РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 6. СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР I, Папа и Мъченик

Шестият Папа – Свети Александър I, е роден ок. 80 г. Произхожда от благородно семейство от римския квартал Caput Tauri; баща му също носи името Александър . След мъченическата смърт на Свети Еварист, ок. 105/106 г. е избран за негов приемник на римската катедра от намиращи се в столицата Епископи по препоръка на местния клир. Той е първият Папа, избран, а не посочен от своя предшественик.  В момента на избора си е много млад – не е навършил още 30 години, но ръководи Църквата с мъдрост и упование в Бога. Прави някои въведения в отслужването на Евхаристията (канона „Qui pridie“); с неговия понтификат се свързва установяването на практиката да се благославят християнските домове с вода и сол за предпазване от злото.

Папа Александър I стои начело на Църквата в период на изключително могъщество на Римската империя. Победата на император Траян (98-117) във войната с даките и завоеванията му в Месопотамия водят до най-голямото териториално разширение в нейната история. Военните успехи са съпътствани и от бурно развитие във всички области на живота. Сред многото основани от Траян градове е и Никополис ад Иструм в провинция Долна Мизия (дн. при с. Никюп, Великотърновско), построен в чест на победата над даките, който през 1648 г. ще даде името на нашата Никополска Епархия.

Никополис ад Иструм - град, основан от император Траян

За християните обаче времената са трудни – на тях се гледа с подозрение като отрицатели на официалния държавен култ към римските божества (свидетелство за това е известната кореспонденция от 112 г. между писателя и учен Плиний Млади, тогава управител на провинция Витиния в Мала Азия, и император Траян). Тази подозрителност често прераства в спорадични гонения: ок. 107 г. в Рим е хвърлен на лъвовете свети Игнатий, Епископ на Антиохия, който, воден към столицат, за да претърпи смърт, пише до Римската Църква с молба да не се старае да го освободи, за да увенчае живота си с мъченически венец. Жертва на едно от тези гонения е и Папа Александър I. Той е обезглавен заради вярата си в Христа ок. 115/116 г. Един късен (от VI в.) разказ за мъченичеството му (т. нар. Passio) говори за осъждането му от римския магистрат Аврелиан и за погребението му край Via Nomentana (Номентанската улица, една от главните пътни артерии на древен Рим).

През 1855 г. на мястото, където според преданието е бил погребан Александър I, e открита гробница на трима мъченици: Александър (според някои учени той е едноименният Папа), презвитер Евентул и дякон Теодул. През 834 г. мощите на Свети Александър I са пренесени в баварския град Фрайзинг (Германия). Църквата почита паметта му на 3 май – денят на мъченическата му смърт.