13 септември – Свети Йоан Златоуст, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)

San Giovanni Crisostomo Vescovo e Dottore della ChiesaСвети Йоан е роден в Антиохия (Мала Азия) ок. 349 г. Първоначално се посвещава на Бога като отшелник, после е ръкоположен за свещеник. Прочува се като блестящ проповедник и си спечелва прозвището „Златоуст“. През 397 г. е избран за Епископ на Константинопол – столицата на Източната Римска империя. Отделя голямо внимание на евангелизацията, бори се срещу арианската ерес, бичува в проповедите си недъзите на съвременното му общество. Противниците му два пъти го лишават от епископския му трон и го изпращат в изгнание. Умира по време на второто си заточение в Комана на Черно море (дн. в Турция) на 13 септември 407 г.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 19 септември 2007 г.

Свети Йоан Зратоуст

1. Годините в антиохия

Скъпи братя и сестри,

Тази година се навършват 1600 години от смъртта на Свети Йоан Златоуст (407-2007). Йоан от Антиохия, наречен заради красноречието си „Хризостом“ – тоест „Златоуст“, може да бъде наречен жив и днес, особено заради произведенията си. Един анонимен техен преписвач отбелязва, че те са „блестели над целия свят като святкащи мълнии“. Писанията му позволяват и на нас, както и на верните от неговото време, които често са били лишавани от присъствието му по време на неговите изгнания, да живеем, въпреки отсъствието му, с неговите книги. Сам той пише за това в едно свое писмо от мястото на заточението си (cfr A Olimpiade, Lettera 8, 45).

Роден около 349 г. в Антиохия (днес Антакия в Южна Турция), той осъществява там около 11 години свещеническо служение – до 397 г., когато е назначен за Епископ на Константинопол и в столицата на империята извършва епископското си служение с изключение на периода на двете си заточения, последвали с кратък промеждутък едно след друго между 403 и 407 г. Днес ще се ограничим да разгледаме само антиохийските години на Свети Йоан Златоуст.

Останал много малък сирак без баща, той живее с майка си Антуса, която му предава изключителна човешка чувствителност и дълбока християнска вяра. Посещавайки курсове във висше училище, където се изучава философия и реторика, той има за учител Либаний – езичник и най-прочут ретор за времето си. В неговата школа Йоан става най-големият оратор на късната гръцка Античност. Кръстен е през 368 г. и е формиран в църковния живот от Епископ Мелетий, а през 371 г. е направен от него четец. С това Йоан Златоуст официално започва църковния си cursus („издигането си в църковната йерархия“). От 367 до 372 г. посещава Аскетерия – днес можем да кажем: семинарията в Антиохия, заедно с група младежи, някои от които по-късно стават Епископи, под ръководството на прочутия екзегет Диодор от Тарс, който въвежда Йоан в историко-литературната екзегетика, характерна за антиохийската традиция.

След това се оттегля за четири години сред отшелниците на близката планина Силпий. Остава там в самота още две години в една пещера, наставляван от един „старец“. През това време се отдава изцяло на размисъл над „Христовите закони“ – Евангелията и особено Посланията на Павел.Разболява се, не е в състояние да се лекува сам и е принуден да се завърне в християнската общност в Антиохия (cfr Palladio, Vita 5). Господ, – обяснява биографът му, – се намесва с тази болест в точния момент, за да помогне на Йоан да последва истинското си призвание. Всъщност той сам ще напише, че ако бъде изправен пред възможността да избира между трудностите на управлението на Църквата и спокойствието на монашеския живот, би предпочел хиляда пъти пастирското служение (cfr Il sacerdozio 6, 7): именно към това ще се почувства призван Златоуст. И тук се извършва решителният поврат в историята на неговото призвание: да бъде пастир на душите от всяко време! Познанието на Божието Слово, усъвършенствано през годините на отшелничеството, допринася в него да узрее неустоимото желание да проповядва Евангелието, да дарява на другите онова, което е получил в годините на размисъл. Мисионерският идеал тласка по този начин пламенната му душа към пастирската грижа.

Между 378 и 379 г. се завръща в града. Дякон през 381 г. и презвитер през 386 г., той се прочува като проповедник в църквите на своя град. Произнася проповеди срещу арианите, следвани от възпоминателни проповеди за антиохийските мъченици и други, посветени на главните литургични празници: става дума за едно голямо учение за вярата в Христос, предадено и в светлината на Неговите светци. 387 г. е „героична година“ за Йоан – така наречената „година на бунта срещу статуите“. Тогава народът събаря императорските статуи в знак та протест срещу увеличаването на данъците. Както виждате, някои неща в историята са все същите! В онези дни на Велик Пост и тревога поради надвисналото наказание от страна на императора, той произнася своите 22 разтърсващи „Проповеди за статуите“, призоваващи към покаяние и обръщане. След това настъпва период на спокойно пастирско служение (387-397).

