9 август – Света Тереза Бенедикта от Кръста (Едит Щайн), Девица и Мъченица, Покровителка на Европа (Празник)

Четива:
Осия 2, 16б.17б.21-22
Псалм 44
Матей 25, 1-13

 

Едит Щайн е родена на 12 октомври 1891 г. в еврейско семейство в Бреслау (тогава в Германия, дн. Вроцлав в Полша). Още съвсем млада изоставя религията на родителите си и се обявява за атеистка. Завършва философия в Гьотинген и става асистентка на известния философ – феноменалист Едмунд Хусерл. Бързо става позната в научните среди с публикациите си. През 1921 г. преживява духовен прелом и се обръща в католическата вяра. През 1922 г. получава светото Кръщение в Католическата Църква. Преподава в Университетите в Шпайер и Мюнстер. През 1933 г., когато нацистите идват на власт в Германия, поради еврейския си произход тя губи право да преподава. Тогава осъществява отдавнашното си намерение да се посвети изцяло на Бога и постъпва в Ордена на Кармелитките, приемайки името Тереза Бенедикта от Кръста. Намира убежище в холандски манастир, но през 1942 г. е арестувана от Гестапо и депортирана в концлагера Аушвиц (Освиенцим), където на 9 август загива мъченически в газовите камери. Канонизирана е през 1987 г. от Блажения Папа Йоан Павел II, който през 1999 г. я провъзгласява за Покровителка на Европа.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Тереза Бенедикта от Кръста, Девица и Мъченица, Покровителка на Европа

Из Лекцията „За Тайната на Господнето Рождение“ на Света Тереза Бенедикта от Кръста

(E. Stein, Z własnej głębi, Kraków 1978, s. 67-69)

Да бъдеш Божие дете означава да се отдадеш в ръцете на Бога, да вършиш Неговата воля, да положиш в ръцете Му своите тревоги и своите надежди, да не се измъчваш от страх за бъдещето. В това се състои истинската свобода и радост на Божиите синове. Притежават го малцина; нямат го понякога дори истински набожни и готови героично да пожертват всичко хора. Те ходят винаги превити под тежестта на своите грижи и задължения. Всички познаваме притчата за птиците небесни и полските лилии. Но ако срещнем човек, който няма нито имот, нито каквато и да е постоянна сигурност, но не се измъчва от мисълта за бъдещето – поклащаме глава, като че се намираме пред нещо необикновено. Разбира се, би сгрешил много онзи, който би очаквал пасивно Небесният Отец да върши винаги всичко за него. Доверието в Бога не ни разочарова, само ако сме готови да приемем покорно всичко, което Бог ни изпраща, защото единствено Той знае какво е наистина добро за нас. И ако понякога се случи така, че допуска да ни постигне бедност и оскъдица вместо удобно и обезпечено съществуване, или пък неуспех и унижение вместо почит и уважение – трябва да бъдем готови и тогава да проявим доверие и покорност. По такъв начин ще можем да живеем, без да ни притиска тежестта на грижите за бъдещето, като се радваме на настоящия момент.

Думите „Да бъде волята Ти“ трябва да станат за християнина житейска норма, трябва да направляват деня му от сутрин до вечер, да бъдат винаги главната му мисъл. Всички останали грижи Бог ще поеме върху Себе Си, а за нас до края на живота ни ще остане само тази – че никога не можем да бъдем сигурни, че винаги се намираме на пътя, който води към Него. Като праотците, които загубват Божественото синовство и се отдалечават от Бога, така и всеки от нас е изправен постоянно пред избора между провала и пълнотата на Божия живот, и рано или късно лично ще се убеди в това. В началото на духовния живот, когато едва започваме да се поддаваме на Божието ръководство, чувствайки сигурната и мощна ръка на Бога, Който ни води, онова, което трябва да правим, е за нас ясно като слънце. Но не винаги след това е така. Който принадлжи на Христос, трябва да преживее целия Му живот. Трябва да достигне до Христовата възраст, да тръгне заедно с Него по кръстния път, да премине през Гетсиманската градина и да стигне до Голгота. Но всички вътрешни страдания са нищо в сравнение с тъмната нощ на духа, когато гасне божествената светлина и замлъква гласът на Господа. Бог е близо до нас в това преживяване, но е скрит и мълчи. Защо? Това са Божии тайни, които никога няма да разберем докрай, но все пак нещичко можем да схванем. Бог е станал Човек, за да ни направи участници в Своя живот. Тъмната нощ на живота слага началото на това участие още на земята и желае да го доведе до пълнотата му, което е крайната му цел, но по пътя има още нещо. Христос е Бог и Човек; следователно, онзи, който да живее с Него, трябва да участва както в божествения, така и в човешкия Му живот. Човешката природа, която Христос приема, Му дава възможността да страда и да умре. Божествената природа, която е притежавал винаги, придава на това страдание и смърт безкрайна ценност и  изкупителна мощ. Страданието и смъртта на Христос се повтарят в Мистичното Му Тяло и в членовете Му. Всеки човек страда и умира, но само ако е жив член на мистичното Тяло на Христос, страданието и смъртта му придобиват изкупителна сила благодарение на божествеността на Онзи, Който е негов Глава.