10 февруари – Света Схоластика, Девица (Възпоминание)

Света Схоластика е родена ок. 480 г. в Нурсия ( дн. Норча), в областта Умбрия, Италия. Сестра е на Свети Бенедикт, почитан като основател на организираното монашество в Европа. И тя като брат си избира богопосветения живот, като основава и ръководи близо до неговия манастир в Монтекасино първата общност на Ордена на Бенедиктинките. Умира ок. 547 г. и е погребана в Монтекасино.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Света Схоластика, Девица

Из „Диалози“ на Свети Григорий Велики, Папа и Църковен Учител

(Кн. 2, 33; Patrologia Latina 66, 194-196)

Схоластика, сестра на Свети Бенедикт, посветила се на Бога още от детска възраст, имала обичай да посещава брат си веднъж годишно. Божият човек отивал да се срещне с нея недалеч от портите, в една сграда – собственост на манастира.

Един ден тя отишла както обикновено и й почитаемият й брат слязъл да я посрещне заедно с няколко свои ученици. Прекарали целия ден в хвалебствия на Бога и в свята беседа. На здрачаване споделили трапезата си.

Останали дълго на масата и, увлечени в свят разговор, не усетили как станало много късно. Тогава благочестивата сестра помолила брат си: „Моля те, не ме оставяй тази нощ. да говорим до сутринта за радостите на небесния живот“. Но той й отговорил: „Какво говориш, сестро? В никакъв случай не мога да нощувам извън манастира“.

Като чула отказа на брат си, Схоластика събрала ръце за молитва на масата и свела глава, за да се моли на всемогъщия Бог. Когато вдигнала глава от масата, забушувал страшен ураган със светкавици и гръмотевици, и се излял проливен дъжд, така че нито почитаемият Бенедикт, нито придружаващите го монаси могли да излязат извън страдата, където се намирали.

Тогава Божият човек, много огорчен, започнал да се оплаква и казал: „Всемогъщият Бог да ти прости, сестро, какво стори?“ Но тя му отговорила: „Ето, аз сте молих, а ти не пожела да ме изслушаш; но когато се помолих на моя Бог, той ме чу. Сега излез, ако можеш; остави ме и се върни в манастира“.

И той, който не искал да остане там доброволно, бил принуден да го стори насила.

Така прекарали цялата нощ в бдение и се наситили на свети разговори, разказвайки си взаимно своя опит от духовния живот.

Не е учудващо, че Схоластика имала повече мощ от брат си. Тъй като, както казва Йоан, „Бог е любов“, било справедливо да може повече онази, която обичала повече.

И ето че след три дни, когато Божият човек станал в килията си и погледнал към небето, видял душата на сестра си да напуска тялото и да се издига в небесните висини във вид на гълъб. Тогава, изпълнен с радост поради толкова голямата прослава, получена от нея, той благодарил на Бога с химни и хвалебствия, и изпратил своите монаси да пренесат тялото й в манастира и да го положат в гробницата, която бил приготвил за себе си.

Така дори гробът не могъл да раздели онези, които Бог бил обединил като една душа.