23 юли – Света Бригита, Монахиня и Покровителка на Европа (Празник)

Четива:
Галатяни 2, 19-20
Псалм 33
Йоан 15, 1-8

 

Santa Brigida di Svezia Religiosa e Patrona d'Europa

Santa Brigida di Svezia Religiosa e Patrona d'Europa

Света Бригита е родена през юни 1303 г. в замъка Финстер край средновековната шведска столица Упсала.  Семейството й принадлежи към най-висшата аристокрация на страната. От малка се отличава с изключително благочестие и с желанието си да следва Божията воля. Когато е на 14 години, я омъжват за благородника Улф Гудмарсон, с когото тя изгражда прекрасно християнско семейство. Дарява съпруга си с осем деца, сред които е Света Катерина Шведска. Голямото си влияние в кралския двор използва, за да подобри нравите там и за да върши добро за страната и народа си. През 1341 г. поклонническото пътешествие, което извършва със съпруга си до Сантяго де Компостела в Испания, променя решително живота и на двамата. Когато се завръщат в Швеция, Улф става цистерциански монах, а Бригита поставя началото на Ордена на Светия Спасител. Последните си години светицата прекарва в Рим, където работи за завръщането на Папата от Авиньон. Умира във Вечния Град на 23 юли 1373 г. Мистичните й преживявания са отразени в нейните „Откровения“. Канонизирана е от Папа Бонифаций IX през 1391 г. Заради делото й за мира и разбирателството между народите, Блаженият Папа Йоан Павел II провъзгласява през 1999 г. Света Бригита за Покровителка на Европа.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 27 октомври 2010 г.

Скъпи братя и сестри,

В изпълненото със събития навечерие на Великия Юбилей на 2000-та година Достопочтеният Божи Слуга Йоан Павел II провъзгласи Света Бригита Шведска за Съпокровителка на цяла Европа. Тази сутрин бих искал да ви представя фигурата, посланието и причините, поради които тази свята жена и днес има на какво да научи Църквата и света.

Познаваме добре събитията от живота на Света Бригита, тъй като нейните духовни отци са съставили биографията й, за да започнат процеса на нейната канонизация веднага след смъртта й през 1373 г. Бригита е родена седемдесет години преди това, през 1303 г., във Финстер, в Швеция – една нация в Северна Европа, която три века преди това е приела християнската вяра със същия ентусиазъм, с който Светицата я е приела от своите родители – много благочестиви хора, произхождащи от благородни семейства, близки до управляващия Дом.

Можем да разграничим два периода в живота на тази Светица:

Първият е характеризиран от положението й на щастливо омъжена жена. Съпругът й се нарича Улф и е управител на важна област в Кралство Швеция. Бракът им трае двадесет години – до смъртта на Улф. Раждат им се осем деца, от които втората – Карин (Катерина) е почитана като светица. Това говори красноречиво за възпитателните усилия на Бригита спрямо нейните деца. Впрочем, педагогическата й мъдрост е оценена до такава степен, че кралят на Швеция Магнус я кани за известно време в двора, за да въведе младата му съпруга Бланш дьо Намюр в шведската култура.

Бригита, ръководена духовно от един монах, с когото започва да изучава Писанията, упражнява много положително влияние над своето семейство, което, благодарение на присъствието й, става истинска „домашна Църква“. Заедно със съпруга си приема Правилото на Терциарите францисканци. Върши всеотдайно милосърдни дела в полза на нуждаещите се; основава и болница. С помощта на съпругата си Улф се научава да подобрява характера си и да напредва в християнския живот. На връщане от едно продължително поклонничество в Сантяго де Компостела, извършено през 1341 г. заедно с други членове на тяхното семейство, съпрузите осъществяват намерението си да заживеят в целомъдрие, но скоро след това Улф завършва земния си живот в покоя на един манастир, където се оттегля.

Този първи период от живота на Бригита ни помага да оценим онова, което днес можем да определим като истинска „съпружеска духовност“: християнските съпрузи могат да извървят заедно пътя на светостта, подкрепяни от благодатта на тайнството Брак. Нерядко, именно както се е случило в живота на Света Бригита и Улф, жената е тази, която с религиозното си чувство, с деликатност и с нежност, успява да поведе съпруга си по пътя на вярата. Мисля с признателност за толкова много жени, които ден след ден и днес озаряват своите семейства със свидетелството си на християнски живот. Нека Светият Дух да събужда и днес святост в съпрузите християни, за да покажат те на света красотата на брака, живян според ценностите на Евангелието: любов, нежност, взаимна помощ, плодовитост в раждането на деца и в тяхното възпитание, отвореност и солидарност със света, участие в живота на Църквата.

Когато Бригита остава вдовица, започва вторият период в живота й. Тя отхвърля друг брак, за да задълбочи единството си с Господа чрез молитва, покаяние и милосърдни дела. И християнските вдовици, следователно, могат да отсрият в тази Светица модел, който да следват. Всъщност след смъртта на съпруга си Бригита, след като раздава имуществото си на бедните, макар никога да не получава монашеско посвещение, се установява в цистерцианския манастир Алвастра. Тук започват божествените откровения, които ще я придружават през целия остатък от живота й. Те биват диктувани от Бригита на нейните секретари-изповедници, които ги превеждат от шведски на латински и ги събират в едно издание от осем книги, наречени „Revelationes“ („Откровения“). Към тези книги има и допълнение, наречено точно така – „Revelationes extravagantes“ („Допълнителни откровения“).

