3 април – ВЕЛИК ВТОРНИК

Четива:
Исаия 49, 1-6
Псалм 70
Йоан 13, 21-33.36-38

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – Велика Сряда, 4 април 2007 г.

Светият Тридуум (Тридневие)

Скъпи братя и сестри,

Наближаваме края на нашето великопостно пътуване, започнало на Пепеляна Сряда. Днешната литургия на Велика Сряда ни въвежда в драматичната атмосфера на предстоящите дни, проникната от спомена за Страданията и смъртта на Христос. В днешната литургия евангелистът Матей ни предлага да размислим над краткия диалог, проведен в Горницата между Исус и Юда. „Рави, да не съм аз?“ – пита предателят своя божествен Учител, Който е предсказал: „Истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде“. Отговорът на Господа е лапидарен: „Ти каза“ (ср. Мат. 26, 14-25). От своя страна, Свети Йоан завършва разказа за предателството на Юда с кратка, но многозначителна фраза: „Беше нощ“ (Йоан 13, 30). Когато предателят напуска Горницата, мракът в сърцето му се сгъстява – това е вътрешната му нощ. Расте и смущението в душите на другите ученици – те също вървят към нощта, докато мракът на изоставянето и на омразата се спуска над Сина Човечески, готвещ се да извърши Своята кръстна жертва. Онова, което ще възпоминаваме през следващите дни, е върховният сблъсък между светлината и мрака, между Живота и Смъртта. Трябва и ние да навлезем в тази атмосфера, със съзнанието за нашата „нощ“, за нашите вини и за нашите отговорности, ако желаем да преживеем с духовна полза тази Пасхална Тайна, ако искаме да стигнем до светлината в сърцата ни чрез тази Тайна, която е центърът на нашата вяра.

Начало на Пасхалния Тридуум (Тридневие) е Велики Четвъртък, утрешният ден. По време на Хризмалната Литургия,на  която можем да гледаме като на прелюдия към Светия Тридуум, епархийният Пастир и неговите най-близки сътрудници – презвитерите, в присъствието на Божия Народ, обновяват обещанията, дадени от тях в деня на свещеническото им ръкополагане. Година след година това е момент на силно църковно общение, което подчертава дара на служебното свещенство, оставен от Христос на Неговата Църква в навечерието на кръстната Му смърт. За всеки свещеник това е вълнуващ момент в бдението на Страданията, в които Господ ни е дал Себе Си, дал ни е тайнството Евхаристия, дал ни е Свещенството. Това е ден, който докосва сърцата на всички нас. След това биват благословени Маслата, нужни при отслужването на Тайнствата: Маслата на Катехумените, Маслото на Болните и Светата Хризма. Навлизайки в Пасхалния Тридуум, вечерта християнската общност се събира отново на литургията in Cena Domini (на Господнята Вечеря), която пресъздава Тайната Вечеря. В Горницата Изкупителят желае да представи чрез Тайнството на хляба и виното, променени в Неговото Тяло и Неговата Кръв, жертвата на Своя живот. По този начин Той антиципира смъртта Си, дарява свободно живота Си, прави от Себе Си най-големия дар за човечеството. С умиването на нозете се повтаря жестът, с който Той, като бе обикнал Своите, ги бе обикнал докрай (ср. Йоан 13, 1) и остави на учениците Си като техен отличителен белег този акт на смирението, на любовта чак до смърт. След Литургията in Cena Domini Църквата приканва верните да останат в обожание на Пресветото Тайнство, преживявайки агонията на Исус в Гетсиманската градина. Виждаме как учениците заспиват, изоставяйки Господа сам. И днес ние често спим – ние, Неговите ученици. В тази свята нощ искаме да бдим в Гетсиманската градина, не искаме да оставяме Господа сам в този час. Така ще можем по-добре да разберем тайната на Велики Четвъртък, включваща тройния върховен дар на служебното свещенство, на Евхаристията и на новата Заповед за любовта (agape).

