13 май- VI Пасхална Неделя

Четива:
Деяния 10, 25-26.34-35.44-48
Псалм 97
1  Йоан 4, 7-10
Йоан 15, 9-17

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 17 август 2005 г.

Псалм 125: Бог е наша радост и наша надежда

Вечерни Молитви – Сряда, III Седмица

1. Слушайки думите на Псалм 125, у нас се поражда впечатлението, че събитието, възпято във втората част на Книгата на Исаия: „новият Изход“, се случва пред очите ни. Това е завръщането на Израил от вавилонския плен в земята на отците му, вследствие едикта на персийския цар Кир от 538 г. пр. Хр. Тогава се повтаря радостното преживяване на първия Изход, когато еврейският народ е бил освободен от египетското робство.

Този Псалм придобива особено значение впоследствие, когато са го пели в дните, когато Израил се е чувствал застрашен и уплашен, когато е бил подложен отново на изпитание. Псалмът всъщност е молитва за завръщане на пленниците от настоящия момент (ср. ст. 4). По този начин става молитва на Божия народ в историческото му пътуване, изпълнено с опасности и изпитания, но винаги готово да се уповава на Бога – Спасител и Изкупител, подкрепа за слабите и потиснатите.

2. Псалмът ни въвежда в една ликуваща атмосфера: всички се усмихват, празнуват поради полученото освобождение, от устата им се леят радостни песни.

Реакцията пред повторно придобитата свобода е двойна. От една страна, езическите народи признават величието на Бога на Израил: „Велико нещо извърши Господ над тях!“ (ст. 2). Спасението на избрания народ става красноречиво доказателство за действеното и могъщо съществуване на Бога, присъстващ и действащ в историята. От друга страна, Божият народ изповядва вярата си в Господа, Който спасява: „Велико нещо извърши Господ над нас“ (ст. 3).

3. След това мислено се връщаме към миналото, преживяно отново с трепетен страх и горчивина. Бихме искали да обърнем внимание на земеделския образ, използван от Псалмиста: „Който е сял със сълзи, ще жъне с радост“ (ст. 5). Поради усилния труд лицето нерядко се набраздява от сълзи: засяването е трудоемко, често има опасност да е безполезно и безуспешно. Но когато настъпи изобилната и радостна жътва, откриваме, че страданието е било плодотворно.

Този стих на Псалма обобщава великия урок за плодовитостта и живота, които страданието може да крие в себе си. Точно това казва Исус в навечерието на Своите страдания и смърт: „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; но ако умре, принася много плод“ (Йоан 12, 24).

4. Така хоризонтът на Псалма се отваря към празничната жътва, символ на радостта, породена от свободата, от мира и от благоденствието, които са плод на Божия благослов. В такъв смисъл тази молитва е песен на надеждата, към която прибягваме във време на изпитание, на страх, на външна заплаха и на вътрешно униние.

Но може да бъде и по-общ призив: да живеем нашите дни и да правим изборите си в атмосферата на вярност. Постоянството в доброто, дори да е неразбирано и неприемано, накрая винаги води до свобода, добри плодове и мир.

Именно това припомня Свети Павел на галатяните: „Който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Като правим добро, да не се обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме“ (Гал. 6, 8-9).

5. Ще завършим с едно размишление на Свети Беда Достопочтени (672/673 – 735) върху Псалм 125, което е коментар на думите, с които Исус възвестява на Своите ученици тъгата, която ги очаква, и заедно с това радостта, в която ще се превърне плачът им (ср. Йоан 16, 20).

Беда напомня, че „плачеха и ридаеха онези, които обичаха Христа, когато Го видяха заловен от враговете, завързан, отведен на съд, осъден, бичуван, осмян, накрая разпнат, пронизан с копие и погребан. Радваха се обаче онези, които обичаха света …, докато осъждаха на смърт Оногова, Който ги смущаваше дори само с вида Си. Учениците тъгуваха поради смъртта на Господа, но когато познаха възкресението Му, тъгата им се обърна в радост. Когато след това видяха чудото на възнесението, с още по-голяма радост хвалеха и благославяха Господа, както свидетелства евангелистът Лука (ср. Лука 24, 53). Но тези думи на Господа са подходящи за всички верни, които през сълзите и риданията на света се стремят да достигнат вечните радости, и които с право плачат и тъгуват сега, защото не могат да видят още Оногова, когото обичат, и защото, докато са в тяло, знаят, че са далеч от отечеството и от царството, макар да са сигурни, че през трудности и борби ще стигнат до наградата. Тъгата им ще се обърне в радост, когато, след като приключи житейската им борба, те получат отплатата на вечния живот, както казва Псалмистът: „Който сее със сълзи, ще жъне с радост“ (Omelie sul Vangelo, 2, 13: Collana di Testi Patristici, XC, Roma 1990, pp. 379-380).