Това евангелско събитие е свързано с пътуването на Исус към Йерусалим, където трябва да се осъществи кулминацията на Неговата мисия на земята – смъртта Му на кръста за спасение на човечеството. За да подготви учениците Си за предстоящите събития, Господ се изкачва заедно с Петър, Яков и Йоан на планината Тавор, където се преобразява, обгърнат от небесна светлина. Явяват се Мойсей и Илия като знаци на Закона и Пророците, а Сам Отец провъзгласява от небесата: „Този е Моят възлюбен Син! Него слушайте!“ (Марк. 9, 7).
Думи на Папа Бенедикт XVI преди Молитвата „Angelus“ във Ватикана – 28 февруари 2010 г.
В тази Втора Неделя на Великия Пост Литургията е доминирана от епизода на Преображението, който в Евангелието на Свети Лука следва непосредствено след поканата на Учителя: „Ако някой иска да върви след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва!“ (Лука 9, 27). Това изключително събитие има за цел да окуражи онези, които следват Исус.
Лука не говори за Преображение, а описва станалото чрез два елемента: Лицето на Исус, което се променя, и дрехата Му, която става блестяща и бяла като сняг, в присъствието на Мойсей и Илия, символизиращи Закона и Пророците. Тримата ученици, които присъстват на сцената, са обхванати от сън: такова е поведението на онези, които, макар да са зрители на Божиите чудеса, не ги разбират. Единствено борбата срещу унеса, който ги обзема, позволява на Петър, Яков и Йоан „да видят“ славата на Исус.
Тогава ритъмът става динамичен: докато Мойсей и Илия си тръгват от Учителя, Петър започва да говори, и докато той говори, облак покрива под сянката си него и другите ученици. Този облак, докато ги покрива, разкрива славата на Бога, както е станало с народа, странстващ в пустинята. Очите не могат вече да виждат, но ушите са в състояние да чуят гласа, който идва от облака: „Този е Моят възлюбен Син! Него слушайте!“ (ст. 35).
Учениците не се намират повече пред едно преобразено лице, нито пред снежнобяла дреха, нито пред облак, който им разкрива Божието присъствие. Пред очите им е „Сам Исус“ (ст. 36). Исус е Сам пред Своя Отец, докато се моли, но същевременно „Сам Исус“ е всичко онова, което е дадено на учениците и на Църквата във всяко време: Той е онова, което трябва да им стигне в техния път. Той е единственият глас, който трябва да бъде слушан – Той, Който, възлизайки към Йерусалим, ще дари живота Си и един ден „ще преобрази унизеното наше тяло така, че то да стане подобно на Неговото славно тяло“ (Филип. 3, 21).
Но Преображението ни напомня също, че радостите, посяти от Бога в живота ни, не са крайна негова цел, а само светлини, които Той ни дарява в земния ни път, за да бъде „Сам Исус“ наш Закон, а Неговото Слово – критерият, според който да протича нашето съществуване.
В това великопостно време приканвам всички да размишлявате усърдно над Евангелието. Пожелавам също в тази Година на Свещенството Пастирите „да бъдат наистина проникнати от Божието Слово, да го познават истински, да го обичат така, че то да им дава в действителност живот и да формира тяхното мислене (Omelia nella Messa crismale, 9 aprile 2009). Нека Дева Мария ни помага да живеем интензивно нашите моменти на среща с Господа, за да можем да Го следваме с радост всеки ден. Към Нея отправяме погледите си и я призоваваме с молитвата „Angelus“.
Коментари
Няма добавени коментари!