1. СВЕТИ ПЕТЪР АПОСТОЛ

San Pietro Apostolo„Аз ти казвам: ти си Петър, и върху този камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да надделеят над нея“ (Мат. 16, 18). С тези думи Исус утвърждава първенството (примата) на Свети Петър и неговите наследници в Своята Църква до края на времената. Оглавил в последните години на живота си християнската общност в столицата на империята, до мъченическата си смърт „Князът на Апостолите“ е Епископ на Рим и пръв в поредицата на римските първосвещеници.

Свети Петър е роден в галилейския град Витсаида. Син е на Йона (или Йоан) и е брат на Апостол Андрей. Рожденото му име е Симон (Shim’on – евр. „който слуша“ ). Рибар по професия, след сватбата си се премества с цялото си семейство в Капернаум на брега на Генисаретското езеро (през 1968 г. при археологически разкопки там са открити основите на сграда, почитана, както личи от откритите древни графити, още през II в. като „домът на Петър“). Именно Капернаум става център на проповедническата мисия на Исус в Галилея, и там, на брега на езерото, той призовава Симон и брат му Андрей за Свои ученици – „Апостоли“. Множество сведения за Петър черпим от четирите Евангелия на Новия Завет. Когато в Кесария Филипова той, от името на всички ученици и вдъхновен от Светия Дух, изповядва вярата си, че „Исус е Христос, Син на живия Бог“, Учителят ще го нарече Кифа (на арамейски, а на гръцки Petros – Петър = скала, камък) – непоклатимата скала, върху която ще изгради Своята Църква. Заедно с Яков и Йоан, Петър е близо до Исус в най-важните моменти от земния Му живот – Неговото Преображение и молитвата Му в Гетсиманската градина, където се опитва да защити с оръжие Учителя Си. Следва заловения Исус до дома на първосвещеника Кайафа, където обаче се сбъдва предреченото от Господа – три пъти от страх се отрича от него, заради което след това горко се кае. Свидетел е на празния гроб на възкръсналия Христос, както и на многобройните Му явявания на учениците, по време на едно от които трикратно е утвърден в своята мисия: „Паси Моите овци“ (Йоан 21, 14-18).

San Pietro ApostoloПетър е един от главните действащи лица в новозаветната книга Деяния на Апостолите. След Възнесението на Господа, получил на Петдесятница Светия Дух в йерусалимската горница, той смело благовести на народа спасението, дошло от Исус (Деян. 2, 14-40). Стои начело на първата християнска общност в Йерусалим и неуморно възвестява Евангелието на Господа, заради което три пъти е арестуван и хвърлян в тъмница от първосвещениците и юдейския цар Ирод Агрипа, но винаги се спасява по чуден начин. Служението на словото го отвежда и в други части на Палестина: в Кесария той кръщава първия езичник – стотника Корнелий. След като за трети път избягва затвора, Свети Петър трайно се свързва с бързо развиващата се общност от последователи на Евангелието в Антиохия, където за пръв път те получават името „християни“ (Деян. 11, 26). През 49 г. председателства апостолския Събор в Йерусалим, където са взети важни решения във връзка с изискванията към бившите езичници, повярвали в Христа.

Ок. 64 г. Петър пристига в Рим – столицата на империята, и заема епископската катедра на тамошната християнска общност. Древни предания свързват пребиваването му в този град с места, където по-късно са издигнати базилики: „Санта Пуденциана“ – на мястото на дома на сенатора Пудент, приел в дома си Апостола (църквата е посветена на дъщерята на сенатора, повярвала благодарение на проповедта на Петър); „Санта Приска“, където се е намирало жилището на светите Акила и Прискила – християнско семейство от еврейски произход, също приютявали Петър; „Сан Себастиано“ (мястото е известно в Древността като „Domus Petri“ – „Дом на Петър“, и „Санта Мария ин виа Лата“).

San Pietro ApostoloПри антихристиянското гонение на император Нерон Петър е арестуван и според преданието затворен заедно с Апостол Павел в Мамертинския затвор. Оковите му се пазят до днес като безценна реликва в римската църква „Сан Пиетро ин Винколи“. Подкрепян от Исус, отказва да се възползва от възможността да избяга от града и да се спаси, и приема мъченическа смърт за Христа, разпънат с главата надолу на кръст (сам моли палачите си да бъде разпънат така, чувствайки се недостоен да умре по същия начин като своя Господ). Традиционно приемана дата за мъченичеството му е 29 юни 67 г.  Тялото му е погребано с огромна почит от римските християни в гробището на Ватиканския хълм (дн. т. нар. Ватикански пещери под базиликата „Свети Петър“ ), а гробът му се превръща в едно от най-почитаните християнски свети места. Археологически проучвания през XX в. откриват при гроба гръцки надпис от средата на II в., гласящ:  Petros eni („Петър е тук“). През IV в. над Ватиканското гробище е издигната прочутата посветена на Петър базилика, изградена изцяло наново през първата половина на XVI в.

Две послания, свързани с името на Апостол Петър, са включени в Канона на Новия Завет на Библията. Запазени са и множество апокрифни (неканонични) раннохристиянски писания, претендиращи за авторитета на името му: Евангелие на Петър, Деяния на Петър, Откровение на Петър и много други. Сведения за „Княза на Апостолите“ намираме също в посланията на Свети Павел, както и в съчиненията на древните християнски историци и на Отците на Църквата.

Литургичният празник на Свети Петър, заедно с този на Свети Павел, с когото претърпява мъченичество в Рим почти по едно и също време, е на 29 юни. На 22 февруари Църквата отбелязва празника Престол на Свети Апостол Петър, подчертаващ нейното единство с Катедрата на Петър и неговите приемници – римските първосвещеници.