Велики Петък, възпоминаващ събитията, които започват с осъждането на смърт и завършват с разпъването на Христос, е ден на покаяние, на пост и молитва, на участие в Страданията Господни. В определения час християнското събрание преживява с помощта на Божието Слово и на литургичните действия, историята на човешката невярност към Божия план, която за съжаление довежда до всичко това, и слуша отново вълнуващия разказ за болезнените Страдания на Господа. След това отправя към небесния Отец дълга „молитва на верните“, която включва всички нужди на Църквата и на света. След това Общността се прекланя пред Кръста и докосва до Евхаристията, приемайки Светото Причастие, запазено от Литургията in Cena Domini от предишния ден. Коментирайки Велики Петък, Свети Йоан Златоуст отбелязва: „Някога кръстът означаваше унижение, а днес е достоен за почит. Преди бе символ на осъждане, а днес е надежда за спасение. Той стана наистина извор на неизчерпаеми блага. Освободи ни от грешката, озари нашия мрак, помири ни с Бога, от врагове ни направи Негови чеда, от чужди ни направи Негови близки. Този кръст е унищожение на враждата, извор на мира, хранилище на нашето съкровище“ (De cruce et latrone I, 1, 4). За да преживеем по-дълбоко Страданията на Изкупителя, християнската традиция дава живот на многобройни прояви на народното благочестие, сред които са прочутите процесии на Велики Петък, с техните богати на смисъл обреди, които се провеждат всяка година. Но има и едно благочестиво упражнение – това на „Via Crucis“ („Кръстния Път“), което през цялата година ни дава възможност да впишем все по-дълбоко в духа си тайната на Кръста, да вървим с Христос по този път и така вътрешно да се уподобяваме на Него. Можем да кажем, че „Via Crucis“ ни възпитава – ако мога да използвам един израз на Свети Лъв Велики – „да гледаме с очите на сърцето си разпнатия Исус, така че да познаем в Неговата плът нашата собствена плът“ (Disc. 15 sulla passione del Signore). Именно в това се състои истинската мъдрост на християнина, на която искаме да се научим, следвайки „Via Crucis“ на Вилики Петък в Колизея.

Светата Събота е дом, в който литургията мълчи – ден на голямо мълчание, когато християните са призвани да пазят дълбока вътрешна съсредоточеност, често трудна за спазване в това наше време, за да се подготвят по-добре за Пасхалното Бдение. В много общности се организират дни на размисъл и срещи за мариина молитва, за да се обединят членовете им с Майката на Изкупителя, която очаква с трепетно упование възкресението на разпнатия си Син. Накрая, на Пасхалното Бдение булото на тъгата, обгърнало Църквата поради смъртта и погребението на Господа, ще бъде разкъсано от победния вик: Христос възкръсна и разгроми завинаги смъртта! Тогава ще можем наистина да разберем тайната на Кръста, „как Бог твори дори невъзможни чудеса – пише един древен автор, – за да се разбере, че само Той може да направи всичко, което пожелае. От Неговата смърт е нашият живот, от Неговите рани е нашето изцеление, от Неговото падение е нашето възкресение, от Неговото слизане надолу е нашето въздигане“ (Anonimo Quartodecimano). Движени от най-чиста вяра, в сърцето на Пасхалното Бдение ще приемем новопокръстените и ще обновим обещанията на нашето Кръщение. Така ще почувстваме, че Църквата е винаги жива, че винаги се подмладява, че е винаги красива и свята. Защото се опира на Христос, Който, възкръснал, повече не умира.

Скъпи братя и сестри, Тайната, която Пасхалният Тридуум ни помага да изживеем, не е само спомен за нещо отминало. Тя е актуална действителност: Христос и днес побеждава със Своята любов греха и смъртта. Злото, във всички свои форми, няма последната дума. Финалният триумф е на Христос, на истината и на любовта! Ако сме готови да страдаме и да умрем с Него, ще ни напомни Свети Павел по време на Пасхалното Бдение, Ниговият живот ще стане наш живот (ср. Рим. 6, 9). Върху тази увереност почива и се изгражда нашето християнско съществуване. Призовавайки застъпничеството на Пресвета Мария, която последва Исус по пътя на Страданието и на Кръста и Го прие в обятията си след снемането Му от него, пожелавам на всички вас да участвате благочестиво в Пасхалния Тридуум, за да вкусите радостта на Пасхата заедно с всички ваши близки.