22 юли – XVI Неделя през годината

Четива:
Йеремия 23, 1-6
Псалм 22
Ефесяни2, 13-18
Марко 6, 30-34

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция във Ватикана – 15 юни 2005 г.

Псалм 122

Упованието на народа в Господа

Вечерни Молитви – Понеделник, III Седмица

1. Исус заявява по много решителен начин в Евангелието, че окото е красноречив символ на съкровеното „Аз“ на човека, огледало е на душата (ср. Мат. 6, 22-23). И Псалм 122, провъзгласен сега, е изграден от описания на погледи: верният повдига очите си към Господа и очаква божествената реакция, за да получи жест на любов, да бъде погледнат благосклонно.

Неслучайно в Псалтира се говори за погледа на Всевишния, Който „се накланя над хората, за да види дали има поне един разумен: дали има някой, който търси Бога“ (Пс. 13, 2). Псалмистът, както чухте, прибягва към един образ – този на слугата и слугинята, които гледат към господаря си в очакване на освободителното решение.

Макар тази сцена да е свързана с древния свят и с неговите социални структури, идеята е ясна и показателна: този образ, почерпен от света на Древния Изток, желае да възвеличи привързаността на бедния към Господа, надеждата на потиснатия, готовността на праведния.

2. Молещият се е в очакване Божиите ръце да се раздвижат, защото те ще действат по правда, унищожавайки злото. Затова често в Псалтира той издига очи, изпълнени с надежда, към Господа: „Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми“ (Пс. 24, 15), докато „очите ми се измъчиха да чакат моя Бог“ (Пс. 68, 4).

Псалм 122 е молитва, в която гласът на отделния човек се обединява с този на цялата общност: тъй като Псалмът преминава от първо лице, единствено число – „Повдигам очи“, към множествено число – „очите ни“ и „помилвай ни, Господи“ (ср. ст. 1-3). Изразена е надеждата, че погледът на Бога ще се разкрие в цялата си нежност и доброта, както четем в древния свещенически благослов в Книгата Числа: „Да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилва. Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир“ (Числ. 6, 25-26).

3. Колко е важен изпълненият с любов поглед на Бога става ясно във втората част на Псалма, характеризирана от призива: „Помилвай ни, Господи, помилвай ни!“ (Пс. 122, 3). Тя е свързана с края на първата част, където се подчертава изпълненото с упование очакване, „докато Той ни помилва“ (ст. 2).

Верните се нуждаят от намесата на Бога, защото се намират в мъчителната ситуация на презрение и на унижение от страна на горделивците. Образът, сойто Псалмистът използва тук, е този на насищането: „Доста сме сити на презрение. Доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви“ (ст. 3-4).

На традиционното библейско насищане с храна и с години, смятано за израз на Божието благоволение, тук се противопоставя непоносимото насищане, изразяващо се в смазващ товар от унижения.

Затова праведните поверяват своята кауза на Господа и Той не остава безучастен пред молбата в очите им, не ще пренебрегне призива им, няма да разочарова надеждата им.

4. Накрая нека дадем място на гласа на Свети Амброзий, който в духа на Псалмиста възпява поетично Божието дело, което се осъществява в Спасителя Исус: „Христос е всичко за нас. Ако искаш да бъдат излекувани раните ти, Той е лекарят; ако изгаряш от треска, Той е водният извор; ако те потиска неправда, Той е справедливостта; ако имаш нужда от помощ, Той е силата; ако се боиш от смъртта, Той е животът; ако копнееш за небето, Той е пътят; ако бягаш от мрака, Той е светлината; ако си гладен, Той е храната“ (La verginità, 99: SAEMO, XIV/2, Milano-Roma 1989, p. 81).