3 май – Св. Св. Филип и Яков, Апостоли (Празник)

Четива:
1 Коринтяни 15, 1-8а
Псалм 18
Йоан 14,  6-14

 

Църквата отбелязва празника на тези Апостоли заедно, защото мощите им са положени на едно място в римската Базилика“ Дванадесетте Апостоли“.

Апостол Филип е роден в началото на I в. сл. Хр. в галилейския град Витсаида. Първоначално е ученик на Свети Йоан Кръстител, а по-късно е един от първите, тръгнали след Исус. Избран е от Него за един от Дванадесетте. Именно той отвежда при своя Учител Натаниил (бъдещия Апостол Вартоломей). На Тайната Вечеря отправя към Исус молба: „Господи, покажи ни Отца и ни стига“, на което Господ отговаря: „Който е видял Мен, видял е Отца“. След слизането на Светия Дух на Петдесятница тръгва да евангелизира различни народи (според преданието, проповядва сред скитите и партите). При имрератор Домициан (81-96) претърпява мъченическа смърт в Хиераполис (Фригия, Мала Азия), като е разпънат с главата надолу на кръст.

Апостол Яков, син на Алфей (наричан „Малки“, за разлика от Свети Апостол Яков Зеведеев – „Големи“), също произхожда от Витсаида в Галилея, и също е последовател на Свети Йоан Кръстител, преди Исус да го призове. В Първото си послание до Коринтяни Свети Павел казва за него, че Исус му се е явил след Възкресението Си в лична среща. На Събора в Йерусалим през 49 г. отправя призив да не се налагат юдейските обичаи на приелите християнството бивши езичници. След мъченическата смърт на Свети Яков Големи през 42 г. и отпътуването на Свети Петър за Антиохия и Рим, Свети Яков Алфеев става Епископ на Йерусалимската Църква. Неговото Послание, адресирано до християните от еврейски произход, живеещи извън Палестина, е включено в Новия Завет на Библията. Апостолът пролива кръвта си през 63 г., по време на юдейско вълнение срещу християните в Йерусалим, подбудено от първосвещеника Ханан.

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на прощад „Свети Петър“ във Ватикана – 6 септември 2006 г.

Продължавайки да разглеждаме фигурите на различни Апостоли, както правим това вече няколко седмици, днес ще се срещнем със Свети Филип. В списъка на Дванадесетте той винаги е поставян на пето място (Мат. 10, 3; Марк. 3, 18; Лука 6, 14; Деян. 1, 13) – тоест, е сред първите. Макар Филип да е с еврейски произход, името му е гръцко, като това на Андрей, и това е малък знак за културна отвореност, който не е за подценяване. Сведенията, които имаме за него, са от Евангелието според Йоан. Той произхожда от същото място, където са родени Петър и Андрей, тоест от Витсаида (ср. Йоан 1, 44), градче, принадлежащо към тетрархията на един от синовете на Ирод Велики – и той на име Филип (ср. Лука 3, 1).

Четвъртото Евангелие разказва, че, след като е бил призован от Исус, Филип ще срещне с Натаниил и ще му каже: „Намерихме Исуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците“ (Йоан 1, 45). Пред твърде скептичния отговор на Натаниил („От Назарет може ли да излезе нещо добро?“), Филип не се предава, а настъпва решително: „Дойди и виж!“ (Йоан 1, 46). С този кратък, но ясен отговор, Филип проявява характеристиките на истински свидетел: не се задоволява да предложи благовестието като теория, а призовава пряко събеседника си, внушавайки му да изпита лично онова, което му се възвестява. Същите два глагола използва и Исус, когато до Него се приближават двамата ученици на Йоан Кръстител и Го питат къде живее. Исус отговаря: „Дойдете и вижте!“ (Йоан 1, 38-39).

Можем да кажем, че Филип се обръща и към нас с тези два глагола, които целят да бъдем убедени лично. Той казва и на нас онова, което е казал на Натаниил: „Дойди и виж!“ Апостолът ни кара да опознаем Исус отблизо. Всъщност приятелството, истинското опознаване на другия, се нуждае от близост, нещо повече – донякъде съществува благодарение на нея. Освен това, не трябва да забравяме, че според написаното от Марко, Исус избира Дванадесетте с главната цел „да бъдат с Него“ (Марк. 3, 14), тоест, да споделят живота Му и да научат директно от Него не само начинът Му на поведение, но най-вече Кой е Той. Защото само така, участвайки в живота Му, те могат да Го опознаят и след това да Го възвестяват. По-късно, в Посланието на Павел до Ефесяни, ще прочетем, че е много важно „да познаем Христа“ (Еф. 4, 20), тоест, не само и не толкова да слушаме Неговите поучения, словата Му, колкото, и най-вече, да Го познаем лично, Неговата човешка и божествена същност, Неговата тайна, красотата Му. Защото Той не е само Учител, а и Приятел, нещо повече – Брат. Как бихме могли да Го опознаем добре, ако сме далеч от Него? Близостта, фамилиарността, свикването с Него ни помагат да открием истинската същност на Исус Христос. Ето: именно това ни напомня апостол Филип. И така ни кани „да дойдем“ и „да видим“, тоест да влезем в контакт на слушане, на отговор и на общение на живот с Исус – ден след ден.

