РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 21. СВЕТИ КОРНЕЛИЙ, Папа и Мъченик

Свети Корнелий е роден ок. 180 г. в семейство, принадлежащо към римската аристокрация, в района Matianum (дн. Маццано Романо) край град Рим. След като Папа Фабиан умира в затвора (20.01.250 г.), където е хвърлен по заповед на император Деций (249-251), римският епископски трон остава вакантен цели 14 месеца. Гоненията на Деций са голямо изпитание за Църквата в Рим: множество християни отказват да се подчинят на императорския декрет и да принесат жертва на езическите божества, заради което получават смъртно наказание. Срещат се и такива, които от малодушие правят компромис с вярата си, с което отпадат от Църквата. Те са наречени „лапси“ („паднали“, от лат. „lapsus“ – „грешка“). Когато през 251 г. императорът е принуден да напусне столицата и да замине за балканските провинции, атакувани от племената на готите, 14 Епископи, събрани в Рим, избират през март 251 г. Корнелий за Епископ на града.

Пред новия Папа стоят няколко много сериозни въпроса за разрешаване. На 1 юли 251 г. император Деций загива в жестока битка с готите при Абритус (дн. Разград в Североизточна България). Смъртта му хвърля империята в дълбока криза, но и слага временно край на преследванията срещу християните. Тогава много лапси пожелават да бъдат приети отново в християнско общение. Сред християнските Епископи категоричен защитник на тяхното приемане обратно след предварително наложено покаяние е Свети Киприан (ок. 200-258), Епископ на Картаген в Римска Африка. Той поддържа оживена кореспонденция с Папа Корнелий, който е на същите позиции, и през 251 г. свиква синод в Картаген, който гласува решение за обратното приемане на покаялите се лапси в Църквата. Свети Корнелий одобрява напълно решенията на синода, с което много римски лапси получават възможността да получат прошка за своето отстъпничество.

Римският град Абритус край Разград, където загива император Деций

Римският град Абритус край Разград, където загива император Деций

В Църквата тогава се появява и друго течение – на ригористите, които отказват на извършилите отстъпничество християни всякаква възможност да се завърнат в църковно общение. В Рим водач на тази фракция е презвитерът Новациан (ок. 220-258). Според неговите схващания, единствено Христос на Страшния Съд, а не Епископите, могат да прощават тежки грехове като апостасия (вероотстъпничество), убийство и прелюбодеяние, затова за лапсите няма никаква възможност за завръщане в Църквата. През 251 г. Новациан е кандидат за епископския трон на Рим, а след избора на Корнелий отказва да го признае за Папа и се обявява за Епископ на Рим („антипапа“). В тази ситуация Папа Корнелий е подкрепен от по-голямата част от Епископите в Италия, от Свети Дионисий, Епископ на Александрия заедно с много Епископи от Изтока, и особено от Свети Киприан Картагенски и северноафриканския епископат. Така Новациан е осъден на свикан от Папата синод в Рим, но отказва да се подчини на решенията му.

Надгробният надпис на Свети Корнелий

Надгробният надпис на Свети Корнелий

Новият император Требониан Гал (251-253) на свой ред започва гонения срещу християните в Рим, обвинявайки ги за чумата, поразила града през 251-252 г. По негова заповед Папа Корнелий е заточен в Centumcellae (дн. Чивитавеккия, северно от Рим), където умира през юни 253 г. поради лошото отношение към него. Събратята му християни, които го почитат като Мъченик за вярата, пренасят през 283 г. мощите му в Рим и ги погребват в Катакомбите на Свети Каликст (Криптата на Луцина). По-късно те са премествани в различни римски църкви. Днес част от тях се намира в Компиен (Франция), а друга част – в Базиликата „Санти Челсо и Джулиано“ в Рим.

Запазен е надгробният надпис на латински език на Папата: CORNELIUS*MARTYR*EP (КОРНЕЛИЙ*МЪЧЕНИК*ЕП(ископ).

Възпоминанието на Свети Корнелий се чества от Църквата заедно с това на Свети Киприан Картагенски на 16 септември.