3 май – Св. Св. Филип и Яков, Апостоли

3 май

Св. Св. Филип и Яков

Апостоли

( Празник)

Четива:

1 Коринтяни 15, 1-8а

Псалм 18

Йоан 14, 6-14

Църквата отбелязва празника на тези апостоли заедно, защото мощите им са положени заедно в римската базилика „Св. Св. Дванадесет Апостоли“.

Апостол Филип е роден в началото на I в. в галилейския град Витсаида. Първоначално е ученик на Св. Йоан Кръстител, а по-късно е един от първите, тръгнали след Исус и е избран от Него за един от Дванадесетте. Именно той отвежда при своя Учител Натаниил (бъдещия апостол Вартоломей). На Тайната вечеря отправя към Исус молбата: „Господи, покажи ни Отца и ни стига“, на което Господ отговаря: „Който е видял Мен, видял е Отца“. След слизането на Светия Дух на Петдесетница тръгва да евангелизира различни народи (според преданието проповядва сред скитите и партите). При император Домициан (81-96) претърпява мъченическа смърт в Хиераполис (Фригия, Мала Азия): разпънат е на кръст с главата надолу.

Апостол Яков, син на Алфей (наричан „Малки“, за разлика от Св. Апостол Яков Зеведеев – „Големи“), също произхожда от Витсаида в Галилея и също е последовател на Св. Йоан Кръстител, преди Исус да го призове. В 1 Послание до Коринтяни Св. Павел казва за него, че Исус му се е явил след Възкресението си, както и на другите апостоли. Наричан е „Юст“ („Праведен“) заради строгостта на живота си. На Събора в Йерусалим през 49 г. отправя призив да не се налагат юдейските обичаи на приелите християнството бивши езичници. След мъченическата смърт на Св. Апостол Яков Големи през 42 г. и отпътуването на Петър от Йерусалим, Св. Яков Алфеев става епископ на йерусалимските християни. Негово Послание, адресирано до християните от еврейски произход, живеещи извън Палестина, е включено в Новия Завет на Библията. Апостолът пролива кръвта си през 63 г., по време на юдейско вълнение срещу християните в Йерусалим, подбудено от първосвещеника Ханан.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Светите Апостоли Филип и Яков

Из трактата „Предписание за еретиците“ на Тертулиан, свещеник

(Гл. 20, 1-9; 21, 3; 22, 8-10; CCL 1, 201-204)

Христос Исус, нашият Господ, през цялото време, докато живя на земята, показваше Кой е Той, Какъв е станал, каква е волята на Отца, какво трябва да прави човекът. Това откровение Той извърши открито пред народа и отделно – пред учениците Си, сред които избра Дванадесетте за участници в Неговото вселенско учение.

Затова, като изключи от броя им един, преди да се завърне при Отца след Възкресението Си, Той заповяда на останалите Единадесет да отидат и да научат народите, като ги кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Апостолите, чието име означава „пратени“, избраха с жребий за дванадесети в тяхната група Матия на мястото на Юда и това стана от уважение към пророческия авторитет на Псалма на Давид. След като получиха според обещанието Светия Дух, Който да ги направи способни да правят чудеса и да проповядват, те засвидетелстваха вярата си в Исус Христос първо в Юдея, а след това – по целия свят, като основаваха навсякъде местни Църкви. Правеха да се чуе навсякъде едно и също учение и възвестяваха една и съща вяра.

Така те основаха Църкви във всеки град. От тях получиха жизнения сок на вярата и знаците на Учението всички останали Църкви и всички други народи, които искаха да станат Църкви. Всички тези Църкви се смятат за апостолски, като дъщери на Църквите на Апостолите.

Нужно е всяко нещо да не забравя корените си. Затова сред толкова много и големи Църкви единствена е първата, основана от Апостолите, от която произлизат всички останали. Така всички те са първи и всички са апостолски, защото всички те са една Църква. Общението в мира, братството, което ги отличава, взаимната доброжелателност – всичко това показва тяхното единство. Името на техните прерогативи е: едно и също Предание и една и съща свята връзка.

Онова, което проповядваха Апостолите, тоест – което Христос им откри, не може да бъде изпитано по друг начин, освен чрез самите Църкви, основани от Апостолите, където те проповядваха или лично, или по-късно чрез посланията си.

Веднъж Господ бе казал открито: „Имам още много да ви говоря, на сега не можете да го понесете“; но след това бе добавил: „Когато дойде Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина“ ( Йоан 16, 12-13). С това бе показал, че те не знаеха нищо. Но им бе обещано да получат „пълната истина“ чрез Духа на истината. И обещанието бе изпълнено, както показват Деянията на Апостолите, когато разказват за слизането на Светия Дух.