След това той, във връзка с умножаването на хлябовете, получава от Исус конкретен, макар и изненадващ въпрос: къде може да се купи хляб, за да се нахранят онези, които Го следват? (ср. Йоан 6, 5). Тогава Филип отговаря много реалистично: „Няма да им стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко“ (Йоан 6, 7). Тук виждаме конкретността и реализма на Апостола, който умее да преценява трезво всяка ситуация. Знаем обаче как се развиват нещата след това. Знаем, че Исус взема хлябовете и, след като се моли, ги раздава. Така се осъществява умножаването на хлябовете. Но е интересно, че Исус се обръща именно към Филип, за да получи първото идея как да разреши проблема: явен знак, че Филип е бил един от най-близките хора на Исус. В друг момент, много важен за бъдещата история, преди Страданията, някои гърци, намиращи се в Йерусалим за Пасхата, „се приближиха до Филип, … и го молеха: „Господине, искаме да видим Исус“. Филип отива да каже това на Андрей, а след това Андрей и Филип отиват да кажат на Исус“ (Йоан 12, 20-22). Още веднъж имаме указание за особения престиж на Филип в колегията на Апостолите. Особено в този случай той става посредник по молба на някои гърци – вероятно е говорил гръцки  и е могъл да бъде преводач, – пред Исус. Макар да отива при Андрей, другия Апостол с гръцко име, все пак чужденците се обръщат именно към него. Това ни учи да бъдем и ние винаги готови – било да приемаме въпроси и призиви, откъдето и да идват, било да насочваме другите към Господа – единствения, който би могъл да им отговори напълно. Затова е важно да проумеем, че не ние сме главния обект на молитвите на онези, които идват при нас, а Господ. Към Него трябва да насочваме всекиго, който се намира в нужда. Ето: всеки от нас трябва да бъде път, който води към Него.

Има и още един много особен момент, в който на преден план е Филип. По време на Тайната Вечеря, едва Исус е казал, че който е познал Него, познал е Отца (ср. Йоан 14, 7), и Филип доста наивно Му казва: „Господи, покажи ни Отца, и ни стига“ (Йоан 14, 8). Исус му отговаря с благодушно-укорителен тон: „Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, видял е Отца. И как ти казваш: Покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мен? … Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец е в Мен“ (Йоан 14, 9-11). Тези думи са едни от най-възвишените в Евангелието според Йоан. Те изразяват едно истинско и същностно взаимоотношение. В края на Пролога на своето Евангелие, Йоан казва: „Бог никой никога не е видял.  Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ (Йоан 1, 18). И казаното от Евангелиста е повторено и потвърдено от Самия Исус. Но с нов нюанс. Защото, докато Прологът на Йоан говори за обяснение, което Исус прави чрез Своето учение, в отговора Си на Филип говори за Собствената Си личност, като прави да се разбере, че е възможно да бъде разбран не само чрез онова, което казва, а още повече – чрез онова, което е. За да се изразим чрез парадокса на Въплъщението, можем да кажем, че Бог е приел човешко лице – лицето на Исус,  и последицата е, че отсега нататък,  ако наистина искаме да познаем лицето на Бога, ни остава единствено да съзерцаваме лицето на Исус! В Негово лице виждаме наистина кой е Бог и Какъв е Бог!

Евангелистът не ни казва дали Филип е разбрал напълно казаното от Исус. То е сигурно, че е посветил напълно на Него живота си. Според някои по-късни разкази (деяния на Филип, и други), нашият Апостол е евангелизирал първо Гърция, а след това Фригия, където посреща смъртта – в Хиераполис, чрез мъчение, описвано по различен начин: като ръзпъване или убиване с камъни. Бихме искали да завършим нашето размишление, припомняйки целта, към която трябва да се стреми животът ни: да се срещнем с Исус, както се е срещнал с Него Филип, като се стремим да видим в Него Самия Бог, небесния Отец. Ако липсваше това усилие, щяхме да бъдем оставени да гледаме самите нас като в огледало, и щяхме да бъдем все повече сами! Филип обаче ни учи да позволим на Исус да ни завладее, да бъдем с Него, и да каним и другите да споделят незаменимото Му присъствие. И като видят, като намерят Бога, да намерят истинския живот.