12 април – СВЕТЪЛ ЧЕТВЪРТЪК

Четива:
Деяния 3, 11-26
Псалм 8
Лука 24, 35-48

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 15 април 2009 г.

Пасхалното Осмодневие

Скъпи братя и сестри,

Нашата поредна Генерална Аудиенция днес е изпълнена с духовна радост – онази радост, която никое страдание или наказание не могат да заличат, защото тя е радост, произтичаща от сигурността, че със Смъртта и възкресението Си Христос окончателно е възтържествувал над злото и смъртта. „Христос възкръсна! Алелуя!“ – пее празнуващата Църква. И тази празнична атмосфера, тези типични за Пасхата чувства, продължават не само през тази седмица – Пасхалното Осмодневие, – а обхващат петдесет дни, чак до Петдесятница. Нещо повече: можем да кажем, че Пасхалната тайна обхваща цялото ни съществуване.

В това литургично време ни се предлагат много библейски текстове и възможности за размисъл, за да заличим познанието си за значението и ценността на Пасхата. „Via crucis“ („Кръстният път“), извървян от нас заедно с Исус до Калвария (Голгота) през Светото Тридневие, преживявайки болезнените Му страдания, в тържествената Пасха стана утешителен „Via lucis“ („Път на светлината“). Поради възкресението можем да кажем, че целият този път на страданието е пътуване в светлина и духовно възраждане, във вътрешен мир и сигурна  надежда. След плача и смущението на Велики Петък, последвани от изпълненото със скръб мълчание на Велика Събота, на разсъмване, „в първия ден след събота“ отеква мощно възвестяването на Живота, победил смъртта: „Dux vitae mortuus/ regnat vivus“ – Господ на живота бе умрял, но сега жив тържествува! Потресаващата мощ на възкресението е така значима, че Църквата не престава да я възвестява, повтаряйки спомена за нея всяка неделя. Затова всяка неделя е „ден на Господа“, седмична Пасха за Божия народ. За да подчертаят тази тайна на спасението, с която е изпълнен всекидневния ни живот, нашите източни братя наричат на руски език неделята „ден на възкресението“ (воскресение).

Затова е фундаментално за нашата вяра и за християнското ни свидетелство да възвестяваме възкресението на Исус от Назарет като реално, историческо събитие, потвърдено от много, все достойни за доверие свидетели. Правим това решително, защото и в наши дни не липсват такива, които се стремят да отрекат историчността му, свеждайки евангелския разказ до един мит, до някакво „визионерство“ на Апостолите, възраждайки и защитавайки стари и вече изчерпани теории като нови и научни. Разбира се, за Исус възкресението не е било просто завръщане към предишния живот, както е станало в случая с Лазар. Възкресението Му се осъществява в друго измерение, то е преминаване към измерението на един изцяло нов живот, който интересува и нас, засяга цялото човешко семейство, историята и вселената. Това събитие, въвело ново измерение на живота, което е отваряне на този наш свят към вечния живот, променя съществуването на неговите очевидци, както показват евангелските разкази и другите новозаветни писания. Това е вест, която цели поколения мъже и жени са слушали с вяра през вековете и са свидетелствали нерядко и с кръвта си, знаейки, че именно така навлизат в това ново измерение на живота. И тази година по време на Пасхата по всяко кътче на земята отеква непроменена и винаги нова тази Блага Вест: че Исус, умрял на кръста, възкръсна и живее прославен. Защото Той победи могъществото на смъртта и доведе човешкото същество до ново живително общение с Бога и в Бога. Тази е победата на Пасхата, нашето спасение! Затова можем да пеем със Свети Августин: „Възкресението Христово е нашата надежда, защото ни въвежда в едно ново бъдеще“.

Вярно е това: Възкресението на Исус е основа на нашата сигурна надежда и озарява цялото ни земно съществуване, включително човешката загадка на страданието и смъртта. Вярата в разпнатия и възкръснал Христос е в сърцето на цялото евангелско послание, в центъра на нашето „Credo“ („Вярвам“). Много важен израз на тази основа на „Credo“ можем да намерим в един известен пасаж на Свети Павел, съдържащ се в Първото послание до Коринтяни (15, 38), където, за да отговори на някои от общността в Коринт, които по парадоксален начин възвестявали възкресението на Исус, но са отричали това на мъртвите – нашата надежда, – Апостолът предава вярно онова, което той, Павел, е получил от първата апостолска общност относно смъртта и възкресението на Господа.