„Откровенията“ на Света Бригита са много разнообразни по съдържание и стил. Понякога откровението е под формата на диалози между божествените Лица, Дева Мария, светците, дори демоните; диалози, в които Бригита също се намесва. Друг път става дума за разказ на особено видение; трети път се разказва за онова, което Дева Мария й разкрива чрез живота и тайните на своя Син. Ценността на „Откровенията“ на Света Бригита, които понякога са обект на известно съмнение, е уточнена от Достопочтения Йоан Павел II в Посланието „Spes Aedificandi“: „Признавайки светостта на Бригита, Църквата, макар и без да се произнася относно отделните откровения, е приела комплексната автентичност на нейния вътрешен опит“ (n. 5).

Фактически, когато четем тези „Откровения“, вниманието ни бива привлечено от много значими теми. Например, постоянно се появява описанието, при това с много реалистични детайли, на Христовите Страдания, към които Бригита винаги е изпитвала особена почит, съзерцавайки в тях безкрайната любов на Бога към хората. В устата на Господа,  Който й говори, тя поставя с дръзновение тези затрогващи думи: „О, мои приятели, Аз обичам толкова много Моите овце, че ако би било възможно, бих искал да умра още много пъти за всяка от тях, от същата смърт, която претърпях за изкуплението на всички тях“ (Revelationes, Libro I, c. 59). Болезненото майчинство на Мария, което я прави Посредница и Майка на милосърдието, е също тема, която се появява в „Откровенията“.

Получавайки тези харизми, Бригита съзнава, че е станала обект на дар на изключителна любов от страна на Господа: „Дъще моя, – четем в първата книга на „Откровенията“, – Аз те избрах за Себе Си, обичай Ме с цялото си сърце …, повече от всичко, което съществува на света“ (c. I). Освен това, Бригита знае добре и е твърдо убедена, че всяка харизма е предназначена да изгражда Църквата. Именно заради това немалко от нейните откровения са насочени, под формата на доста сурови призиви, към вярващите от нейното време, включително към църковните и политическите власти, за да живеят както подобава християнския си живот. Но винаги прави това с уважение и пълна вярност към Учението на Църквата, особено на Наследника на Апостол Петър.

През 1349 г. Бригита напуска окончателно Швеция и се отправя на поклонение в Рим. Не само се надява да вземе участие в Юбилея през 1350 г., но и да получи от Папата утвърждаване на Правилото на един монашески Орден, който смята да основе, наречен Орден на Светия Спасител, съставен от монаси и монахини под ръководството на Абатиса. Фактичеси, в голямата християнска традиция на жената се признава нейното достойнство, и – винаги по примера на Мария, Царица на Апостолите, – мястото й в Църквата, което, без да се покрива с това на ръкоположеното свещенство, е също толкова важно за духовното израстване на Общността. Освен това, сътрудничеството на богопосветени мъже и жени, винаги с уважение към специфичното им призвание, има голямо значение и в съвременния свят.

В Рим, придружена от дъщеря си Карин, Бригита се отдава на живот, изразен в активен апостолат и молитва. От Рим се отправя на поклонение в различни италиански светилища, в частност в Асизи – родината на Свети Франциск, към когото Бригита храни винаги голяма почит. Накрая, през 1371 г. осъществява голямото си желание: пътуването до Светата Земя, където отива, придружена от духовните си чеда – група, която Бригита нарича „приятели на Бога“.

През тези години Понтифексите се намират в Авиньон, далеч от Рим. Бригита се обръща умолително към тях, за да се върнат в седалището на Петър – във Вечния Град.

Умира през 1373 г., преди Папа Григорий XI да се върне окончателно в Рим. Погребана е първоначално в римската църква „Сан Лоренцо“ ин Панисперна, но през 1374 г. децата й Биргер и Карин я пренасят в отечеството, в манастира Вадстена, седалище на основания от Света Бригита монашески Орден, който веднага получава значително разпространение. През 1391 г. Папа Бонифаций IX я канонизира тържествено.

Светостта на Бригита, характеризираща се с многобройни дарове и преживявания, които исках да припомня в този кратък неин биографично-духовен портрет, я прави забележителна фигура в историята на Европа. Произхождаща от Скандинавия, Света Бригита свидетелства как християнството е проникнало дълбоко в живота на всички народи от този континент. Обявявайки я за Покровителка на Европа, Папа Йоан Павел II подчерта, че Света Бригита – живяла през XIV в., когато западното християнство не е било все още наранено от разделението, – може да се застъпва успешно пред Бога, за да изпроси така очакваната благодат на пълното единение на всички християни. Със същото намерение, което е толкова скъпо на сърцето ни, и за да умее Европа винаги да се храни от своите християнски корени, искаме да се помолим, скъпи братя и сестри, призовавайки мощното застъпничество на Света Бригита Шведска, вярна ученичка на Бога и Съпокровителка на Европа. Благодаря за вниманието.