31 юли – Свети Игнатий де Лойола, Свещеник (Възпоминание)

Sant'Ignazio di LoyolaСвети Игнатий е роден ок. 1491 г. в рицарско семейство от баски произход в Аспеития (Испания). Като млад постъпва на служба в армията. Преживява обръщане, когато, получил тежка рана, прочита в болницата някои християнски книги. Тогава решава да се посвети изцяло на Бога. През 1528 г. пристига в Париж,  където учи богословие и през 1534 г. заедно с няколко свои последователи поставя началото на Обществото на Исус (Ордена на Йезуитите). През 1537 г. е ръкоположен за свещеник във Венеция, а през 1540 г. Папа Павел III утвърждава новосъздадения Орден. Свети Игнатий, избран за пръв Генерал на Ордена, умира в Рим на 31 юли 1556 г., оставяйки на своите събратя „Конституции“ на Обществото им, както и скъпоценни „Духовни упражнения“ – плод на изключителния му духовен опит. През 1622 г. е канонизиран от Папа Григорий XV.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Игнатий де Лойола, Свещеник

Из „Деяния“, събрани от Лудовико Консалво от устата на Свети Игнатий

(Гл. I, 5-9; Acta SS. Iulii, 7, 1868, 677)

Бидейки страстен читател на романи и на всякакви фантастични писания за чудните приключения на прочути личности, когато почувствал, че е на път да оздравее, Игнатий поискал да му дадат нещо за четене, за да убива времето си. Но в къщата, където бил настанен, нямоло такива книги, затова му дали две, озаглавени „Животът на Христос“ и „Антология на светците“ – и двете на майчиния му език.

Започнал да ги чете и препрочита, и постепенно, докато усвоявал съдържанието им, чувствал как в него се засилва интересът към разглежданите от тях теми. Често обаче умът му се връщал към онзи измислен свят, описан в четивата, четени от него преди. Но в тази сложна игра на неговите търсения навлязло действието на милосърдния Бог.

И така, докато четял живота на Христос, нашия Господ, и на светците, размишлявал в себе си и си задавал въпроси: „А ако и аз извърша онова, което е направил Свети Франциск? А ако и аз последвам примера на Свети Доминик?“ Тези размисли траели понякога доста дълго, редувайки се с мисли със светски характер. Тази смяна на душевните му състояния продължила дълго време. Но между първите и вторите имало голяма разлика. Когато си мислел за светски неща, изпитвал голямо удоволствие; но веднага след като, уморен, оставял тези мисли, се чувствал тъжен и неудовлетворен. Но когато си представял, че споделя строгия начин на живот, воден от светците, тогава не само изпитвал удоволствие, докато мислел за това, а радостта му не го напускала и после.

Той обаче не си давал сметка, нито обръщал внимание на тази разлика, докато един ден не се отворили очите на разума му и не започнал да размишлява внимателно над вътрешните си преживявания, които му причинявали тъга, и над онези, които му носели радост.

Това била първата му медитация върху духовните неща. Впоследствие, напредвайки в духовните упражнения, си дал сметка, че именно тогава е започнал да разбира нещата, на които по-късно учел своите ученици относно различията на духовете.