Той започва с едно безапелационно твърдение: „Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите. Чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви го благовестил, освен ако не сте напразно повярвали!“ (1 Кор. 15, 1-2). И веднага добавя, че е предал онова, което е получил. След това следва откъсът, който чухме в началото на тази наша среща. Свети Павел представя преди всичко смъртта на Исус и поставя в толкова кратък текст две възвестявания на новината, че „Христос умря“. Първото от тях е: „Умря за нашите грехове“; второто: „според Писанията“ (ст. 3). Изразът „според Писанията“ свързва събитието на смъртта на Господа с историята на старозаветния съюз на Бога с Неговия народ и ни помага да разберем, че смъртта на Божия Син принадлежи на хода на историята на спасението; нещо повече – помага ни да разберем, че от нея тази история получава своята логика и истинско значение. до този момент смъртта на Христа остава сякаш загадка, чийто изход изглежда несигурен. В пасхалната тайна се осъществяват словата на Писанието, тоест, тази смърт, станала „според Писанията“, е събитие, съдържащо един logos, една логика: смъртта на Христос свидетелства, че Божието Слово е станало без остатък „плът“, човешка „история“. Как и защо е станало това, разбираме от друго нещо, което казва Свети Павел: Христос умря „за греховете ни“. С тези думи текстът му явно се позовава на пророчеството на Исаия, съдържащо се в Четвъртата Песен на Божия Слуга (ср. Ис. 53, 12). Божият Слуга, – казва Песента, – „предаде душата Си на смърт“, „понесе върху Си греха на мнозина“ и като „стана ходатай за престъпниците“, можа да донесе дара на помирението на хората помежду им и на хората с Бога. затова Неговата смърт  слага край на смъртта. Пътят на Кръста води съм Възкресението.

В следващите стихове Апостолът се спира на Възкресението Господне. Той казва, че Христос „възкръсна на третия ден според Писанията“. Отново „според Писанията!“ Немалко екзегети виждат в израза „възкръсна на третия ден според Писанията“ ясно позоваване на онова, което четем в Псалм 16 (15), където Псалмистът възвестява: „Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление“ (ст. 10). Това е един от текстовете на Стария Завет, цитирани често в ранното християнство, за да се подчертае месианският характер на Исус. Тъй като според юдейското тълкувание тлението започва след третия ден, словото на Писанието се изпълва в Исус, Който възкръсва на третия ден, тоест, преди да започне тлението. Свети Павел, предавайки вярно учението на Апостолите, подчертава, че победата на Христос над смъртта става чрез съзидателната мощ на Божието Слово. Тази божествена мощ носи надежда и радост: и това е в края на краищата освобождаващото съдържание на пасхалното откровение. В Пасхата Бог разкрива Себе Си и силата на троичната любов, която унищожава гибелните сили на злото и на смъртта.

Скъпи братя и сестри, да се оставим да бъдем озарени от блясъка на възкръсналия Господ. Да Го приемем с вяра и да приемем изцяло Неговото Евангелие, както са сторили това главните свидетели на възкресението Му; както ще стори след няколко години и Свети Павел, който среща по свръхестествен начин божествения Учител по пътя за Дамаск. Не можем да задържаме само за нас вестта за тази Истина, която променя живота на всички. И със смирено доверие се молим: „Исусе, Който, възкръсвайки от мъртвите, предизвести нашето възкресение, ние вярваме в Тебе!“ Бих искал да завърша с възклицанието, което обичаше да повтаря Силван от Света гора: „Радвай се, душо моя. Винаги е Пасха, защото възкръсналият Христос е нашето възкресение!“ Нека Дева Мария ни помага да поддържаме в нас и около нас атмосферата на пасхалната радост, за да бъдем свидетели на Божията любов във всяка ситуация на нашето съществуване. Още веднъж Честита Пасха на всички вас!