11 февруари – Блажена Дева Мария Лурдска (Възпоминание)

През 1854 г. блаженият Папа Пий IX утвърждава древната вяра на Църквата по отношение на Блажена Дева Мария, провъзгласявайки Догмата за нийното Непорочно Зачатие: за това, че още при зачеването...

През 1854 г. блаженият Папа Пий IX утвърждава древната вяра на Църквата по отношение на Блажена Дева Мария, провъзгласявайки Догмата за нийното Непорочно Зачатие: за това, че още при зачеването си в майчината си утроба тя е предпазена от петвото на първородния грях и приготвена по този начин за мисията си на Богородица. През 1858 г. край градчето Лурд в Южна Франция Девата се явява многократно на едно момиче – Света Бернадета Субиру, и потвърждава истинността на тази догма. Тя говори за силата на молитвата, особено на Светата Броеница, за нуждата от обръщане на сърцата към Бога и за любовта към ближния. Мястото на тези явления скоро се превръща в едно от най-прочутите Мариини светилища в света. Всяка година стотици хиляди вярващи отиват там, за да намерят духовна утеха, както и физическо изцеление във водите на извора, избликнал по волята на Блажената Дева.

11 февруари – Възпоминанието на Явленията в Лурд в Католическата Църква  е също така Ден, посветен на молитва за болните.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Блажена Дева Мария Лурдска

Из „Писмо“ на Света Мария Бернадета Субиру, Девица

(Писмо до Отец Гондран (Gondrand) от 1861 г., ср. A. Ravier, Les écrits de sainte Bernadette, Paris, 1961, pp. 53-59)

Един ден, когато отидох заедно с две момичета да събирам дърва на брега на река Гав, чух шум. Обърнах се към поляната, но видях, че дърветата изобщо не помръдваха. Тогава вдигнах глава и погледнах към пещерата. Видях една Госпожа, облечена в снежнобели дрехи. Облечена беше в бяло и препасана с небесносин пояс. На всяо ходило имаше златна роза, в същия цвят като броеницата, която държеше. При тази гледка разтърках очите си, мислейки си, че се заблуждавам. Бръкнах в джоба си и намерих моята броеница. Понечих да направя знака на кръста на челото си, но не успях да вдигна ръка – тя постоянно падаше. Едва когато Госпожата направи знака на кръста, тогава и аз с трепереща ръка, положих усилия и накрая успях. Същевременно започнах да казвам Броеницата, докато Госпожата отброяваше зърната на своята Броеница, без обаче да отваря уста. Когато свърших броеницата, видението веднага изчезна.

 

Възпоминанието на Явленията в Лурд в Католическата Църква е също така Ден, посветен на молитва за болните.

Попитах двете момичета дали са видели нещо, но те отрекоха; дори ме попитаха какво имам да им открия. Тогава отговорих, че съм видяла една Госпожа в бели одежди, но не зная коя е. Помолих ги обаче да не казват на никого. Тогава те започнаха да ме убеждават да не идвам повече на това място, но аз не ги послушах.

Върнах се там следващата неделя, тъй като чувствах вътрешен повик да го направя.

Онази Госпожа ми говори едва третия път и ме попита дали искам да идвам при нея в течение на петнадесет дни. Аз отговорих, че искам. Тя добави, че трябва да убедя свещениците да направят там параклис; след това ми нареди да пия от извора. Тъй като не виждах никакъв извор, тръгнах към река Гав, но тя ми даде знак, че не говори за реката и ми посочи с пръст къде е изворът. Отидох там, но намерих само малко мътна вода. Загребах с ръка, но не успях да напълня шепата си. Затова започнах да дълбая и накрая успях да гребна малко вода. Три пъти я изхвърлих, докато накрая, на четвъртия път, успях да пия от нея. Тогава видението изчезна и аз си тръкнах към къщи.

Обаче се връщах там в продължение на петнадесет дни и Госпожата ми се явяваше всеки ден с изключение на един понеделник и един петък, и ми каза отново да посъветам свещениците да построят там параклис, да се измия на извора и да се моля за обръщане на грешниците. Много пъти я питах коя е, но тя само сладко се усмихваше. Накрая, с вдигнати ръце и с поглед към небето ми каза, че е Непорочното Зачатие.

През тези петнадесет дни тя ми разкри също три тайни, но ми забрани да ги казвам на когото и да е; това аз спазвам и до днес.