РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 14. СВЕТИ ВИКТОР I, Папа и Мъченик

Четиринадесетият Римски Епископ – Свети Виктор I, е роден в Римска Африка (дн. Тунис) и вероятно е от берберски произход; баща му се е казвал Феликс. През 189 г. наследява...

Четиринадесетият Римски Епископ – Свети Виктор I, е роден в Римска Африка (дн. Тунис) и вероятно е от берберски произход; баща му се е казвал Феликс. През 189 г. наследява в Рим покойния Папа Свети Елевтерий. През понтификата му християните в столицата се радват на мир и спокойствие, което допринася за разпространението на вярата сред висшите класи на обществото, включително сред дворцовите служители. Марция, фаворитка на император Комод (180 – 192) и по-късно негова съпруга, симпатизира на християните и често се застъпва за тях. Свети Иполит Римски съобщава, че тя се среща по своя инициатива с Папа Виктор I, иска от него списък на християните, изпратени на изтощителен принудителен труд („ad metalla“) в рудниците на Сардиния и с позволението на императора те са освободени от изпратения негов пълномощник – презвитер Хиацинт. Това е свидетелство за грижата, която Църквата има за всеки свой член, попаднал под ударите на държавния произвол, както и за все по-нарастващото влияние на Римския Епископ в живота на столицата. Свети Ириней Лионски свидетелства, че по онова време има много християни са сред най-доверените лица на владетеля, и броят им непрекъснато расте.

През 192 г. император Комод става жертва на заговор. След една трудна година на борби за престола и смяна на двама владетели, армията налага начело на държавата пълководеца Септимий Север (193 – 211), също произхождащ от Африка, който слага край на размириците и стабилизира държавата. През първите години от управлението си той също е благосклонен към християните и не пречи на разпространението на тяхното Благовестие. Църквата обаче е изправена тогава пред сериозни предизвикателства, свързани с разногласията по повод деня на честването на Пасхата и и разпространението на ересите.

Портикът на Октавия в Рим, възстановен от император Септимий Север

Още при Папите Пий I и Аницет в Римската Църква окончателно се утвърждава практиката Пасхата Христова (Великден) да се празнува в първата неделя след мартенското пълнолуние. Тази практика е възприета от повечето поместни Църкви, но Църквите в провинция Азия продължават да се придържат към отбелязването на Пасхата на 14-тия ден на еврейския месец Нисан, независимо от деня. Християни, преселили се в Рим от Изтока, донасят тази практика в столицата и държат да я спазват, които поражда напрежение сред християнската общност в столицата. Папа Виктор I настоява пред Поликрат,  Епископ на Ефес, въпросът с датата на Пасхата да бъде разгледан на регионален епископски синод. Това е направено, но синодът решава да запази утвърдената практика. Тогава Папата предприема действия като глава на Вселенската Църква: свиква първият известен църковен синод в Рим и се обръща към всички епископи да му изпратят мнението си по въпроса. Повечето Епископи от Галия до Мала Азия застават зад Римския Първосвещеник, след което той отправя строго предупреждение към Епископите от провинция Азия, че ако не приемат честването на Пасхата в неделя, ще бъде прекъснато църковното общение с тях. Липсват преки данни за това, как е приключил този спор, но е сигурно, че през III в. римската практика на честване на Великден е вече възприета от всички поместни Църкви.

Римската Базилика "Санти Силвестро е Мартино аи Монти", където са мощите на Папа Виктор I

Трудности за църковния живот в Рим в края на II в. продължават да създават различните ереси. Папата е принуден да лиши от свещенство и да отлъчи от Църквата презвитера Флорин, заемащ длъжност в двореца и възприел учението на гностика Валентин. Отлъчен е и Теодат от Бизантион, богат търговец, поставил началото на ереста на адопционизма, според която Христос е само човек, но осенен от Светия Дух и притежаващ свръхестествени способности, заради което е „осиновен“ от Бога. Тази безкомпромисна позиция на Виктор I допринася много за запазването на църковното единство и на чистотата на вярата.

При Папа Виктор I се появяват първите сведения за преминаването в богослужебно отношение в Рим от гръцки на латински език. Сам Папата е един от първите християнски автори, писали на латински език – Свети Йероним говори за негови малки трактати, посветени на въпроса за празнуването на Пасхата, които не са достигнали до нас. Утвърждава се и Канонът на Светите Писания, използвани в Римската Църква.

Въпреки мирния за християните период, Папа Виктор I претърпява мъченическа смърт през 199 г. Погребан е във Ватиканския некропол. Днес част от мощите му се почитат в римската Базилика „Санти Силвестро е Мартино аи Монти“. Църквата отбелязва паметта му на 28 юли.