26 юли – Св. Св. Йоаким и Анна (Възпоминание)

Светите Йоаким и Анна са родители на Пресвета Дева Мария. Според традицията, те дълго време нямат деца, но след като Ангел предсказва на Йоаким раждането на дъщеря, която ще бъде наречена Мария (евр. „обичана от Бога“), Анна става майка на заченатата без никакъв грях Блажена Дева. Двамата съпрузи са образец на благочестиви и любящи родители.

Слово на Папа Бенедикт XVI пред участниците в Пленарната Асамблея на Папския Съвет за Семейството – Клементинска зала във Ватикана, 5 април 2008 г.

Господа Кардинали,

почитаеми Братя в епископата и в свещенството.

скъпи братя и сестри!

Щастлив съм да се срещна с вас в края на XVIII Пленарна Асамблея на Папския Съвет за Семейството, чиято  тема беше: „Дядовците и бабите: тяхното свидетелство и присъствие в семейството“. Благодаря ви, че приехте моето предложение от Валенсия, където казах: „Никога, по никаква причина, дядовците и бабите не трябва да бъдат изключвани от семейната среда. Те са съкровище, особено когато дават свидетелство на вярата, от което не бива да лишаваме новите поколения“. Поздравявам особено Кардинал Рикардо Видал, Архиепископ на Себу, член на ръководния Комитет, който изрази чувствата на всички вас, и мисля с дълбока признателност за скъпия Кардинал Алфонсо Лопес Трухильо, който от 18 години ръководи с любов и разбиране това Ведомство. Чувстваме липсата му сред нас. Пожелавам му скорошно оздравяване и съм с него в моята молитва.

Темата, обсъждана от вас, е много близка на всички. Кой не си спомня за  своите дядовци и баби? Кой би могъл да забрави тяхното присъствие и свидетелство в домашното ни огнище? Колко много от нас носят техните имена като знак на приемственост и признателност! Съществува обичай в семейството: след като те напуснат този свят, да бъде отбелязвана годишнината от това събитие с отслужването на Литургия в тяхна памет и по възможност – с посещение на гробището. Тези и други жестове на любов и вяра са проява на нашата благодарност към тях. Те са дарявали себе си за нас, посвещавали са се за нас, понякога дори са се жертвали за нас.

Църквата винаги е оказвала на дядовците и бабите особено внимание, давайки си сметка колко голямо богатство са те от човешка и социална, както и от религиозна и духовна точка. Моите уважаеми Предшественици Павел VI и Йоан Павел II – току-що отбелязахме третата годишнина от смъртта на втория от тях, – много пъти са говорили за това, подчертавайки признанието, което църковната общност дължи на възрастните, на тяхната всеотдайност и особено на тяхната духовност. В частност, по време на Юбилея на 2000-та година Йоан Павел II свика през септември на площад „Свети Петър“ хората от „третата възраст“ и по този случай каза: „Въпреки затрудненията, настъпили с възрастта, аз запазих вкуса към живота. Благодаря на Господа за това. Хубаво е да можеш да изгориш докрай заради Божието Царство“. Това са думи от Посланието, което година преди това, през октомври 1999 г. той изпрати до възрастните и което и до днес запазва своята човешка, социална и културна актуалност.

Вашата Пленарна Асамблея разгледа темата за присъствието на дядовците и бабите в семейството, в Църквата и в обществото, със задълбоченост, проникнала в миналото, настоящето и бъдещето. Ще анализираме накратко тези три момента. В миналото дядовците и бабите са играели важна роля в живота и в израстването на семейството. Дори когато са били на преклонна възраст, те са продължавали да бъдат със своите деца, внуци, дори правнуци, давайки им живо и силно свидетелство на жертвоготовност и всекидневна безрезервна отдаденост. Били са свидетели на лична и обществена история, която е продължавала да живее в техните спомени и в мъдростта им. Днес икономическата и социална еволюция доведе до дълбоки промени в живота на семействата. Възрастните, сред които и много дядовци и баби, са се озовали в един вид „зона за паркиране“: някои от тях се чувстван в тежест за семейството и предпочитат да живеят сами или в старчески домове – с всички последици, които този избор им носи.

За съжаление, „културата на смъртта“ изглежда в настъпление отвсякъде и застрашава и сезона на третата възраст. С все по-голяма настойчивост се стига дотам, да се предлага евтаназията като разрешение на различни трудни ситуации. Старостта със своите проблеми, свързани и с новия семеен и социален контекст – последица от модерното развитие, трябва да бъде оценена внимателно и винаги в светлината на истината за човека, семейството и общността. Трябва да се реагира винаги решително срещу всичко, което дехуманизира обществото. Енорийските и епархийни общности са силно ангажирани с тази проблематика и се стараят да посрещат съвременните изисквания на възрастните. Съществуват църковни асоциации и движения, които са прегърнали тази важна и необходима кауза. Трябва да се обединим, за да победим заедно всяка маргинализация, защото заплашени от индивидуалистичния манталитет са не само те – дядовците, бабите,  възрастните хора, а и всички. Щом дядовците и бабите, както се казва често и на много места, представляват скъпоценен ресурс, трябва да се направят съответните избори, които да позволят те да бъдат оценявани по-добре.

Дядовците и бабите трябва да се завърнат като живо присъствие в семейството, в Църквата и в обществото. Що се отнася до семейството, те трябва да продължат да бъдат свидетели на единството, на ценностите на единствената любов, която поражда вярата и радостта от живота. Така наречените нови модели на семейство и все повече разпространяващият се релативизъм отслабиха тези фундаментални ценности на семейното ядро. Злините на нашето общество – както правилно отбелязахте по време на вашата работа, – се нуждаят от спешно лечение. Изправени пред кризата на семейството, не трябва ли да тръгнем от присъствието и свидетелството на онези – дядовците и бабите, – които са по-силни по отношение на ценностите и проектите? Защото не може да проектираме бъдещето, ако не се учим от миналото, изпълнено с важен опит и морални примери. Мислейки за дядовците и бабите, за тяхното свидетелство на любов и вярност, си спомняме за библейските фигури на Авраам и Сарра, на Елисавета и Захария, на Йоаким и Анна, както и за старите Симеон и Анна, и за Никодим: всички те ни напомнят как на всяка възраст Господ иска от всекиго приноса на неговите таланти.

Сега да погледнем към VI Световна Среща на Семействата, която ще се състои в Мексико през януари 2009 г. Поздравявам и благодаря на Кардинал Норберто Ривера Каррера, Архиепископ на Мексико, тук присъстващ, за всичко, което вече е направил през тези месеци на подготовка заедно със своите сътрудници. Всички християнски семейства по света гледат към тази нация, „винаги вярна“ на Църквата, която ще отвори врати за всички семейства по света. Каня църковните общности, особено групите на семействата, движенията и асоциациите на семействата, да се подготвят духовно за това благодатно събитие. Почитаеми и скъпи братя, благодаря ви отново за вашето посещение и за работата, извършена от вас през тези дни. Уверявам ви, че ще ви помня в моята молитва и от сърце давам ва вас и на вашите близки моя Апостолически благослов.