Йоан Златоуст е сред най-продуктивните Отци: от него са останали 17 трактата, над 700 автентични проповеди, коментари на Матей и Павел (на посланията до Римляни, до Коринтяни, както и до Евреите), и 241 Послания. Той не е спекулативен богослов. Предава, обаче, традиционното и сигурно учение на Църквата в една епоха на богословски прения, предизвикани най-вече от арианството, тоест от отричането на божествеността на Христос. Затова е меродавен свидетел на догматичното развитие, постигнато от Църквата през IV-V в. Богословието му е изключително пасторално; в него е постоянна грижата за взаимното покриване между мисълта, изразена чрез словото, и екзистенциалното преживяване. Тази е, всъщност, червената нишка в блестящите катехизиси, с които подготвя катехумените за приемането на Кръщението. Когато е близо до смъртта, пише, че ценността на човека се състои в „точното познаване на истинското учение и в правотата на живота“ (Lettera dall’esilio). Тези две неща – познаването на истината и правотата на живота, вървят ръка за ръка: познанието трябва да се прояви в живота. Всяко негово слово цели винаги да развива у верните интелекта, истинския разум, за да разбират и да прилагат на дело моралните и духовни изисквания на вярата.

Йоан Златоуст се стреми да представи в писанията си цялостното развитие на личността във физическото, интелектуалното и религиозното й измерение. Различните фази на това израстване са оприличени на различните морета в един огромен океан. „Първото от тези морета е детството“ (Omelia 81, 5 sul Vangelo di Matteo). И наистина, „именно в тази начална възраст се проявяват склонностите към порока и добродетелта“. Затова Божият закон трябва още от самото начало да бъде вписан в душата, „като на восъчна плочка“ (Omelia 3, 1 sul Vangelo di Giovanni): тази възраст фактически е най-важната. Трябва да си дадем сметка колко фундаментално е в тази първа фаза на живота да бъдат възприети истински от човека големите насоки, които придават правилна перспектива на съществуването. Затова Йоан Златоуст препоръчва: „Още от най-крехка възраст въоръжавайте децата с духовни оръжия и учете ги да правят с ръка знака на кръста на челата си“ (Omelia 12, 7 sulla prima Lettera ai Corinzi). След това настъпват юношеството и младостта: „“След детството следва морето на юношеството, където духат бурни ветрове …, защото в нас нараства … похотта“ (Omelia 81, 5 sul Vangelo di Matteo). Накрая идва времето на годежа и брака: „След младостта настъпва възрастта на зрялата личност, натоварена със семейни задължения: това е времето да се търси съпруга“ (ibid.). Той припомня целите на брака, като ги обогатява, свързвайки ги с добродетелта на умереността, върху богатата основа на междуличностните взаимоотношения. По този начин добре подготвените съпрузи ще избегнат пътя към развода: за тях всичко ще протича с радост и ще могат да възпитат децата си на добродетели. Когато след това се роди първото дете, то е „като мост: тримата стават една плът, защото детето свързва двете части“ (Omelia 12, 5 sulla Lettera ai Colosesi); и тримата образуват „едно семейство, малка Църква“ (Omelia 20, 6 sulla Lettera agli Efesini).

Проповедта на Йоан Златоуст обикновено се е слушала по време на Литургия – „мястото“, където общността се изгражда от Словото и Евхаристията. Там събраната общност е израз на единствената Църква (Omelia 8, 7 sulla Lettera ai Romani): едно и също слово се отправя на всяко място към всички (Omelia 24, 2 sulla prima Lettera ai Corinzi) и евхаристичното общение става действен знак на единство (Omelia 32, 7 sul Vangelo di Matteo). Пасторалният му проект е вписан в живота на Църквата, в която верните миряни с Кръщението приемат и свещеническо, царско и пророческо достойнство. На верния мирянин той казва: „Тебе също Кръщението те прави цар, свещеник и пророк“ (Omelia 3, 5 sulla seconda Lettera ai Corinzi). Оттук произтича фундаменталното задължение за мисия, защото всеки по някакъв начин е отговорен за спасението на другите: „Този е принципът на обществения живот … – че не се интересуваме само от себе си! (Omelia 9, 2 sulla Genesi). Всичко се крепи на два полюса: голямата Църква и „малката Църква“, семейството, които са взаимно свързани.

Както можете да видите, скъпи братя и сестри, този урок на Йоан Златоуст за истински християнското присъствие на верните миряни в семейството и в обществото остава и днес актуален повече от всякога. Да се молим на Господа, за да ни направи послушни на поученията на този велик Учител на вярата.