11 август – Света Клара, Девица (Възпоминание)

Клара (Киара) Оффредуччи е родена през 1193 г. в знатно семейство в Асизи (Италия). Вдъхновена от примера на Свети Франциск, съвсем млада тя напуска дома си и заживява монашески живот под неговото духовно ръководство. При църквата „Сан Дамиано“ в Асизи тя поставя началото на Втория Францискански Орден (на Кларисите), за когото пише „Правило“. Умира в Асизи на 11 август 1253 г.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 15 септември 2010 г.

Скъпи братя и сестри,

Една от най-обичаните Светици е без съмнение Света Клара от Асизи, живяла през XIII в. и съвременница на Свети Франциск. Нейното свидетелство ни показва колко много дължи цялата Църква на смелите и богати на вяра жени като нея, способни да дадат решителен импулс на обновлението на Църквата.

Коя е Клара от Асизи? За да отговорим на този въпрос, имаме сигурни източници: не само древни биографии, като тази на Томмазо от Челано, а и „Актите“ от процеса на канонизацията й, започнат от Папата само няколко месеца след смъртта на Клара, които съдържат свидетелствата на онези, соито дълго време са живели близо до нея.

Родена през 1193 г., Клара принадлежи към аристократично и богато семейство. Отказва се от благородството и от богатството, за да живее в смирение и бедност, като възприема начина на живот, предлаган от Франциск от Асизи. Макар родителите й, както е ставало тогава, да й предлагат брак с някаква изтъкната личност, 18-годишната Клара със смел жест, вдъхновен от дълбокото й желание да следва Христос и от възхищението й от Франциск, оставя бащиния си дом и, придружена от приятелката си Бона ди Гуелфуччо, отива скришом при Малките Братя край малката църквичка Порциункула. Това става вечерта на Палмова Неделя 1211 г. При всеобщо вълнение е извършен един символичен жест: докато присъстващите държат в ръце запалени факли, Франциск отрязва косите й и Клара облича грубото расо на покаяница. От този момент девицата става годеница на Христос – смирен и беден, и Му се посвещава изцяло. Както Клара и нейните последователки, безбройни жени в хода на историята са били обзети от любовта към Христос, Който с красотата на Божествената Си Личност изпълва сърцата им. И цялата Църква чрез мистичното брачно призвание на богопосветените девици се разкрива такава, каквато ще бъде винаги: красива и чиста Христова Невяста.

В едно от четирите писма, които Клара изпраща до Света Агнеса от Прага, дъщеря на чешкия крал, пожелала да тръгне по нейните стъпки, тя говори за Христос, своя възлюбен Жених, с почерпени от брака изрази, които могат да стъписат някого, но са много вълнуващи: „Като Го обичате, Вие сте чиста; като Го докосвате, ще станете още по-чиста; когато Му позволите да Ви има, ще останете девица. Неговото могъщество е по-силно, великодушието Му – по-възвишено, видът Му – по-хубав, любовта Му – по-сладка и всяка благодат – по-красива. Едва взел Ви в обятията Си, Той ще украси гърдите Ви със скъпоценни камъни … и ще Ви увенчае със златна корона, украсена със знака на светостта“ (Lettera prima: FF, 2862).

Особено в началото на монашеския си опит, Клара има в лицето на Франциск от Асизи не само учител, чиито поучения да следва, но и приятел, и брат. Приятелството между тези двама Светци представлява един много красив и важен аспект в живота им. Защото когато две чисти и пламтящи от една и съща любов към Бога души се срещат, те черпят много силен подтик от взаимното си приятелство, за да извървят пътя на съвършенството. Приятелството е едно от най-благородните и възвишени човешки чувства, които Божествената благодат очиства и преобразява. Както Свети Франциск и Света Клара, и други светци са преживели дълбоко приятелство по пътя на християнското съвършенство – например Свети Франциск Салски и Света Йоанна Франциска дьо Шантал. Именно Свети Франциск Салски пише: „Хубаво е да можем да обичаме и на земята така, както се обича на небето, и да се научим да се обичаме добре на този свят, както ще правим това навеки в отвъдния. Не говоря тук за обикновената любов – милосърдието, защото нея трябва да изпитваме към всички хора. Говоря за духовното приятелство, благодарение на което две, три или повече лица обменят помежду си благочестие, духовни чувства и стават наистина един само дух (Introduzione alla vita devota III, 19).

След като прекарва няколко месеца в други монашески общности, устоявайки на натиска на роднините си, които в началото не одобряват нейния избор, Клара се установява заедно с първите си другарки при църквата „Сан Дамиано“, където Малките Братя устройват неголям манастир за тях. В този манастир тя живее над четиридесет годиви, до смъртта си през 1253 г. До нас е достигнало едно описание от първа ръка на това, как са живеели тези жени в онези години – в началото на францисканското движение. Става дума за съобщението на един фламандски Епископ на посещение в Италия – Жак дьо Витри, който казва, че е открил голям брой мъже и жени с всякакъв социален произход, които, изоставяйки всичко заради Христос, бяха напуснали света. Те се наричаха малки братя и малки сестри, и са гледани с голямо уважение от Господин Папата и кардиналите. Жените … живеят заедно в различни обиталища, недалеч от градовете. Не получават нищо, а живеят от труда на ръцете си. И много се натъжават и измъчват от това, че са почитани много повече, отколкото биха желали, от клирици и миряни“ (Lettera dell’ottobre 1216: FF, 2205.2207).

