10 април – СВЕТЪЛ ВТОРНИК

Четива:
Деяния 2, 36-41
Псалм 32
Йоан 20, 11-18

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 11 април 2007 г.

Значението на Пасхата

Скъпи братя и сестри!

Днес, след тържественото честване на Пасхата, сме събрани пак на обичайната ни среща в сряда, и моето желание е преди всичко да отправя отново към всекиго от вас най-сърдечни поздрави. Благодаря ви за така многобройното ви присъствие, благодаря на Господ и за хубавото слънце, което ни дава днес. На Пасхалното Бдение прозвуча тази вест: „Господ наистина възкръсна, алелуя!“ И сега Той ни говори: „Не ще умра – казва, – а ще живея!“ На грешниците казва: „Приемете изкуплението на греховете ви. Защото Аз съм вашето изкупление“. На всички, накрая, повтаря: „Аз съм Пасхата на спасението, Агнецът, заклан за вас. Аз съм откупът за вас, Аз съм вашият живот, Аз съв вашето възкресение, Аз съм вашата светлина, Аз съм вашият Цар. Аз ще ви покажа Отца“. С тези изрази един автор от II век, Мелитон от Сарди, предава реалистично словата и мислите на Възкръсналия (Sulla Pasqua, 102-103).

В тези дни Литургията възпоминава различните срещи, които Исус има след Своето възкресение: с Мария Магдалина и другите жени, отишли на гроба рано сутринта на другия ден след съботата; с неповярвалите Апостоли, събрани в Горницата; с Тома и другите ученици. Тези различни Негови явявания са покана за нас да задълбочаваме основното послание на Пасхата; стимулират ни да извървим и ние духовния път на онези, които са срещнали Христос и са Го познали в първите дни след пасхалните събития. Евангелистът Йоан разказва, че Петър и той самият, едва чули вестта, донесена от Мария Магдалина, се втурват, надпреварвайки се, към гроба (ср. Йоан 20, 3 сл.). Отците на Църквата виждат в тяхното бързане към празния гроб призив към единствено приемливата надпревара за вярващите: надпреварата в търсенето на Христа. А какво да кажем за Мария Магдалина? Плачейки, тя остава край празния гроб с единственото желание да разбере къде са отнесли нейния Учител. Намира Го и Го разпознава, когато отива при Него, повикана по име (ср. Йоан 20, 11-18). И ние, ако търсим Господа с искрен и непритворен дух, ще Го срещнем; нещо повече – Той Самият ще дойде при нас; ще позволи да Го познаем, ще ни повика по име – тоест, ще ни позволи да навлезем в дълбините на Неговата любов.

А днес, в срядата на Пасхалното Осмодневие, Литургията ни кара да размислим върху една друга, особена среща на Възкръсналия – срещата Му с двамата ученици от Емаус (ср. Лука 24, 13-35). Докато те, безутешни поради смъртта на техния Учител, се завръщат вкъщи, Господ става техен спътник, без те да Го разпознаят. Словата Му, с които разяснява Писанията, говорещи за Него, карат да запламтят сърцата на двамата ученици, и когато стигат до края на пътуването си, те Го молят да остане с тях. Накрая, когато Той „взема хляб, благославя го, преломява го и им го дава“ (ст. 30), очите им се отварят. Но в същия миг Исус изчезва от погледа им. Разпознават Го именно когато Той изчезва. Коментирайки този евангелски епизод, свети Августин отбелязва: „Исус преломява хляба и те го разпознават. Затова нека никога вече не казваме, че не познаваме Христос! Ако вярваме, Го познаваме! Нещо повече – ако вярваме, Го имаме! Те са имали Христос на своята трапеза; ние Го имаме в душите си! И завършва: „Да имаме Христос в сърцата си е много повече, отколкото да Го имаме в дома си. Защото нашето сърце е не и по-близко, отколкото домът ни“ (Discorso 232, VII, 7).

В пролога на Деяния на Апостолите Свети Лука казва, че възкръсналият Господ „представи Себе Си (на Апостолите), след Своето Страдание, с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни“ (1, 3). Трябва да разберем добре следното: когато свещеният автор казва, че „представи Себе Си жив“, не иска да каже, че Исус се е върнал назад, към предишния живот, като Лазар. Пасхата, която честваме, отбелязва свети Бернард, означава „преминаване“, а не „завръщане“, защото Исус не се е върнал към предишното състояние, а е „прекосил границата на едно по-славно състояние“, ново и окончателно. Затова, добавя той, „сега Христос наистина е преминал към нов живот“ (ср. Discorso sulla Pasqua).

На Мария Магдалина Господ бе казал: „Не се докосвай до Мен, защото още не съм се възнесъл при Отца Си“ (Йоан 20, 17). Този израз ни изненадва, особено когато го сравним със случилото се с невярващия Тома. Там, в Горницата, Самият Възкръснал предоставя ръцете и реброто Си на Апостола, за да ги докосне и така да се увери, че е именно Той (ср. Йоан 20, 27). Тези два епизода всъщност не си противоречат. Напротив, единият помага за разбирането на другия. Мария Магдалина е желала да види Учителя си както преди, смятайки Кръста за драматичен спомен, който трябва да бъде забравен. Но отношението към Възкръсналия вече не може да бъде единствено по човешки. За да Го срещнем, не бива да се връщаме назад, а да изградим по нов начин взаимоотношения с Него: трябва да вървим напред! Именно това подчертава свети Бернард: Исус „ни кани към този нов живот, към това преминаване … Няма да видим Христос, ако се обръщаме назад“ (Discorso sulla Pasqua). Именно това е станало с Тома. Исус му показва раните Си, не за да забрави Тома за Кръста, а за да стане той за него незабравим за вбъдеще.

Към бъдещето трябва да бъде насочен погледът ни. Задача на ученика е да свидетелства за смъртта и възкресението на своя Учител и за Неговия нов живот. Затова Исус приканва невярващия Си приятел „да Го докосне“: защото желае да го направи пряк свидетел на Своето възкресение. Скъпи братя и сестри, и ние като Мария Магдалина, Тома и другите апостоли, сме призвани да бъдем свидетели на смъртта и възкресението на Христос. Не можем да запазим само за нас тази велика новина. Трябва да я отнесем на целия свят: „Видяхме Господа!“ (Йоан 20, 25). Нека Дева Мария ни помага да вкусим напълно пасхалната радост, та, подкрепени от силата на Светия Дух, да станем способни да я разпространяваме на свой ред там, където живеем и действаме. Още веднъж – Честита Пасха на всички вас!