25 април – Свети Марко, Евангелист (Празник)

Четива:
1 Петър 5, 5б-14
Псалм 88
Марко 16, 15-20

 

Йоан, наречен Марко, е роден в еврейско семейство ок. 20 г. сл. Хр. и живее с майка си Мария в Йерусалим. Съвсем млад става последовател на Исус и е близо до Него в Гетсиманската градина по време на арестуването Му (Марк. 1, 51-52). Братовчед на Свети Варнава, той се запознава в Антиохия с Апостол Павел и го придружава по време на едно от мисионерските му пътувания. Близък е на Свети Петър, от когото получава кръщението и който го взема със себе си в Рим. В столицата на империята Марко е отново близо до Апостол Павел и споделя трудностите му. Там написва и своето Евангелие, включено в Новия Завет на Библията. След мъченическата смърт на Свети Петър Марко заминава за Египет, където основава християнска общност в Александрия и става неин пръв Епископ. Там пролива кръвта си за вярата, убит от градската тълпа по време на едно нейно надигане срещу християните.

Четиво от Римския Бревиарий за Празника на Свети Евангелист Марко

Из Трактата „Срещу ересите“ на Свети Ириней Лионски, Епископ

(Кн. I, 10, 1-3; Patrologia Graeca 7, 550-554)

Църквата, разпространена по целия свят, чак до краищата на земята, е получила от апостолите и от техните ученици вярата в единствения Бог, всемогъщия Отец, Който създаде небето, земята, морето и всичко, което се намира в тях (ср. Деян. 4, 24). Църквата е приела вярата в единствения Исус Христос, Сина Божи, въплътил се за наше спасение. Повярвала е в Светия Дух, Който чрез пророците разкри Божия план за спасението: тоест идването на Христос, нашия Господ, раждането Му от Девица, страданията Му и възкресението Му от мъртвите, възнесението Му с Тяло на небето и окончателното Му пришествие в славата на Отца. Тогава ще дойде, за да „съедини всичко“ (Еф. 1, 10) и да възкреси всеки човек, та пред Исус Христос, нашия Господ и Бог, Спасител и Цар, според благоволението на низримия Отец, „да преклони колене всичко небесно, земно и подземно и всеки език да Го прослави“ (Фил. 2, 10), и Той да произнесе над всички неотменимата Си присъда.

Получила, както казах, това послание и тази вяра, Църквата ги пази с вечна грижа, единна, като че живее в един дом, макар да е разсеяна навсякъде. Привързана е към тях единодушно, като че има само една душа и само едно сърце. Възвестява ги, учи хората на тях, предава ги едногласно, като че има само една уста.

Защото, макар в света езиците да са различни, само една и непроменима е силата на Преданието. Затова Църквите, основани в Германия, не вярват и не предават различно учение от онези, които са в Испания или в келтските земи, в Изтока или в Египет, в Либия или в центъра на света. Както слънцето, Божие създание, е само едно за цялата вселена, така и проповядването на вярата блести навсякъде и озарява всички хора, които желаят да достигнат до познанието на истината. Също и сред онези,  които са начело на Църквите, никой не възвестява учение, различно от това, защото никой не е по-горе от своя Учител.

И великият оратор, и неумеещият да говори добре – всички поучават в една и съща истина. Никой не отнема от съдържанието на Преданието. Една и само една е варата. Затова нито красноречивият може да я обогати, нито неумелият в говоренето – да я направи по-бедна.