20 май – ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (Тържество)

Четива:
Деяния 1, 1-11
Псалм 46
Ефесяни 4, 1-13
Марко 16, 15-20

 

Проповед на Блажения Папа Йоан Павел II на Тържеството Възнесение Господне – 24 май 1979 г.

Скъпи чеда, братя и приятели в Христа Исуса,

На това Тържество на Възнесението на нашия Господ, Папата е щастлив да принесе евхаристичната жертва с вас и за вас. Много се радвам да бъда със студентите и персонала на уважаемия Английски Колеж, който тази година чества 400 години от основаването си. Днес се чувствам по особен начин духовно близо до вас, до вашите родители и семейства, до всички верни от Англия и Уелс, до всички, които са единни във вярата на Петър и Павел, във вярата на Исус Христос. Тази сутрин мисля в духа си за традиционната всеотдайност и вярност, за които вашият Колеж дава пример със съществуването си вече 400 години. И вие сте дошли, за да благодарите и да хвалите Бога за всичко, което в Своята благодат е извършил в миналото, както и да почерпите сили, за да продължите напред под закрилата на нашата Свята Майка, с пламъка на отците ви, много от които са дали живота си за католическата вяра.

Сърдечен поздрав заслужават и новите свещеници в Папския Колеж „Беда“. И за вас това е момент на особена решителност, за да поддържате живи идеалите, към които се е стремил вашият покровител – Свети Беда Достопочтени, когото възпоминавате утре. Добре дошли на персонала, както и на приятелите – студенти.

С радост и с нови надежди за бъдещето, ще размишляваме накратко над великото събитие на днешната Литургия. В библейските четива е представена в цялото си значение тайната на Исусовото Възнесение. Богатството на тази тайна е изразено чрез две фрази: „Исус им даде последни заповеди“, и след това: „Исус се възнесе и зае Своето място“.

Съгласно Божието Провидение, – тоест съгласно вечния план на Отца, – за Христос настъпва времето да замине. Той трябва да остави Своите Апостоли, – да ги остави с майка Си Мария, но едва след като им е дал Своите заповеди. Апостолите вече имат мисията да действат според поученията, дадени им от Исус, и последните Му заповеди, на свой ред, са верен израз на волята на Отца.

Тези заповеди гласят преди всичко, че Апстолите трябва да очакват Светия Дух – дара на Отца. От самото начало е много ясно, че силата на Апостолите трябва да бъде Светият Дух. Светият Дух е, Който води Църквата по пътя на истината. Евангелието се разпространява чрез Божията мощ, а не чрез средствата на човешката мъдрост и сила.

Освен това, Апостолите са били подготвени да поучават, да възвестяват Благата Вест на целия свят. Трябвало е да кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух. Както Исус, така и те е трябвало да говорят открито за Божието царство и за спасението. Трябвало е да свидетелстват за Христа „до краищата на земята“. Ранната Църква разбира веднага тези заповеди и започва мисионерската си епоха. И всички са знаели, че тази мисионерска епоха няма да приключи, чак докато Самият Исус, Който е отишъл на небето, не се завърне отново.

Словата на Исус стават онова съкровище, което Църквата трябва да съхранява и да възвестява, да размишлява над него и да го живее. В същото време Светият Дух влага в Църквата апостолската харизма, за да се запази непокътната същността му. Чрез словата Си Исус живее в цялата Църква: „Аз съм с вас винаги“. И цялата църковна общност осъзнава нуждата да остане вярна на заповедите на Исус, тоест – на съдържанието на вярата.

Това старание се предава след това от поколение на поколение, чак до наши дни. За него говорих неотдавна на вашите Ректори и казах, че „абсолютният приоритет за днешните семинарии е изучаването на Божието Слово в пълната му чистота и цялост, с всички негови изисквания и с цялата му сила. Силата на Божието Слово е динамичната основа на Втория Ватикански Събор, и Йоан XXIII подчерта това много ясно в деня на откриването му: „Най-голямата грижа на Вселенския Събор е следната: свещеното съдържание на християнската доктрина да бъде по най-ефикасен начин запазено и разпространявано“ (Giovanni XXIII, Allocutio in solemni SS. Concilii inauguratione, 11 ottobre 1962).

И ако семинаристите от това поколение биха искали да се подготвят адекватно, за да приемат наследството и задачите на този Събор, трябва да се основават преди всичко на Божието Слово: „на светото съдържание на християнската вяра“ (Giovanni Paolo II, Allocutio, 3 maggio 1979). Да, скъпи чеда, нашата най-важна задача е тази: да бъдем верни на заповедите на Господа Исуса.

Второто размишление над значението на Възнесението се намира в тази фраза: „Исус зае Своето място“. След като понася унижението на Своите страдания и смърт, Исус заема мястото Си отдясно на Бога – заема Своето място при вечния Си Отец. Но Той влиза в небето като наш Глава, затова, според израза на Лъв Велики (cf. S. Leone Magno, Sermo I de Ascensione Domini), „славата на Главата“ е станала „слава на тялото“. Христос е вече на Своето място за цялата вечност като „първороден от много братя“ (Рим. 8, 29): нашето естество е с Бога чрез Христос. И като Човек, Господ Исус живее навеки и се застъпва за нас пред Отца (ср. Евр. 7, 25). Същевременно, от славния Си трон Христос изпраща на цялата Църква послание на надежда и призив към святост.

Поради заслугите на Христос, поради Неговото застъпничеството пред Отца, ние ставаме способни в Него да постигнем правдата и светостта на живота. Разбира се, Църквата може да преживява трудности, Евангелието може да среща пречки, но тъй като Исус е отдясно на Отца, Църквата никога няма да претърпи поражение. Победата на Христос е и наша победа. Могъществото на прославения Христос, възлюбения Син на небесния Отец, е преизобилно, за да подкрепя всекиго от нас и всички нас в трудностите на нашата отдаденост на Божието царство и във всеотдайността на целибата ни. Ефикасността на Христовото Възнесение засяга всекиго от нас и всички нас в конкретната реалност на ежедневния ни живот. Поради тази тайна, призванието на Църквата е следното: „да очаква в радостна надежда пришествието на нашия Спасител Исус Христос“.

Скъпи чеда, нека ви изпълни тази надежда, която е част от тайната на Исусовото Възнесение. Бъдете дълбоко убедени в победата и триумфа на Христос над греха и над смъртта. Вярвайте, че Христовата мощ е по-голяма от нашата слабост, по-голяма от слабостта на целия свят.

Стремете се да разберете и да споделяте радостта, която е изпитала Мария, когато е узнала, че нейният Син е заел мястото Си при Отца, Когото обича безкрайно. Обновете днес вашата вяра в обещанието на нашия Господ Исус Христос, Който е отишъл да приготви място за нас и Който ще дойде оттам отново, за да ни вземе със Себе Си.

Тази е тайната на Възнесението на нашия Глава. Да помним винаги: „Исус им даде последни заповеди“, и след това: „Исус зае Своето място“. Амин.