24 август – Свети Вартоломей, Апостол (Празник)

Четива:
Откровение 21, 9б-14
Псалм 144
Йоан 1, 45-51

 

Свети ВартоломейНатанаил Вартоломей (евр. „син на Толомей“) е роден в началото на I в. в Кана Галилейска. Апостол Филип го довежда при Христос, Който го нарича „истински израилтянин, у когото няма лукавство“ (Йоан 1, 47). След Петдесятница проповядва Евангелието в различни страни, според преданието – в Индия, както и в Армения, където претърпява мъченическа смърт: одран е жив и обезглавен от персите.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 4 октомври 2006 г.

В поредицата Апостоли призовани от Исус по време на земния Му живот, днес вниманието ни привлича Апостол Вартоломей. В древните списъци на Дванадесетте той винаги е поставян преди Матей, докато името на онзи, който го предхожда, варира и той е или Филип (ср. Мат. 10, 3; Марк. 3, 18; Лука 6, 14), или Тома (ср. Деян. 1, 13). Името му със сигурност е патроним, тъй като съдържа името на баща му. Защото става дума за име с явен арамейски произход – bar Talmay, което означава „син на Талмай“.

За Вартоломей нямаме някакви значими известия. Името му се появява винаги и само в горецитираните списъци на Дванадесетте и никога не е в центъра на някакъв разказ. Традиционно обаче той е идентифициран с Натаниил: име, което означава :“Бог даде“. Този Натаниил произхожда от Кана (ср. Йоан 21, 2), следователно, възможно е да е бил свидетел на великия „знак“, извършен от Исус на това място (ср. Йоан 2, 1-11). Идентификацията на тези две личности е вероятно мотивирана от факта, че този Натаниил в сцената на призоваването му, разказана в Евангелието според Йоан, е поставен редом с Филип – тоест, на мястото на Вартоломей в списъците на Апостолите от другите Евангелия. На този Натаниил Филип казва, че са намерили „Оногова, за Когото писа Мойсей и Законът, и пророците: Исус, сина Йосифов, от Назарет (Йоан 1, 45). Както знаем, Натаниил му противопоставя един доста сериозен предразсъдък: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Йоан 1, 46а). Това възражение по свой начин е важно за нас. То ни показва, че според юдейските очаквания, Месията не може да произхожда от толкова незначително село като Назарет (вж също Йоан 7, 42). Същевременно обаче то ни разкрива свободата на Бога, която изненадва нашите очаквания, като прави да Го намерим точно там, където най-малко Го очакваме. От друга страна, знаем, че Исус не е бил точно „от Назарет“, а се е родил във Витлеем (ср. Мат. 2, 1; Лука 2, 4) и в крайна сметка идва от небето – от Отца, Който е на небесата.

Bartolomeo apostoloСлучилото се с Натаниил ни навежда на още една мисъл: в нашите взаимоотношения с Исус не бива да се задоволяваме единствено с думите. Вместо отговор, Филип отправя към Натаниил красноречива покана: „Дойди и виж!“ (Йоан 1, 46б). Нашето познание за Исус се нуждае най-вече от жив опит: свидетелството на някого със сигурност е важно, защото обикновено целият ни християнски живот започва с едно възвестяване, което достига до нас благодарение на един или повече свидетели. Но след това трябва ние самите да бъдем въвлечени в интимна и дълбока връзка с Исус. По аналогичен начин самаряните, след като чуват свидетелството на тяхната съгражданка, която Исус среща при кладенеца на Яков, искат да говорят директно с Него, и след този разговор казват на жената: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света“ (Йоан 4, 42).

Връщайки се към сцената на призоваването, евангелистът ни разказва, че, когато Исус вижда Натаниил да се приближава, възкликва: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“ ((Йоан 1, 47). Тук става дума за възхвала, която ни припомня текста на Псалма: „Блажен е онзи човек …, в чийто дух няма лукавство“ (Пс. 31, 2), но това предизвиква любопитството на Натаниил, който отговаря учуден: „Откъде ме познаваш?“ (Йоан 1, 48а). Отговорът на Исус е трудно да се разбере веднага. Той казва: „Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те“ (Йоан 1, 48б). Не знаем какво се е случило под онази смоковница. Но е явно, че става дума за решителен момент в живота на Натаниил. Той чувства как тези думи на Исус докосват сърцето му, чувства се разбран и е сигурен: Този Човек знае всичко за мен; Той познава  и знае житейския ми път, на Този Човек мога наистина да се доверя. И отговаря с едно блестящо и красиво изповядване на вярата, като казва: „Рави! Ти си Син Божи, Ти си Царят Израилев!“ (Йоан 1, 49). В него личи първата стъпка по пътя към свързването с Исус. Думите на Натаниил хвърлят светлина върху един двоен допълнителен аспект от идентичността на Исус: Той е признат и в специалното Си отношение с Отца, на Когото е единороден Син, и в това с народа на Израил, на който е наречен Цар – определение, присъщо на очаквания Месия. Никога не трябва да забравяме нито единия, нито другия от тези два компонента, защото ако признаваме единствено небесното измерение на Исус, рискуваме да виждаме в Него едно ефирно и неуловимо същество, докато ако, в противен случай, признаваме единствено конкретната Му проява в историята, накрая ще загубим от поглед божественото Му измерение, което именно Го характеризира.

Нямаме точни сведения за последвалата апостолска дейност на Вартоломей – Натаниил. Според едно известие на историка Евсевий от IV в., някой си Пантен бил открил чак в Индия следи от пребиваването там на Вартоломей (cfr Hist. eccl. V, 10, 3). В последвалата традиция, водеща началото си от Средновековието, се появява разказът за неговата смърт чрез одиране на кожата, който впоследствие става много популярен. Достатъчно е да си спомним за прочутата сцена от „Страшния Съд“ в Сикстинската Капела, където Микеланджело изобразява Свети Вартоломей, държащ в лявата си ръка собствената си кожа, върху която художникът ни е оставил свой автопортрет. Мощите му са почитани тук, в Рим, в посветената на него църква на Изола Тиберина, където са пренесени от император Отон II през 983 г. В заключение можем да кажем, че фигурата на Свети Вартоломей, въпреки оскъдните сведения за него, остава пред нас, за да ни каже, че връзката с Исус може да бъде живяна и свидетелствана, дори без да се вършат сензационни дела. Изключителен е и остава Самият Исус, на Когото всеки от нас е призван да посвети своя живот и своята смърт.