18 март – IV Неделя („Laetare“ – „Радвайте се“) на Великия Пост

Четива:
2 Паралипоменон 36, 14-16.19-23
Псалм 136
Ефесяни 2, 4-10
Йоан 3, 14-21

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 25 май 2011 г.

Човекът в молитва (4)

Нощната борба и срещата с Бога (Бит. 32, 23-33)

Скъпи братя и сестри,

Днес бих искал заедно с вас да размишлявамe над текста от Книгата Битие, в който е разказан един твърде особен епизод от историята на Патриарха Яков. Този епизод не е лесен за обяснение, но е важен за живота ни във вярата и в молитвата. Става дума за борбата му с Бога при брода на Явок, за която слушахме в днешното четиво.

Както си спомняте, Яков измъква от своя брат – близнак първородството в замяна на паница леща, след което си спечелва с измама благослова на престарелия си баща Исаак, възползвайки се от неговата слепота. После бяга от гнева на Исав и намира убежище при един роднина – Лаван. Там се жени, забогатява и накрая поема обратно към родната си земя, готов да се срещне с брат си, като взема предварително предпазни мерки. Но когато всичко е вече готово за срещата, след като нарежда на всички, които са с него, да преминат през брода на потока, който бележи границата на територията на Исав, Яков, останал сам, внезапно е нападнат от един непознат, с когото се бори през цялата нощ. Именно тази борба „един на един“, разказът за която намираме в глава 32 на Книгата Битие, му помага да познае по особен начин Бога.

Нощта е благоприятно време за скрити действия, следователно – най-доброто време за Яков да навлезе в земята на брат си, без да бъде видян; дори би могъл да изненада и плени Исав. Но вместо това сам той е изненадан от неочаквано нападение, за което не е подготвен. Той е използвал хитростта си, за да се опита да се измъкне от опасната ситуация, мислел си е, че е съумял да постави всичко под свой контрол. Но изведнъж му се налага да започне тайнствена борба, която го заварва сам, без възможност да организира подобаваща защита. Така че през нощта Патриархът Яков се бори с Някого. Текстът не уточнява кой е нападателят; той използва еврейски термин, означаващ „един човек“ в най-общия смисъл на думата: „някой“, „някакъв“. Става дума, следователно, за твърде широка, неопределена дефиниция, която съзнателно оставя нападателя в неизвестност. Тъмно е и Яков не успява да види добре своя противник. И за читателя, за нас, той остава неизвестен. Някой се бори с Патриарха – това е единственото сигурно нещо, което ни съобщава разказвачът. Едва накрая, когато борбата е вече приключила и Този „Някой“ е изчезнал, едва тогава Яков ще Го назове и ще може да каже, че се е борил с Бога.

Тъй като случилото се става в тъмнина, трудно е да се разбере не само кой е нападателят на Яков, а и как е протекла борбата. Когато четем откъса, не ни е лесно да разберем кой от двамата противници надделява. Използваните глаголи често нямат конкретен подлог, а действията протичат по твърде неопределен начин, затова когато започваме да мислим, че някой от двамата започва да надделява, следващото действие веднага разваля това впечатление и представя другия като побеждаващ. В началото Яков изглежда по-силен, а противникът му, казва текстът, „видя, че не го надвива“ (ст. 26). Обаче поразява Яков в бедрената става и с това предизвиква увреждането й. В този момент бихме могли да си помислим, че Яков трябва да отстъпи, но Другият е, Който иска от него да Го пусне да си отиде. Патриархът отговаря, като поставя условие: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш“ (ст. 27). Онзи, който с измама лишава брат си от първородството, сега има претенции към Непознатия, в Когото явно започва да долавя нещо божествено, без все още да успее да Го познае истински.

Съперникът, Който изглежда хванат, и следователно – победен от Яков, вместо да отстъпи пред искането на Патриарха, го пита за името му: „Как се казваш?“ И Патриархът отговаря: „Яков“ (ст. 28). Тук борбата търпи изключително важен обрат. Защото да се узнае името на някого означава да се придобие в определен смисъл власт над личността му. Защото според библейското схващане, името съдържа най-съкровената същност на индивида, разкрива неговата тайна и участ. Да се знае името означава да се познава истината за другия, а това значи и да се доминира над него. Затова, когато, по искане на Непознатия, Яков Му разкрива своето име и с това се поставя в ръцете на своя противник, това е форма на капитулация, на тотално предаване себе си на другия.

