели – ангели, които да ни отбиват от грешните пътища и да ни насочват отново към Бога. Когато древната Църква нарича Епископите „ангели“ на тяхната Църква, с това иска да каже следното: самите Епископи трябва да бъдат хора на Бога, трябва да живеят обърнати към Бога. „Multum orat pro populo“ – „Много се моли за народа“, казва Бревиарият на Църквата за светите Епископи. Епископът трябва да бъде човек на молитвата, който се застъпва за хората пред Бога. Колкото повече го прави, толкова повече разбира и поверените му хора, и може да стане за тях ангел – Божи пратеник, който да им помага да открият истинската си същност, себе си, и да живеят според идеята, която Бог има за тях.

Всичко това ще стане по-ясно, когато разгледаме фигурите на тримата Архангели, чийто празник Църквата празнува днес. Първият от тях е Михаил. Срещаме го в Светото Писание, особено в Книгата на Даниил, в Посланието на Свети Апостол Юда Тадей и в Откровението на Йоан. В тези текстове виждаме две функции на този Архангел. Той защитава каузата на единствения Бог срещу арогантността на дракона – на „древната змия“, както го нарича Йоан. Което означава – срещу постоянните опити на змията да накара хората да повярват, че Бог трябва да изчезне, за да станат те велики; че Бог е пречка за нашата свобода и заради това трябва да се отървем от Него. Но драконът не обвинява само Бога. Откровението на Йоан го нарича още „клеветник на нашите братя, който ги клевети пред Бога денем и нощем (Откр. 12, 10). Който измества Бога, не прави човека велик, а отнема достойнството му. И тогава човекът се превръща в неуспешен продукт на еволюцията. Който клевети Бога, клевети и човека. Вярата в Бога защитава човека във всичките му слабости и липси: Божието сияние блести над всяка отделна човешка личност. Задачата на Епископа, като човек на Бога, е да отваря пространство за Бога в света, който се опитва да Го отрече, и по този начин да защитава величието на човека. А може ли да се каже или помисли за човека нещо по-велико от това, че Сам Бог е станал Човек? Друга функция на Михаил според Писанието е тази на закрилник на Божия народ (ср. Дан. 10, 21; 12, 1). Скъпи приятели, бъдете наистина „ангели пазители“ на Църквите, които са ви поверени! Помагайте на Божия народ, когото трябва да водите в неговото странстване, да намира радост във вярата и да се научи да различава духовете; да приема доброто и да отхвърля злото, да остава и все повече да става, по силата на надеждата и вярата, общност от хора, които обичат в общение с Бога-любов.

Срещаме Архангел Гавриил най-вече в прекрасния разказ за полученото от Мария благовестие за Божието въплъщение, както ни го предава Свети Лука (1, 26-38). Гавриил е пратеник на Божието въплъщение. Той хлопа на вратата на Мария, и чрез него Сам Бог иска от Мария нейното „да“ на предложението Му тя да стане майка на Изкупителя: да даде човешката си плът на вечното Божие Слово, на Сина Божи. Господ постоянно хлопа на вратите на човешкото сърце. В Откровението на Йоан Той казва на „ангела“ на Църквата в Лаодикия, и чрез него – на хората от всички времена: „Ето, стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (3, 20). Господ стои пред вратите – пред вратите на света и пред вратата на вкяко сърце. Той хлопа, за да Му позволят да влезе: въплъщението на Бога, това, че е станал плът, трябва да продължи чак до края на времената. Всички трябва да се обединят с Христос в едно само тяло: това ни казват големите химни за Христос от Посланието до Ефесяни и това до Колосяни. Христос хлопа. И днес Той се нуждае от хората, които, можем да кажем, поставят на Тегово разположение плътта си, – които Му даряват материята на света и на своя живот, служейки така на единението между Бога и света, на помирението на вселената. Скъпи приятели, ваша задача е да хлопате от името на Христос на сърцата на хората. Когато самите вие влезете в единство с Христос, ще можете да приемете и функцията на Гавриил: да носите Христовия призив на хората.

Santi Arcangeli Michele, Gabriele e RafaeleСвети Рафаил ни се представя най-вече в Книгата на Товит като Ангел, на когото е поверена мисията да лекува. Когато Исус изпраща Своите ученици на мисия, задачата им да възвестяват Евангелието е  придружена винаги от тази да лекуват. Добрият Самарянин, приемайки и лекувайки ранения човек, лежащ край пътя, става без думи свидетел на Божията любов. Този ранен човек, нуждаещ се от лечение, сме всички ние. Да възвестяваме Евангелието означава вече само по себе си да лекуваме, защото човекът се нуждае ноай-вече от истина и любов. Книгата на Товит свързва с Архангел Рафаил две емблематични за изцеряването задачи. Той лекува нарушеното общение между мъжа и жената. Изцерява тяхната любов. Прогонва демоните, които постоянно атакуват и рушат любовта им. Очиства атмосферата между тях двамата и им дарява способността да се приемат взаимно завинаги. В разказа за Товия това изцеряване е предадено чрез легендарни образи. В Новия Завет редът на брака, установен в творението и застрашен по множество начини от греха, бива изцерен от факта, че Христос го включва в Своята изкупителна любов. Той прави от брака тайнство: Любовта Му, възвисена за нас на кръста, е онази оздравителна сила, която във всички смущения дарява способността за помирение, очиства атмосферата и лекува раните. На свещеника е поверена задачата да води винаги и отново хората към помирителната сила на Христовата любов. Той трябва да бъде „ангелът“ оздравител, който да им помага да се срещнат с Неговата любов в тайнството и да я живеят след това винаги с подновена решимост. На второ място, Книгата на Товит говори за изцеряването на ослепели очи. Всички знаем колко много сме застрашени днес от това да бъдем слепи за Бога. Колко голяма е опасността за нас, въпреки всичко, което знаем за материалните неща и които сме в състояние да използваме, да бъдем слепи за Божията светлина. Да бъде излекувана тази слепота чрез посланието на вярата и свидетелството на любовта – това е служението на Рафаил, поверявано ден след ден  на свещеника, и по специален начин – на Епископа. Това спонтанно ни кара да мислим и за тайнството на Помирението, за тайнството Покаяние, което в най-дълбокия смисъл на думата е тайнство на оздравяването. Истинската рана за душата, причината за всички наши рани, е грехът. И само защото съществува опрощение поради Божието могъщество, поради могъществото на Христовата любов, ние можем да бъдем изкупени.

„Пребъдете в Моята любов“, ни казва днес Господ в Евангелието (Йоан 15, 9). В момента на вашето Епискохско ръкополагане го казва по особен начин на вас, скъпи приятели. Пребъдвайте в любовта Му! Пребъдвайте в това приятелство с Него, изпълнено с любов, което Той сега ви дарява отново! Тогава животът ви ще принесе плод – плод, който оснава (йоан 15, 16). И за да ви бъде дарено всичко това, ще се молим всички за вас сега, скъпи братя! Амин.