Жак дьо Витри улавя с точност една много характерна за францисканската духовност черта, към която Клара е много чувствителна: радикалността на бедността, придружена от пълно упование на Божието Провидение. По тази причина тя действа с голяма решителност, получавайки от Папа Григорий IX, или, възможно е, още от Папа Инокентий III, т. нар. „Privilegium Paupertatis“ („Привилегия на Бедността“) (cfr FF, 3279). На базата на нея, Клара и другарките й от „Сан Дамиано“ не могат да притежават никаква материална собственост. Става дума за наистина извънредно изключение спрямо тогавашното канонично право и църковните власти от онова време позволяват това, оценявайки плодовете на евангелска святост, които виждат в начина на живот на Клара и нейните сестри. Това показва, че още във вековете на Средновековието, ролята на жените не е била вторична, а значителна. Във връзка с това, заслужава си да припомним, че Клара е първата жена в историята на Църквата, автор на писано Правило, утвърдено впоследствие от Папата, та харизмата на Франциск от Асизи да бъде запазена във всички женски общности, вече многобройни още в нейно време, които желаят да се вдъхновяват от примера на Франциск и Клара.

В манастира „Сан Дамиано“ Клара практикува по героичен начин добродетелите, с които би трябвало да се отличава всеки християнин: смирение, дух на благочестие и покаяние, милосърдие. Макар и вастоятелка, тя желае да служи лично на болните сестри, да извършва и най-мръсната работа: защото любовта побеждава всяка съпротива и който обича, прави с радост всяка жертва. Радостта й от реалното присъствие на Евхаристията е толкова голяма, че два пъти става свидетелка на чудо. Само с остенсория на Пресветото Тайнство тя прогонва войниците – сарацински наемници, които са на път да превземат манастира „Сан Дамиано“ и да опустошат град Асизи.

Тези епизоди, както и други чудеса, направили голямо впечатление, карат Папа Александър IV да я канонизира само две години след смъртта й през 1253 г., като отправя към нея възхвала в Булата за канонизацията й, в която казва: „Колко е голяма мощта на тази светлина и колко силен е блясъкът на този светъл източник. Наистина, тази светлина оставаше затворена в укритието на живота в клаузура, но излъчваше навън бляскаво сияние; криеше се в малък манастир, но се разливаше навън по целия обширен свят. Наистина, Клара живееше скрито, но животът й стана известен на всички. Клара мълчеше, но славата й говореше за нея“ (FF, 3284). Точно така е, скъпи приятели: Светците са онези, които променят света към по-добро, преобразяват го по траен начин, внасят в него енергиите, които само любовта, вдъхновена от Евангелието, може да предизвика. Светците са великите благодетели на човечеството!

Духовността на Света Клара, синтезът на нейното предложение за святост, се съдържа в четвъртото й писмо до Света Агнеса от Прага. Света Клара използва един много разпространен през Средновековието образ, наследен от патристиката – образа на огледалото. И приканва своята приятелка от Прага да се вгледа в това огледало на съвършенството на всяка добродетел, което е самият Господ. Тя пише: „Със сигурност е щастлива онази, на която е дадено да се радва на този свещен брак, за да се свърже по-дълбоко със сърцето [на Христос], на Този, на Чиято красота се възхищават непрестанно безбройните блажени войнства на небесата, Чието чувство ни вдъхновява, съзерцанието на Когото ни възстановява, добротата на Когото ни насища, сладостта на Когото ни изпълва, споменът за Когото сладостно блести, от Чието ухание мъртвите се възвръщат към живот и славният вид на Когото ще направи блажени всички граждани на небесния Йерусалим. И тъй като Той е „блясък на славата, светлина от вечната светлина и огледало без недостатък“ , оглеждай се всеки ден в това огледало, Кралице, Невесто на Исус Христос, и в Него изучавай постоянно лика си, за да можеш да се украсиш цялата – и вътрешно, и външно … В това огледало се отразяват блажената бедност, светото служение и неизразимата любов“ (Lettera quarta: FF, 2901-2903).

Благодарение на Бога, Който ни дарява Светците, които говорят на сърцето ни и ни предлагат пример на християнски живот, на който да подражаваме, бих искал да завърша с думите на благослова, който Света Клара съставя за своите сестри и който и днес Кларисите, които имат скъпоценна роля в Църквата с тяхната молитва и с делата си, пазят с голяма почит. В тези изрази прозира цялата нежност на духовното й майчинство: „Благославям ви в моя живот и след смъртта ми, колкото мога и повече, отколкото мога, с всички благослови, с които Отецът на милосърдието е благославял и ще благославя на небето и на земята синовете и дъщерите Си, и с които един духовен баща и една духовна майка са благословили и ще благославят духовните си синове и дъщери“. Амин.