РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 23.СВЕТИ СТЕФАН I, Папа и Мъченик

Свети Стефан I произхожда от знатно римско семейство, приело християнството. Син е на Йовий. Първоначално е Дякон на една от 7-те дяконии, на които Папа Фабиан разделя Вечния Град. Избран е за Римски Епископ в Катакомбите на Свети Каликст от свещениците и дяконите – титуляри, в присъствието на вярващия народ, и получава посвещение на 12 май 254 г.

През първите години на управлението си император Валериан (254-260) проявява търпимост към християните, затова Църквата се радва на относителен мир. Съществуват обаче множество проблеми, засягащи всички поместни общности, за чието разрешаване Папа Стефан I започва да работи активно. Един от тях е въпросът за повторното кръщение на бивши еретици, влезли в общение с Църквата. Епископите в Мала Азия и Африка са на мнение, че те трябва да бъдат кръстени още веднъж. Тази позиция застъпва и влиятелният Епископ на Картаген – Свети Киприан. Папа Стефан I обаче използва целия си анторитет на наследник на Свети Петър, за да отстоява традиционната позиция на Църквата, че валидността на кръщението не зависи от личното благодатно състояние на извършилия го, а от намерението му да го извърши в името на Пресветата Троица: Отец, Син и Свети Дух. Затова при приемането на бивш еретик в църковно общение е достатъчно Епископът да възложи върху него ръце и да призове Светия Дух.

Останките от Римски Картаген - епископското седалище на Свети Киприан

Друг въпрос, който смущава Църквата по това време, е свързан с желанието на много „лапси“ (християни, отстъпили от вярата по време на гоненията и принесли жертви на езическите божества) да се върнат в Църквата. Тук мненията на различните църковни предстоятели отново се разминават. Привържениците на антипапа Новациан изключват възможността за приемането им обратно, освен в изключителни случаи и само ако бъдат кръстени повторно. Епископите от Африка, Мала Азия и Сирия са за допускането им в църковно общение, но и те държат да им бъде дадено ново кръщение. През 255 г. северноафриканският епископат на събор, свикан в Картаген от Свети Киприан, приема решение в този дух. Позицията на цялата Църква по този въпрос отново е изразена от Папа Стефан I, който обявява, че лапсите могат да бъдат приемани отново в Църквата, след като им бъде наложено нужното покаяние, но без да бъдат кръщавани отново (такава е позицията и на неговите предшественици на Престола на Свети Петър). Проблемът обаче остава неразрешен, защото, макар да подчертава значението на авторитета на Римския Първосвещеник, Свети Киприан свиква нов събор в Картаген през 256 г., потвърдил решенията на предишния.

Църквата "Санто Стефано деи Кавалиери" в Пиза, където са мощите на Свети Стефан I

До Папа Стефан I също така пристигат молби от целия християнски свят за разрешаването на сложни дисциплинарни въпроси: например, от Епископите в Галия, желаещи отстраняването на Арлския Епископ Марциан, изповядващ идеите на антипапа Новациан, и от Испания, където двама бивши Епископи – лапси: Марциал и Базилид,  успяват да заблудят Папата и да издействат благослова му да заемат отново престолите си. Недоволството в Испания е голямо, а Свети Киприан на събор осъжда двамата бивши Епископи и разкрива измамата им спрямо Папата. Въпросът обаче предизвиква усложняване на отношенията между поместните Църкви.

В литургично отношение Папа Стефан I постановява одеждите, с които се извършва богослужение, да не бъдат използвани за други дейности (дотогава не е било познато използването на специално богослужебно облекло).

Временното спокойствие за Църквата приключва през 257 г., когато, изправен пред голяма война с Персия, император Валериан издава декрет, според който римските жителите на Империята трябва да се обединят около езическата държавна религия на Рим, а представителите на християнската църковна йерархия попадат под ударите на закона. Започват нови антихристиянски гонения, една от първите жертви на които е Папа Стефан I. На 2 август 257 г. той загива мъченически, обезглавен от преторианците на императора.

Погребан е в Катакомбите на Свети Каликст. По-късно мощите му са пренесени в римската църква „Сан Силвестро ин Капите“, а през 1682 г. – в църквата „Санто Стефано деи Кавалиери“ в Пиза, където почиват до днес.

Възпоминанието на Свети Стефан I е на 2 август.