Но чрез този акт на предаване Яков по парадоксален начин става победител, защото получава ново име от своя съперник, заедно с признание за победата му. Той му казва: „Няма да се казваш вече Яков, а Израил, защото ти се бори с Бога и с човеците и победи“ (ст. 29). „Яков“ е име, напомнящо за проблематичното раждане на Патриарха. На еврейски то звучи близко до думата за „пета“ и връща читателя към момента на раждането на Яков, когато, излизайки от майчината си утроба, той се е държал за петата на брат си – близнак (ср. Бит. 25, 26) – нещо, което като че предсказва вредите, които ще нанесе на брат си в зряла възраст. Но името Яков напомня също глагола „мамя, изигравам някого“. И ето че сега, по време на борбата, Патриархът открива на противника си като жест на предаване и капитулация своята действителност на хитрец, на измамник. Но Другият, Който е Бог, преобразява тази негативна действителност в позитивна: Яков – измамникът става Израил. Дава му се ново име, което означава нова идентичност. Но и тук разказът запазва своята преднамерена двусмисленост, защото най-вероятното значение на името Израил е: „Бог е силен, Бог побеждава“.

Следователно, Яков надделява, побеждава – самият му противник потвърждава това. Но неговата нова идентичност, получена от същия противник, утвърждава и засвидетелства Божията победа. И когато Яков на свой ред ще поиска да узнае името на своя противник, Той ще откаже да му го съобщи, а ще се разкрие чрез един недвусмислен жест: като му дава благослов. Този благослов, който Патриархът иска още от началото на борбата, му се дава едва сега. И това не е вече благослов, спечелен с измама, а му е даден безкористно от Бога. И Яков, който го получава сам, без нечие покровителство, без хитрости и машинации, се признава за безпомощен, приема да се предаде и изповядва истината за себе си. Така в края на борбата, получил благослова, Патриархът ще може най-сетне да познае Другия – благославящия Бог. „Наистина, – казва, – видях Бога лице в лице, и се запази животът ми“ (ст. 31). И може вече да премине брода, като носи ново име, но  „победен“ от Бога и белязан завинаги – окуцял от получената рана.

Обясненията, които библейската екзегеза може да даде на този текст, са многобройни. В частност, учените откриват в него литературни похвати и компоненти от различен характер, както и отгласи от някакво народно предание. Но когато тези елементи биват обработени от свещените автори и включени в библейския разказ, те променят значението си и текстът придобива по-широки измерения. По този начин епизодът с борбата при Явок за вярващите става парадигматичен текст, в който народът на Израил говори за своето начало и описва белезите на едно особено отношение между Бога и човека. Затова, както се казва и в Катехизиса на Католическата Църква, „духовното Предание на Църквата е запазило от този разказ символа на молитвата като битка на вярата и победа на постоянството“ (n. 2573). Библейският текст ни говори за дългата нощ на търсенето на Бога, на борбата за научаване на името Му и за съзиране на лицето Му. Това е нощта на молитвата, която с упоритост и настойчивост иска от Бога благослов и ново име – нова действителност.

Нощта на Яков при брода на Явок става по този начин за вярващия отправна точка за разбиране на връзката с Бога, която намира най-висш израз в молитвата. Молитвата изисква упование, близост, символизирани от това „лице в лице“  не с един Бог, Който е враг, противник, а с благославящия Господ, Който остава винаги тайнствен и се показва като недостижим. И ако обект на желанието е връзката с Бога, Неговия благослов и любовта Му, тогава борбата може да достигне своя връх единствено в даряването себе си на Бога, в признанието на собствената слабост, която побеждава, когато накрая се предаде изцяло в милостивите ръце на Бога.

Скъпи братя и сестри, целият наш живот е като тази дълга нощ на борба и молитва, преминава в желанието и търсенето на Божия благослов, който не може да бъде изтръгнат насила или спечелен, ако разчитаме на нашите собствени сили, а трябва да бъде получен със смирение от Бога като безкористен дар, който ни позволява накрая да познаем лицето на Господа. И когато това стане, цялата ни действителност се променя и ние получаваме ново име и Божия благослов. Нещо повече: Яков, който получава ново име, става Израил. Той дава ново име и на мястото, където се е борил с Бога и Го е молил: нарича го Пенуил, което означава „Лице на Бога“. С това име той признава, че това място е изпълнено с присъствието на Господа; прави свещена тази земя чрез спомена за тайнствената среща с Бога. Онзи, който се оставя да бъде благословен от Бога, Му се отдава, оставя се да бъде преобразен от Него, прави благословен света. Нека Господ ни помага да водим добрата битка на вярата (ср. 1 Тим. 6, 12; 2 Тим. 4, 7) и да искаме в молитвата си Неговия благослов, за да ни обнови Той в очакването да видим Неговото Лице. Благодаря.